Инж. Михаил Михайлов, председател на съюза на пчеларите: Препарати убиват пчелите

Очакваме още загуби тази година, арендатори внасят химия от трети страни 

КОЙ Е ТОЙ

Инж. Михаил Михайлов е председател на Обединен български пчеларски съюз. Наскоро Добричка област загуби 70% от пчелите си. "България Днес" потърси инж. Михайлов за разговор с него относно причините за гибелта на насекомите и мерките, които българските пчелари подготвят, за да решат проблема.

- Инж. Михайлов наскоро кошери в Добричко осъмнаха със 70% по-малко пчели. Каква е причината за измирането им?

- Причината е, че пчелите са били буквално убити в резултат на пръскания от земеделци. По това време нормално се пръска цъфтящата растителност, каквато е рапицата. Въпреки че има наредба, арендаторите не се съобразяват с нея. Трябва да се пусне уведомление до кметството или общината в региона, след което управниците да направят обява на видно място, за да предупредят пчеларите. Това не се случва. Всичко е една поредица, която не може да се синхронизира. Веригата се къса и пчеларите не знаят за това, но усещат по пчелите, които намаляват в кошерите или по тези, които загиват на полето. Това е основната причина за гибелта на насекомите.

- Има ли други засегнати региони?

- Да, има подобни случаи. Получихме сигнали от Варненско, Ямболско. Конкретно в Добричкия край е най-висока смъртността. Процентът не е малък, той е висок, което е притеснително.

- Очакват ли се още загуби?

- Да, очакваме. Даже в момента пръскат и житни растения, след това ще има пръскания и по слънчогледите. Така че предстоят и други загуби. Въпросът е, че арендаторите трябва да изпълняват нормативната уредба и да се съобразяват с нея и да я прилагат във всичките й аспекти, което не се прави. Липсва контрол от страна на държавата и от Агенцията по безопасност на храните. Ние не знаем с какви препарати се пълнят контейнерите. Често пъти се внасят такива, които са от трети страни. От Турция, от Сърбия, които са силно токсични за пчелите. Затова трябва да има внезапен контрол.

- Опасни ли са тези препарати за крайния продукт?

- Това се пестициди, които убиват пчелите. Или ги дезориентират. Т.е. действа им на централната нервна система. Пчелите загиват вън от кошерите или се дезориентират и не могат да влязат в тях. Една част от тях влизат и внасят пчелен прашец, които е обременен от тези препарати. Това влияе на развойната форма на пчелите. Излизат непълноценни, загиват след това или животът им е много кратък. Така че това влияе основно на пчелната популация, не толкова на продукцията.

- Какви мерки смятате да предприемете?

- Ще формираме един консултативен съвет по пчеларство. На това заседание ще обсъдим смъртността или отравянето на пчелите при провеждането на растителнозащитни мероприятия. Трябва да решим по какъв начин ще спасяваме за в бъдеще пчелите, защото това отравяне е ежегодно. Всяка година се прави едно и също и на практика няма решение на този проблем. Смятам, че освен диалози с местните арендатори трябва да се извърши картиране на местата, подходящи за пчелини. Основното решение на проблема е контрол и изпълнение на нормативната уредба.

- А резките температурни амплитуди, на които ставаме свидетели последните години, оказват ли влияние?

- Разбира се. Силно влияят на пчелите. Те са индикатор на околната среда. Всичко им влияе, но, от друга страна, те са много гъвкави. Успяват да се адаптират. Когато рязко стане много студено, те уплътняват пчелното кълбо и не допускат излизането на топлината. Разбира се, това им се отразява отрицателно, тъй като те оголват пилото (общото наименование на яйцата, ларвите и какавидите в пчелните килийки – бел. авт.). По този начин то може да измръзне и ще се наложи да го изхвърлят. Т.е. това си е чиста загуба за пчелното семейство.

- За тази година е рано да се говори, но каква е смъртността при пчелите за изминалата година?

- Пчелите, които измират, сигурно са милиони. Възстановяването на едно загубено пчелно семейство струва много сили, енергия и време на пчеларя. Трагично е. Всяка година средно между 30-40%, понякога и повече загиват. Това са минимум 1/3 в определени области, в които има интензивно земеделие. След това пчеларите трябва да ги възстановяват за тяхна сметка.

- Колко време отнема да се възстанови едно пчелно семейство?

- На практика една година. Когато едно семейство е поразено, пчеларят губи сезона. През тази година той не може да получава стокова продукция - пчелен мед, восък и др. На практика годината е загубена. Пропуснати са ползи и средства за възстановяване на липсващите пчели.

- Как се отразяват тези загуби на страната ни?

- Отразява се все в негативен план. Намаляват добивите ни на пчелен мед, намалява износът.

- За кои страни България изнася мед и имаме ли нужда от внос, за да бъдат задоволено търсенето на пазара?

- Изнасяме за европейските страни - главно за Германия. Имаме и износ за страни от Близкия изток, дори за САЩ. Около 1/3 от произведеното, дори повече излиза от България. Ние нямаме нужда от внос, но за съжаление търговците и преработвателите осъществяват такъв, и то от трети страни - Украйна, Китай, Аржентина. Големи количества наш мед от предишни години остават непродадени. Това също се отразява негативно, тъй като на пчеларите са им нужни средства, за да гледат пчелите. Проблемът е, че изкупуват на много ниски цени българския мед - под 4 лв.

- От коя страна внасяме най-некачествен мед?

- Вносният мед от Китай е най-некачествен. Проблемът е от условията, при които се добива. Технологията, която прилагат, е нетипична, за да получават по-големи количества. Медът узрява при изкуствени условия.

- Как да разпознаем българския мед?

- Бурканите задължително трябва да бъдат етикетирани. Там да пише, че това е български мед. Когато е смесен с чуждестранен, трябва да се опише какво е процентното съдържание и да се знае от коя страна е дошъл. Всичко е на етикета и на сертификата за произход и качество.

- Споделете ни някой интересен факт за пчелите, който е малко познат на хората, които не се занимават с тях?

- Това е един колективен суперорганизъм, които се състои от хиляди пчелни индивиди. Те имат колективен мозък. Имат инстинкти за всичко - за размножаване, за ориентация, за храна. Благодарение на тези изработени инстинкти те действат наистина като суперорганизъм. Могат да броят до три. Могат да намират поне на половин км разстояние скрита храна. Учените са установили, че с определен танц пред кошера или в него те сигнализират останалите къде се намира тази храна.

Доли ТАЧЕВА