Живков се скарва с Людмила преди смъртта й
Семейната свада в Боровец
Тато отправя тежки обвинения срещу дъщеря си
Тодор Живков влиза в остър конфликт с дъщеря си Людмила дни преди смъртта й. Бившият Първи отправя тежки обвинения срещу поведението й на общественик и държавник. Това описва в спомените си нейният духовен водач, писателят Богомил Райнов.
В края на юни 1981 г. в Комитета по култура избухва скандал между сътрудниците в кабинета на Людмила Живкова. След остър разговор тя уволнява своята дългогодишна лична секретарка Катя Чалъкова. На свой ред изгонената иска среща с Тодор Живков, като заплашва, че ще направи разкрития. До среща не се стига, но въпреки това върху психиката на Людмила е нанесен тежък удар.
"Тодор Живков имаше този обичай - да отказва срещи, за които подозираше, че ще бъдат неприятни. Знам го от личен опит. Но и когато отказваше да те приеме, винаги успяваше да разбере за какво точно си му притрябвал", споделя Райнов.
Баща и дъщеря заминават за 30 дни в Боровец. Там семейната свада се разразява със страшна сила. Без да си сдържа гнева и без да си мери думите, Живков обвинява щерка си, че пречи на дейността му, вместо да помага, че излага и себе си, и него, че става за смях, а отгоре на всичко и някаква секретарка я прави за резил.
"Малцина знаеха какъв е Живков в личните си изяви. Добродушен и благ, когато това му отърваше, съвсем друг, ако му вдигнеш кръвното. Кипне ли, по-добре да не му се мяркаш пред очите. А през ония дни в Боровец много му е било накипяло", разказва още писателят.
В Боровец Людмила осъзнава, че е напълно сама. Фамилията Живкова се свежда до титла без покритие, защото Тато на практика я отлъчва от реалната власт. Седем години след страшната катастрофа, която претърпява, Людмила живее втори живот. Вместо обичайните грижи за тялото, тя възприема аскетичен режим на хранене, който представлява по-скоро режим на гладуване. Вместо нормални физически упражнения практикува рисковани експерименти за "разгаряне" на енергийните центрове. По необходимост е принудена да участва в множество национални и международни форуми, нерядко вдъхновени от самата нея. Часовете й за почивка са запълнени с четене и писане.
"Живков бе силно привързан към дъщеря си. В известен период и по известни въпроси той отстъпваше пред нейните внушения, даже когато не съвсем ги разбираше. Но тъкмо тази бащинска обич усилваше още повече гнева му пред перспективата надеждите му за политическото бъдеще на Мила да рухнат", допълва Райнов.
Според неофициални сведения грижите, полагани за Людмила в Боровец, са формални. Живков изобщо не е имал ясна представа за нейното състояние, както е твърдял. Лекарската помощ се ограничава с предписването на сънотворни. Ако се съди от изказването на бодигарда Димитър Мурджев, никой не се е вълнувал особено от състоянието й. Според Богомил Райнов вероятно са смятали, че Людмила е станала вече излишна. Нещо повече - че започва да пречи. На 20 юли 1981 г. Живков посещава стаята на дъщеря си в Боровец. Кани я на обяд, но тя отказва.
"Към три часа ме извика и ни нареди с шофьора да палим мерцедеса и да заминаваме за София, без да казвам на никого. Живков си беше легнал и никой не е посмял да го събуди, за да му каже за решението й. Като отидохме във вилата в Бояна, Живкова ми даде рецепта и ме изпрати в правителствена болница да я изпълнят", разказва за злополучния ден бодигардът Мурджев.
Часове по-късно тялото на Людмила е открито в басейнчето на банята в Бояна. Тогава Тато обяснява, че е бил на заседание, а дъщеря му се е възползвала от отсъствието му и е заминала на своя глава за София.
"Известно е, че години наред Живков възлагаше големи надежди на дъщеря си. Но той, струва ми се, вече бе преживял емоционалната раздяла с нея, преди още тя да напусне този свят. Вярно е, че един разрив с течение на времето може и да се позакърпи, но кърпеното винаги си остава кърпено. Не ми е работата да гадая какви са били чувствата му в момента, когато е разбрал, че тя вече си е отишла. И не се съмнявам, че искрено е страдал. По своему", заключва Богомил Райнов.
