Деница Велкова, психолог кризисна интервенция: Насилникът понякога е жертвата

Смъртно наказание няма да спре убийците

Коя е тя

Деница Велкова е психолог със следдипломна квалификация "Системен семеен консултант". Сертифициран медиатор, специалист по семейна медиация и кризисна интервенция.

- Госпожо Велкова, след поредните два случая в Костенец и село Трапоклово, където станахме свидетели на крайни форми на насилие над жени от мъжете им, смятате ли, че може да се направи някакъв общ психопрофил на този тип насилници?

- Общ профил трудно бихме могли да дефинираме. Но от практиката и от теорията, която разглежда феноменът домашно насилие, разбираме, че основна предпоставка е, че самите насилници в част от живота си са били жертви. Най-често в рамките на семейството - от собствените си родители.

- Нарекохте го феномен. Проблем на съвремието ли е?

- И преди го е имало, но днес отношенията между насилника и жертвата са много сложни и динамиката им е много специфична. Хората отстрани трудно биха могли да разберат. Много често, когато една жена е жертва на насилие и околните са свидетели и се питат: "Защо, за Бога, тя не може да го напусне?". Но на практика това не е лесно. Отношенията са много сложни и те са на много голяма и близка свързаност с насилника.

- Склонни ли са като цяло жените да търпят?

- Много често това е самата динамика на отношенията на двойката. Те се свързват по този начин помежду си и това е техният начин на живот. И ако не се говори, след време напрежението ескалира дотам, че понякога е завинаги. Обикновено, когато говорим за отношения насилник-жертва, много често тези роли се сменят. Много често самата жертва упражнява вид насилие.

-Тоест дори когато обществото разбере за случай с насилник мъж и жертва жена, е вероятно преди това жената да е била насилник, а мъжът жертва?

-Да. Това е, когато не се работи за решаване на проблемите и двойката няма капацитет да ги реши. Това е моделът, който имат, и е нещото, което познават - дали от родните си семейства или от други дефицити на средата, в която са отглеждани. Обикновено такива хора се харесват неслучайно - защото са склонни да търпят насилие и това е било норма в тяхното детство. Част от хората, които са преживели насилие, избират да преповторят модела и да станат насилници, а останалата част стават жертви. Това, разбира се, е несъзнателен избор.

- В скорошните случаи в Костенец и Трапоклово по първоначални данни се счита, че престъпленията не са импулсивни, а са планирани. Изненадва ли ви това?

- Когато са планирани убийства, или има патология, но ако няма такива данни, е крайният израз на безсилие и на едната, и на другата страна. Това да искаш да излезеш от насилие, дали с развод, дали с раздяла, е много трудно решение. И много решават да се върнат в тази ситуация, защото са в много тежка зависимост и не могат да си представят живота без този човек.

- Какъв е начинът за превенция? Обществото е, меко казано, разделено, за нормативни промени, напр. за Истанбулската конвенция. Подобни разписани правила помагат ли, или трябва да се работи от детски години?

- Това, което виждам в практиката си, защото работя и в училищата, е, че проблемите са първо в семейната среда. Защото насилието и боят на децата е част от нашата народопсихология. Съвременните родители са малко по-толерантни и има светлина в тунела, но мисля, че това си го носим в себе си и така възпитаваме децата си. Актове като Истанбулската конвенция са важни дотолкова, че дават регламента и механизмите, по които насилието да се прекрати, предотврати или да се помогне на жената. Или съответно насилникът да може да ползва услуги, за да промени поведението си. Но истината е в образоването и ранната превенция, когато не е твърде късно.

- По-високи наказания имат ли ефект? Например връщане на смъртната присъда за убийство.

- Моето разбиране е, че това е нехуманно. В XXI век е по-смислено да се работи с хората, които са извършители и да им се предостави помощ, защото, пак казвам, те са били потърпевши. Най-човешко е да има прошка. Когато си извършил убийство, трябва да си понесеш отговорността, но този човек трябва да има шанс да се промени. Децата от най-ранна възраст трябва да се информират какво те накърнява, какво те кара да се чувстваш зле. Много често представата на децата е изкривена, защото източниците през интернет са различни. И много от тях нямат точната информация. Например голяма част от учениците в V клас смятат, че е съвсем нормално, когато баща им ревнува майка им. Говорим за степен да не я пуска да излиза с приятелки, да има вечерен час за прибиране, да й проверява телефона. Това не са партньорски отношения, а на строго подчинение.

- По-разпространени ли са те в малките населени места?

- Не. Насилието е във всеки дом, но в малките населени места хората много внимават да не излезе информация за ставащото в дома им. Докато в големите градове има повече информираност и повече услуги, които подкрепят жертвите. Но насилието е навсякъде.