"Арабеск" с три премиери в една вечер
Музикалният театър със "Следобедът на един Фавн", "Данцон2" и "Вода" днес
Днес от 19,00 часа балет "Арабеск" ще зарадва феновете си с три нови заглавия - "Следобедът на един Фавн", "Данцон2" и "Вода". Хореографията на първия спектакъл е на Мила Искренова по поемата на Маларме и непреходния музикален шедьовър на Дебюси. Двете миниатюри "Вода" на Филип Миланов и музиката на Йегиш Манукян, както и виртуозният "Данцон" на хореографа Боряна Сечанова, е с музиката на Артуро Маркес.
През 2018 се отбелязаха 100 години от смъртта на Клюд Дебюси. Непреходната стойност на неговите музикални шедьоври се появява на сцената на балет „Арабеск“ със "Следобедът на един Фавн". Наред с музиката от всеизвестния прелюд в спектакъла се използват композиции на Дебюси за флейта, както и едноименната поема на Стефан Маларме, (по която е написан прелюдът "Следобедът на един Фавн"), рецитирана на френски. В музикалната среда е включена и картина от природни звуци. Хореографията на Мила Искренова интерпретира основните принципи, заложени в хореографията на Нижински: разработки на антични изображения и скулптури, силна изобразителност и поетичност. Партиите на Фавна и шестте нимфи са разпределени между 12 танцьори на "Арабеск". Декорът и костюмите са по идея на Мила Искренова и Боряна Сечанова, която е консултант по визията на пиесата. Музикален консултант е Весела Цанкова.
Със скандал почва "Следобедът"
Огромен публичен скандал и полицейска забрана била първоначалната реакция на "Следобедът на един Фавн". Премиерата е на 29 май 1912 г., а хореографията на Нижински се уповава на древногръцките скулптури и фрески. Поради това създава една изключително "статична" хореография. Едноизмерна. Като добавим и скандалните костюмите на Бакст, особено този на Фавнът, Дягилев е силно притеснен и иска да спре спектакъла, ако не се реформира. Нижински отказва да го промени и балетът излиза. Публиката е поразена, аплодира силно. Аплаузът бил толкова силен, че Нижински наредил веднага да се изпълни целият спектакъл на бис. Така и станало. Всички парижки ежедневници отразяват премиерата, а в един от най-престижните спектакълът е напълно разгромен. Тогава се намесва скулпторът Огюст Роден, вече утвърден в артсредите авторитет, който анализира хореографията от своя гледна точка и убедително я защитава с възхитата си. Това обръща нещата в полза на спектакъла. Този изящен балет е изпълнен толкова блестящо от Нижински, че завинаги ще остане невъзможен стандарт за новите поколения изпълнители. Както казва Нижински със своята характерна лаконичност: "Аз съм Фавн".
