Минисериал за истината за Чернобил пуска HBO
Лентата ще бъде разделена на 5 части, премиерата е на 6 май
Точно 33 години след най-тежката авария в историята на ядрената енергетика - Чернобилската, филмовият гигант НВО ще излъчи минисериал, посветен на нея. Продукцията носи името "Чернобил" и представлява преплитане на исторически и документални факти за събитията, включвайки художествени похвати и участие на редица добре познати по света актьори. Премиерата на сериала е насрочена за 6 май, а филмът е от пет серии.
В "Чернобил" се разглежда и темата за грешките, които са били допуснати, за да се стигне до избухването на Четвърти реактор. Обърнато е внимание и на всички смели мъже и жени, които са жертвали живота си в жестоката авария. От предстоящите епизоди ще стане ясно и как обикновените хора са се справили с последиците от зловещото събитие - физически и психологически. Сериалът е с участието на актьорите Стелан Скарсгард, Емили Уотсън, Пол Ритър, Джеси Бъкли и Адриан Роулинс.
Най-важна обаче ще е ролята на британския артист Джаред Харис. Той се превъплъщава в образа на съветския учен Валери Легасов - химика, който е бил начело на екипа, разследващ ядрената авария и който се самоубива едва на 51. Легасов е сред първите, които на 26 април 1986 г. посещават Чернобилската атомна електроцентрала броени часове след фаталния взрив. Ученият лично откарва брониран автомобил до сградата на Четвърти реактор, за да бъде замерена там радиацията. Дозата, която Легасов поема, със сигурност няма да му позволи да доживее дълбока старост. Съветският учен остава в атомната станция през цялото лято. През август става ясно, че СССР трябва да докладва пред Международната агенция за атомна енергия.
Валери Легасов иска да опише цялата истина. В месеците, които той прекарва в Чернобил, в него се е натрупало абсолютно отвращение от неглижирането на ядрената безопасност в СССР и системните грешки на съветската ядрена индустрия. Академикът събира десетки случаи на ядрени инциденти, открива сериозни пропуски и технически несъвършенства в конструкцията на експлодиралия реактор. В доклада си той ясно описва и атмосферата на безсмислена секретност, която цари в ядрената индустрия на страната. ЦК на КПСС обаче категорично отказва да предаде написаното. Някои дори предлагат Легасов да бъде подведен под отговорност за държавна измяна. Взето е решение докладът да се пренапише и смекчи. В ревизираната му версия няма откровени лъжи, но се премълчават важни данни за ненадеждната работа на реакторите, а основната вина е хвърлена върху операторите на реактора, повечето от които не са между живите. На 25 август във Виена започва конференцията на МААЕ. Легасов изчита сам целия 400-страничен доклад. След това в продължение на часове отговаря подробно на въпросите на водещи експерти в областта на ядрената енергетика. Той обаче дава много допълнителна информация за инцидента, която не е минала през партийната цензура, и това вбесява съветските власти. Своенравният химик се превръща в досадна пречка за погребването на истината за чернобилския инцидент.
През следващата година атаките срещу Легасов не спират, а здравето му заради обилната радиация също е влошено. През август той опитва да се самоубие със свръхдоза приспивателни, но е спасен, а случката е представена като неволна грешка. Малко след това пише пространна статия, озаглавена "Моят дълг е да разкажа", в която описва цялата истина. Статията трябва да се появи на страниците на вестник "Правда", но е спряна от цензурата.
През пролетта на 1988 г. Легасов се опитва да организира в СССР агенция за ядрена безопасност. На 26 април идеята му официално е отхвърлена. Академикът се прибира в дома си съкрушен и на другия ден е открит обесен. След смъртта му са намерени пет аудиокасети, на които той записва спомените си около чернобилската авария. Много от ключовите моменти в разказа му обаче липсват. Три седмици по-късно „Правда“ публикува статията му „Моят дълг е да разкажа“, която дава импулс за промяна в съветската ядрена индустрия.
