Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/7411002 www.bgdnes.bg

Защитникът на "Левски" Деян Иванов: Искам да вкарам на ЦСКА-София!

Защитникът на "Левски" Деян Иванов е юноша на отбора. Срещу "Лудогорец" (0:2) изигра първия си официлен мач за тима след дълго прекъсване. 23-годишният бранител получи две последователни тежки травми - скъсване на коленни връзки, на крехка футболна възраст. След възстановяването си игра под наем в "Ботев" (Вр) миналия сезон. От лятото отново е на "Герена". Очаква се да е титуляр и срещу ЦСКА-София днес.

- Деяне, какво не достигна на "Левски" срещу "Лудогорец" ?

- Първото полувреме ги надиграхме. Не ни достигна това, че не си отбелязахме нашите положения. "Лудогорец" с три положения ни вкараха два гола. Това, че не се възползвахме от шансовете си беше основната разлика.

Реклама

- Това беше първи мач за вас със синята фланелка след завръщането ви през лятото. Как се чувствахте?

- Имаше определена доза адреналин. Не съм се притеснявал. Във всяка тренировка давам всичко от себе си и гледам да съм готов, когато треньорът реши да разчита на мен.

- В центъра на защитата си партнирахте с Хали Тиам, за когото това не е привичен пост.

- Да, но той и преди е играл на тази позиция. Има мачове като централен защитник. Гледахме да си помагаме един на друг. Мисля, че се справихме добре, въпреки че загубихме.

- Каква бе причината да не играете цяла есен - нова травма или бе свързано с предишните?

- В началото на сезона получих контузия. Впоследствие тя се превърна в хронична. Трябваше ми повече време да се възстановя. Когато се оправих и започнах да тренирам пълноценно, треньорът вече си беше изградил централна двойка защитници, на които да разчита. За мен беше трудно да се намеся в борбата за титулярното място.

Реклама

- Бившият треньор Славиша Стоянович специално ви похвали за професионализма ви при тръгването си.

- Зарадвах се. Той винаги е имал много добро отношение към мен. Забелязваше, че се раздавам в тренировките. Радвам се за думите му. В крайна сметка всеки труд се възнаграждава рано или късно и аз получих шанс срещу "Лудогорец".

- Предстои мач с ЦСКА-София. Ще успее ли "Левски" да вземе трета победа в дербито този сезон?

- Искаме да победим не само заради нас, но най-вече заради феновете. Те във всеки мач ни подкрепят независимо от резултата. Ще се раздадем и дай Боже да имаме и късмет. Вече имаме две победи през този сезон. Дано сега да дойде и третата.

- Като юноша на клуба тръпката в този мач по-различна ли е?

- Като всеки един двубой, гледам да давам всичко от себе си. Тръпката е една и съща. В крайна сметка играеш за "Левски" и всеки мач излизаш за победа.

- Първата шестица се раздели на две тройки, имайки предвид точките. Какви са шансовете на "Левски" в конкуренцията на "Лудогорец" и ЦСКА-София?

- Играем всеки мач за победа. След загубата с Разград разликата стана голяма с тях. Но ще борим докрай. Поне за второто място.

- Кое ще реши мачът с ЦСКА-София?

- Ще победи, който има по-голямо желание за успех. Мачът ще е с повече единоборства. Желанието и волята, ще са решаващи. Ако треньорът реши да разчита на мен, съм готов да се раздам.

- Претърпяхте две много тежки контузии и мнозина тогава смятаха, че може и да не успеете да се върнете на терема. Имало ли е момент, когато ви е минавало през главата да се откажете?

- Не, никога! Не съм мислил дали ще мога да играя отново футбол. Беше един от период от живота му, в който ми беше много тежко. Благодарен съм на целия клуб, че застана зад мен, помогна ми да се излекувам. Щастлив съм, че отново играя.

- Втората травма дойде много скоро след първата. Как се справя човек в толкова тежка ситуация?

- От тези контузии останаха само белези. Всичко съм преодолял вече. Имаше често мигове на отчаяние, но всичко се превъзмогва с времето.

- Втората операция беше в Болоня в специализирана клиника. Как протече възстановяването там?

- Чаках четири седмици, докато се организират нещата. Оперира ме професор Маркачи, който в тази област е може би най-добрият. След това се върнах в България за един месец. После заминах за Италия и там протече почти цялото ми възстановяване. Тренирах по 5-6 часа на ден. Благодарение на това възстановяване днес мога да играя футбол.

- Миналия сезон бяхте преотстъпен на "Ботев" (Вр), за да може да играете след травмите. Помогна ли ви престоя там?

- Почти две години не бях играл футбол след всичките тези контузии. Изключително съм благодарен на Сашо Ангелов, защото той във всеки мач разчиташе на мен. Имах нужда от игрова практика. Там я получих. Мисля, че направих един добър сезон и заслужено класирахме отбора за Първа лига.

- Там вкарахте и първите си три гола в професионалния футбол. Кога ще дойде този с екипа на "Левски"?

- Мислех, че ще е още в миналия мач. Дай Боже, да е сега срещу ЦСКА-София.

- Как се насочихте към футбола и "Левски"?

- Винаги съм бил левскар. От ранна детска възраст започнах да тренирам на база "Раковски". Още от 7-годишен. След това ме викнаха тук на "Герена". С времето ме качиха и в първия отбор. Нещата се развиваха постепенно и днес играя за "Левски".

- На кой треньор дължите най-много?

- Всеки един ми е помогнал и съм научил много от всеки от тях. Може би Стойчо Стоев, защото той започна да ме налага в първия отбор. При него имам най-голямо развитие.

- Още много малък бяхте викнат в първия отбор. Как се чувствахте преди първата тренировка?

- Помня много добре. Тренирахме на централния терен. Не им достигаха хора за заниманието, защото имаше мачове на националните отбори. Беше под ръководството на Илиан Илиев. Притеснявах се. Бяхме две момчета и седяхме пред съблекалнята и чакахме някой да ни вкара вътре. Беше ми много неудобно. Не успях да го преоделея и по време на самата тренировка. Неудобството продължи дълго време. Но постепенно свикнах.

- Сега юношите имат предимство, защото в съблекалнята има повече играчи, минали по техния път.

- Да, така е. Ники Михайлов, Живко Миланов и Иван Горанов от по-опитните са били юноши като нас и тези момчета. Всички те много помагат на младите. Страхотни лидери са.

- Дебютирахте още на 17 години в мач с "Марек". Какво помните от него?

- Бихме с много - 7:0 или 7:1, вече не помня (б.а 6:0). Винаги съм мечтаел за този момент. Радвам се, че тогава разчитаха на мен. Винаги ще го помня този момент.

- Кой е най-хубавият ви момент до момента във футбола?

- Мачът срещу "Лацио" на 100-годишния юбилей. Чувството беше неописуемо.

Реклама
Реклама
Реклама