Свършиха билетите за "Братя Карамазови"

Премиера в Народния театър

Владо Пенев: Има ли Бог? И защо консуматорите все по-често забравяме за него!

Епохалният текст "Братя Карамазови" на Фьодор Достоевски се възроди на сцената на Народния театър "Иван Вазов" в един от най-мащабните проекти на театъра този сезон. Това се случи на вчерашната премиера, видя "България Днес".

С амбициозната задача се зае прочутият македонски режисьор Деян Пройковски, който прие поканата на директора Мариус Донкин да постави пиесата на родна сцена.

"Защо "Братя Карамазови" днес? Това е една от универсалните теми, може би едно от най-великите неща в литературата. Смятам, че съвременният човек по някакъв начин живее с проблемите и въпросите на героите на Достоевски. Самите Карамазови, които виждат зрителите в спектакъла, са като Диоген, който е тръгнал посред бял ден със свещ в ръка да търси човека. Това са нашите Карамазови. Всеки сам ще си отговори, като гледа спектакъла, в какво се е превърнал днешният човек, в какво вярва и в какво не - има ли Бог? И защо ние, консуматорите, постоянно забравяме за него." Това сподели актьорът Владо Пенев, който влиза в една от централните роли в спектакъла - на Фьодор Карамазов. За него е голямо щастие, че на сцената си партнира с едни от най-добрите артисти на Народния театър - Деян Донков, Велислав Павлов, Димитър Николов, Емил Марков, Цветан Алексиев, Валери Йорданов, Ана Пападопулу, Александра Василева, Жорета Николова, Радина Кърджилова, Йордан Биков, Явор Вълканов, Петър Данов, Йосиф Шамли и студенти от НАТФИЗ. С тях македонският режисьор Деян Пройковски реализира текста на първата ни сцена.

"Винаги съм харесвал Достоевски. Сега ще съм откровен да ви разкажа как се провокирах от Достоевски и разказа му. Събрахме се в селото няколко момчета и започнахме да спорим кой може да направи нещо по-дръзко от другите. Аз от гордост се наех да бъда пръв. Един от тях ме отведе встрани и ми каза очи в очи: "Само се хвалиш. Закълни се да нямаш спасение на този свят, ако не извършиш каквото ти кажа". Заклех се. "Сега са пости, заговори той, скоро ще заговеем. Когато отидеш на причастие, вземи го, но не го поглъщай. Отмини - изплюй го в ръка и го запази. После ще ти кажа другото." Така и направих. От църквата ме отведе право в градината. Заби в земята една върлина и ми каза: "Постави го!" Поставих го. "Сега, казва, донеси оръжието." Донесох. "Зареди." Заредих. "Вдигни и стреляй". Дигнах ръка и се прицелих. И тъкмо да стрелям - изведнъж пред мен кръст, а на него Разпнатият." "Този факт - продължава Достоевски - е във висша степен значителен - в него има нещо, изобразяващо руския народ като цяло. Това е преди всичко забравянето на всякаква мярка във всичко, потребностите от отрицание в човека, понякога даже и у най-неотричащия и благоговеещия, отрицание на всичко и на най-голямата светиня на сърцето, на най-големия идеал, на всичката народна светиня в цялата й пълнота, тази, пред която току-що е благоговеел и която изведнъж му става непоносимо бреме. И в това понякога няма спирачки", смята Пройковски.

Билетите за постановката до края на месеца са изчерпани, останали са за датите 11 и 17 май, 9 и 22 юни, съобщават от първата ни трупа.