Инж. Иван Чавдаров от Института по роботика: Неизбежно машините изместват човека от труда

Страната ни беше в застой в тази сфера, но у младите има огромен интерес 

КОЙ Е ТОЙ:

Доц. д-р инж. Иван Николов Чавдаров е машинен инженер по образование. Завършва Техническия университет в София през 1991 г., а след това специализира роботика отново към ТУ. През 1995 г. започва работа в БАН - към Института по кибернетика и роботика, където е и до днес. В момента е преподавател по роботика и кинематика във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски". Изобретателската му дейност му носи редица отличия и награди, а със своята предприемчивост успява да реализира редица проекти в областта на роботиката, включително и такива, които дават шанс на младите таланти на България да разгърнат своя потенциал. През 2017 г. получава приз "Изобретател на годината" заради създадената от него роботизирана хуманоидна ръка. Възможна ли е роботска инвазия и може ли да се говори за съвместен живот между хора и роботи, четете в следващите редове.

- Инж. Чавдаров, с какво роботът е по-добър от човека?

- Роботът е изключително добър в монотонни, повтарящи се операции и не греши. Той е перфектният изпълнител. По-бърз е. Минусът е, че в творчески задачи той изостава значително от човека.

- А с какво човекът е незаменим?

- Човешкият труд е незаменим с това, че ние можем да мислим, можем да сме креативни и да проявяваме творчество, по-разчупено мислене.

- Къде на световната карта се намира България в развитието на роботиката?

- Не мога да определя точно. Факт е, че преди години страната ни беше в голям застой в тази сфера. Дори бих казал изоставане от другите страни. Преди прехода България е била на доста високо ниво и в компютрите, и в роботиката. В последните години има подем и доста голям интерес към това. Ходил съм на доста конференции и изложения по света и забелязвам едно раздвижване и положително отношение към страната ни. Има много българи, които работят в чужбина и са на доста високо ниво в тази сфера, така че мисля, че вървим в правилната посока.

- Има ли реална възможност роботите да отместят хората?

- Разбира се. В автомобилната индустрия се използва изключително много механизирана технология. Това може да е както вредно, така и полезно. Така че роботите вече отместват хората и труда им.

- До колко години можем да говорим за пълно роботско влияние?

- Това е доста сложен въпрос. То вече навлиза в живота ни, можем да го видим в по-развитите страни, но и у нас постепенно започват да се променят нещата. Днес в доста сфери се работи механизирано и се залага основно на роботски труд. Мисля че трябва да се подходи изключително добронамерено, така че роботиката да ни бъде в полза, а не във вреда. Знаем, че една технология може да бъде полезна и вредна, което зависи напълно от нас.

- Колко време е нужно за направата на един роботизиран механизъм?

- Различно е. А пък и работата се усъвършенства във времето. За разработването на продукт са нужни няколко месеца, но в процеса на правене човек вижда и начин да се подобри този продукт. Понякога са нужни години, за да се завърши един такъв механизъм. Мисля, че повече време отнема процедурата за патент на робота, отколкото разработването му, защото практиката е доста тромава у нас. От личен опит казвам, че за патента на последната ми технология, робота "Голямата стъпка", съм чакал 3-4 г.

- Всъщност "Голямата стъпка" е единствен по рода си в света. Разкажете за него.

- Управлява се с джойстик или от компютър. Различава цветове и форми. Най-голямото му предимство е, че може да се качва по стълби и да се катери, което е чудесно за движение по скалисти и непроходими терени. Това води до извода, че може да се пригоди за участие в спасителни акции. Има няколко негови модела, които са в училища в София. Използват се от малки и по-големи ученици. На малките помага чрез интерактивни игри и учене, а по-големите се учат на роботика от него.

- В Китай роботите напълно са завладели пазара и дори цели фирми се обуславят на механизирания труд. Възможно ли е това да се случи и у нас?

- То вече се случва, при нас малко по-бавно. Заменянето на човешкия труд от роботи е неизбежно. Няма как, ние не сме изолирани от света и автоматизацията влиза постепенно.

- Сред изобретенията ви е "хуманоидна роботизирана ръка". На кого помага тя и с какво?

- Тази ръка беше приложена в един проект преди 2 г., при който тя и други роботи помагаха на деца със специфични потребности. Това е и функцията, с която е създадена - да помага на деца с увреждания.

- Има ли интерес от по-младите към тази специфична професия?

- Има, и то огромен интерес. През последните 2 г. работя в Софийския университет, където се отвори специалност "Роботика".