Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/7397373 www.bgdnes.bg

От пробития покрив до златото

Божидар Андреев спеше в залата от немотия

Дъждът започва да чатка по покрива. Лоша новина. Скоро капките ще преминат през дупките и ще се процедят в кибритената кутийка. С тези мисли в главата суперталантът в щангите Божидар Андреев живее в продължение на няколко месеца.

Току завършил спортното училище в Сливен, младежкият олимпийски шампион се чуди по кой път да поеме. Годината е 2016-а. Само след няколко месеца започва олимпиадата в Рио де Жанейро. Божидар планира да гледа състезанията по телевизията с мечтата в Токио през 2020-а да се хвърли в битка за медалите от името на България.

Реклама

192 кг са покорени в последния шести опит. Грузинските фенове в Батуми са станали на крака и ръкопляскат. Божидар Андреев е европейски шампион за 2019-а. Мускулестият българин прави салто от радост. Два нови рекорда на Стария континент в категория до 73 кг, златен медал и първа подобна титла за България за последните пет години.

"Грам не ми беше леко - признава Андреев пред "България Днес". - Когато завърших училище, нямаше къде да спя. Загубих право да ползвам общежитието. С моя треньор Пламен Братойчев решихме да остана в залата. Спретнахме стаичка. В нея имаше едно легло. Там се хранех и спях. Закусвах и започвах с тренировките. После нещата се оправиха. Живях известно време при Пламен Братойчев и неговата съпруга Мария. Те ми помагаха с всичко. След това се преместих на неговата вила. След титлата се надявам да ми отпуснат жилище в Сливен."

22-годишният щангист се запалва по спорта преди десетилетие. Открит е в училище от треньора Пламен Братойчев.

"Дойде да търси деца за тренировки по щанги - спомня си Божидар Андреев. - Попитах моя учител дали мога да се запиша. Той говори с Пламен Братойчев. Обясни му, че обичам да спортувам, защото преди това се бях занимавал с лека атлетика. Когато се срещнах с Братойчев, той ми пипна ръцете и видя моите възможности. Каза, че ще стане добър щангист от мен. В началото не се запалих чак толкова много, но после нещата се промениха. Когато пипнах лоста, разбрах, че това ще е моят спорт."

Божидар Андреев идва от бедно ромско семейство. Неговите родители живеят в село Тополчане, Сливенско. Никой от роднините не се е занимавал със спорт. Изключение прави вуйчото, който е легенда в местните кушии.

"В началото мама не беше съгласна да тренирам. Много се притесняваше - добавя Божидар Андреев. - Тате реагира много добре. Зарадва се заради моето желание да тренирам. Сега и двамата са много щастливи."

Реклама

Едва на 12 години Андреев заминава за големия град, за да се посвети на щангите.

"Беше трудно да се отделя от родителите. С времето свикнах - допълва щангистът. - Пътувах, за да ги виждам. Имаше моменти, в които исках за постоянно да се завърна на село. Бях наясно, че трябва да се посветя изцяло на спорта. В крайна сметка постигнах това, което искам."

Няколко дни след златния медал следващата цел вече е заложена. Треньорът Пламен Братойчев иска медал от световното първенство в Тайланд през септември. А защо не и титла.

"Винаги мисля за по-напред", уверен е в силите Божидар Андреев. Неговата финална цел е да участва на олимпийски игри. В зала, където покривът не тече.

Неуспехът надъхва

Божидар Андреев демонстрира изключителна психика и характер на европейското първенство по вдигане на тежести в Батуми. Той направи грешка на последния опит в движение изхвърляне (157 кг), което му отреди второ място във временното класиране.

"Ядосах се, че направих грешка, но това още повече ме амбицира за изтласкването. Казах си, че ще ги бия - разказа Андреев. - Бях много подготвен за състезанието. Имах отлична нагласа."

Последваха три успешни опита в изтласкването, а след тях и злато в движението плюс още едно в двубоя.

Шеста голяма титла

Тежкоатлетът спечели шеста голяма титла в своята кариера, но първа при мъжете. Той редеше успех след успех при подрастващите. За пръв път блесна на европейското първенство за кадети през 2013-а в Литва. Става шампион и печели следващите три големи състезания, на които участва. В това число и младежката олимпиада в Нанджин (Кит) през 2014-а.

Липсата на разбирателство с ръководството на федерацията спря устрема на Андреев. Той отказа да участва в лагери на националния отбор, защото искаше да се готви непрекъснато със своя личен наставник Пламен Братойчев. В резултат на това печелеше медали само на държавни състезания и в Бундеслигата за период от 30 месеца.

Реклама
Реклама
Реклама