Енергиен бос държи рекорда за парична гаранция - 1 млн.

Миню Стайков трепери дали го пускат

Платената свобода вещае провалени процеси

Десеторно повече плащат окошарените в последно време бизнесмени в сравнение със задържаните олигарси до преди 10 години. За десетилетие сумите, искани от магистратите за временна свобода, скачат до колосални нива.

До края на 2007 година има само един рекорд - 100 бона гаранция за руснака Алексей Василев, спипан на летището във Варна с недекларирани 400 000 евро.

В наши дни подобни гаранции се дават ежемесечно. През юли 2018 г. срещу подобни суми са пуснати фалшификатори, боравили със скимиращи устройства. 100 бона струва свободата както на няколко компрометирани общински съветници, така и на адвокати на банкери и на десетки крупни бизнесмени през последните 5 години.

Сумите увеличават бюджета на съдебната власт, а дирите на пачките се губят като в купа сено в случаи на протяжните процеси, инфлация и какво ли още не.

Сред челни позиции в класациите за шумен процес, но и за емблематична парична гаранция се нареди и алкохолният бос Миню Стайков. Магистратите му поискаха 500 хиляди лева. Сумата ще се обсъжда и на втора инстанция, затова и бизнесменът, явил се в залата на инвалидна количка, не бърза да се радва на свободата си. Стайков прекара близо 7 месеца в килията по обвинения в пране на пари и укриване на милиони данъци. Спомагателното средство за придвижване, с което се яви, бетонира твърдението на защитата му, че килията е на път да го унищожи.

Здравословното състояние на арестантите се ползва ловко от маститите адвокати, които често намаляват драстично парични гаранции, вадейки доказателства за болести, новородени деца, безработни съпруги и др.

По закон на всеки обвиняем може да се наложи парична гаранция. Тя може да бъде както пари, така и в други ценности, а размерът на сумата се определя след преценка на редица фактори. Най-важното е - гаранцията да е едновременно изпълнима, но и да притеснява лицето - да бъде събрана с усилие, а не да се вади лесно от джоба.

Размерът на сумата зависи от имущественото състояние на обвиняемия или от финансовите щети, които са нанесени с престъплението, ако се отнася до пране на пари, укриване на данъци и др.

Стайков, както и други от неговия ранг обвиняеми не успяха да детронират емблематичната за съдебната история у нас гаранция на бизнесмена Богомил Манчев. През октомври 2013 година съдиите искат 1 милион лева за свободата му, след като е заключен по обвинение в подбудителство към длъжностно престъпление. Държавното обвинение твърди, че Манчев е вербувал тогавашен шеф на Националната електрическа компания към присвояване на над 8 милиона лева. В крайна сметка втора инстанция намалява гаранцията на половин милион.

Толкова поискаха първоначално и от шефа на "Литекс" Гриша Ганчев, която той с обжалване намали до 300 бона. В крайна сметка всичките пари бяха върнати на бизнесмена, след като през 2014 година спецпрокуратурата официално я отмени.

Същата съдба имаше и фармацевтичният бос Огнян Донев, който също бе "ужилен" с 500 бона за свободата си. През 2014 година с влезлите в сила поправки в НПК за промяна на гаранциите и неговите хиляди се върнаха обратно в сметките му.

Сред рекордьорите с 250 хиляди гаранция е освободен и кметът на Септември Марин Рачев. И неговата "цена на свободата" бе смъкната на 130 хиляди лева на втора инстанция само седмица по-късно.

За да се излезе от ареста, са нужни квитанция за внасяне на парична гаранция и молба за освобождаване.

След приключване на процеса с влязъл в сила съдебен акт лицето, което е внесло гаранцията, което не е задължително да бъде подсъдимият, има право да поиска парите си обратно с молба в свободен текст.

Гаранциите се събират в сметка за временно съхраняване на чужди средства. До края на едно дело те се водят "чужди пари". Трябва да са постоянно налични и да не се оперира дори със стотинка от тях.

Ако делото приключи с оправдателна присъда, гаранцията се връща на вносителя. При осъдителна присъда парите остават в сметките на Темида или иначе казано - у Висшия съдебен съвет.

Имало е и фрапантни случаи, в които гаранцията е освободена, но не е била потърсена от вносителя в задължителния срок. Тогава сумата отново отива в бюджета на съдебната власт.

Иначе казано - каквото и да се говори, винаги става дума за пари - класическа констатация, която, уви, важи за съдебните процеси и с особена сила за паричните гаранции. Сгъстява се онова гнило усещане за корумпираност, непрозрачност и сделки под масата. Съмнения изяждат не само участниците в процеса, но и неволните наблюдатели. Защото арестите не са достатъчно доказатество за престъпление, а присъдите след тях често са оправдателни. А обикновено заговори ли се за парична гаранция - нагласите са за провален процес.

Топ 4 в чужбина

125 млн. евро е световната рекордна парична гаранция, постановена в последните 10 години. Толкова струва свободата на украинския олигарх Дмитро Фирташ, която той плати в Австрия. Австрийската полиция го арестува заради разследване на ФБР. Той е подозиран в корупция и създаване на криминална организация. Фирташ има състояние близо 500 млн. евро от дейността си в газовия сектор.

Второто място се държи от най-богатия в Сърбия и на Балканите бизнесмен Мирослав Мишкович. Магистратите му поискаха 12 млн. евро, което е нищо за състоянието му, което надхвърля половин милиард евро. Той е задържан по обвинение в корупция.

Третото място е за кмета на Загреб Милан Бандич, платил два милиона евро за свободата си и арестуван за корупция.

В САЩ, за разлика от Стария континент, рекордни гаранции се плащат не толкова от бизнесмени, колкото от звезди. 1 милион долара струва свободата на певеца Ар Кели, обвинен в сексуални посегателства над момичета на възраст между 13 и 17 години.