Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация: Правят манипулации с агнешкото

Месото от Северна Македония е с неясен произход, не се чете и датата

КОЙ Е ТОЙ

Симеон Караколев е роден на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица. С овцевъдство се занимава от 2003 г. Учи "Аграрна икономика" в Пловдивския университет. Има две деца.

"България Днес" разговаря с него за агнешкото месо с наближаването на празниците, качеството на продукцията и проблемите на българските производители.

- Г-н Караколев, появи се информация, че агнешко месо от Северна Македония със съмнителен произход залива пазара ни в навечерието на Великден. Трябва ли да са притеснени потребителите?

- До преди няколко дни количеството беше 80 тона. Вече е навлязло в магазинната мрежа и се продава в цялата страна. Месото е с размазани и тотално нечетливи печати. На някои пакети дори липсва такъв печат, има само някаква червеникава следа от мастило. За мен и колегите ми това означава, че има неясен произход и само обърква потребителите. Това месо влияе и на пазара, защото има дъмпингова цена, каквато няма в региона. Оказа се и че влиза в страната ни безмитно. Това е вратичка в закона, която някой съвсем умело използва. Когато Европейският съюз е правил търговското споразумение със Северна Македония, е направил такива привилегии само за агнешкото месо. И ще попитаме защо е така уредено.

- Как това се отразява на българския производител?

- По наши изчисления след празниците ще останат непродадени минимум 10 000 агнета, които са отгледани в близо 500 ферми. Кой ще компенсира тези ферми? Откъде ще дойдат компенсациите? Веднага ви давам пример за нещо по темата. При проверка във ферма проверяващият орган, без значение дали е агенцията по храните или държавен фонд "Земеделие", първото нещо, което гледа, е ушната марка на животното. Тя съдържа определена информация. Ако тази ушна марка е нечетлива или счупена, фермерът не само няма да получи средствата, за които кандидатства, но и ще бъде санкциониран. Затова питам - защо за фермерите ни важат тези правила, а за търговците не важат. Като имаме абсолютно аналогични случаи - печатът не се вижда, а няма никакви санкции.

- Има ли опасност старо месо да достигне до търговската мрежа?

- Нали затова е този печат - да даде реална информация за месото. Правилата са измислени, за да не влизаме в дилеми дали месото е прясно или старо. Целта е да няма съмнения дали е направена манипулация с качеството на месото. А сега има съмнения и за произхода му. Кой може да ми каже дали това агне е дошло от Северна Македония, а не от Албания. По никакъв начин не може да се разбере. Червеното мастило единствено ни намеква, че става въпрос за вносно месо. Но никой не казва откъде идва.

- Очаква ли се внос от други съседни държави?

- Не, тази година не очакваме. Такава радост и еуфория беше, когато цените в Румъния се изравниха с нашите. Надявахме се, че за първа година от много време насам българското месо ще бъде пласирано, затова и създадохме организацията с печатите. Потребителят да бъде информиран. И хоп - появи се македонското. Не знам дали изобретателните търговци няма да решат как от друго място да внесат месо. Повтарям - ние имаме достатъчно агнета, за да нахраним българския потребител. След Гергьовден асоциацията ще организираме пресконференция, за да кажем колко са непродадените български животни. За да спрем слуховете, че няма родни агнета. Знаете, че агнешко у нас се яде само по празниците. Никой няма да консумира през юни и юли. И хората, които не реализират животните си, ще помислят за някаква алтернатива. Но това неминуемо ще доведе до загуби. Като губят и от млякото, ще си кажат, че няма смисъл повече да се занимават. Продават всичко и търсят спасение в Терминал 2. Не мисля, че това е целта.

- През последните седмици зачестиха кражбите на агнета от фермите.

- Да, зачестяват.

- Има ли спасение от тези набези?

- В голяма част от населените места полицията е наслагала камери, които да следят какво влиза и излиза. Но крадците са много изобретателни. Спасението е в превантивните мерки на фермерите. Голяма част от тях отглеждат овцете си в отворени помещения, така че за крадец е лесно да влезе и да вземе много животни. Има и друг момент, който не бива да пренебрегваме - случва се работниците във фермата да са обвързани с крадците и да им съдействат.

- Хващат ли се крадците?

- Понякога се случва да ги заловят. Наскоро разбрах за един случай, че веднага са ги хванали. Кражбите не са случайни, а добре организирани.

- През последните години агнешкото месо не поскъпва в навечерието на празниците. Как се случва това?

- Важно е да се знае, че няма спекула от страна на фермерите. Ако някъде има драстично увеличение на цената, тя не идва от производителите. От години цената във фермите е една и съща - 6 лева за килограм живо тегло на дребно и 5 лева на едро, когато някой иска да си купи 200-300 агнета. Но сами разбирате, че такива сделки се случват рядко. От прекупвачите и търговците цените се увеличават и достигат до 18 лева за килограм. За мен това е нереално висока стойност. Реалната цена е 14-15 лв./кг.

- Има ли обвързаност между цената и качеството на месото?

- Със сигурност има. За да е евтино месото, то означава, че идва от някъде. Има транспорт и куп документални и санитарни условности, които малко или много оскъпяват. Давам пример с месото от Северна Македония - то влиза на 10 лева за килограм. Щом цената е такава, има икономическа или санитарна причина. Затова контролът трябва е много по-строг, отколкото за месото, придобито в България.