Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/7452369 www.bgdnes.bg

Бала - Магьосникът от Търново

"Българите са прусаците на Балканите."

Това казва железният канцлер Ото фон Бисмарк след една от големите военни победи на нашата армия през 1885 г.

Футболният боец Красимир Балъков е още едно доказателство, че дипломатът се е оказал прав.

Бала поема кормилото на националния отбор в навечерието на два много важни мача, които могат да се окажат решаващи за бъдещето на тима.

Реклама

Не сме се класирали на голям футболен форум от 15 години, последното ни участие е на Евро 2004 г. Тогава Бала още беше на терена, а сега е призван да ни върне сред най-добрите на Стария континент. Но вече в ролята на селекционер.

Най-силните му години като играч минават в Германия. Това е и причината да попие толкова много от местния манталитет. Но и преди да заиграе в Бундеслигата, Балъков е от футболистите, които никога не се предават.

Ето какво казва той, след като България побеждава Франция с 2:1 в Париж и се класира за световното в САЩ '94. Успехът идва след попадение на Емил Костадинов в последните секунди на мача.

- Вярвахме до последната минута и се борихме, затова и Господ бе с нас - простичко обяснява Бала. - Преди попадението на Емо видях, че той тръгва да влиза отдясно, а топката беше в моите крака. Тогава инстинктивно подадох на Любо Пенев, нямаше време за друго. Любо продължи паса към Емо, а той знаеше какво трябва да направи в този момент. В тези заключителни минути мислехме само за едно - как да стигнем до победен гол.

България отива на световното в САЩ и стига до полуфинал срещу Италия.

Бала е мотор на отбора, движи играта в средата на терена и попада в идеалния тим на първенството.

Реклама

Краси остава в историята на родния футбол и с една уникална история, която едва ли ще се повтори в бъдеще. Случката се разиграва през 1990 г., когато треньор на ЦСКА е Димитър Пенев.

Стратега набелязва Балъков, който по това време блести в "Етър" (Велико Търново). И го привлича на "Армията". Само дето шефовете и на двата отбора не прецизират нещата и се оказва, че Краси има действащи договори както с "виолетовите", така и с "червените". Няма контракт между двата клуба и футболиста за трансфера му. А това си е сериозно нарушение на футболните закони.

В старопрестолния град футболната общественост никак не е съгласна да се раздели с любимеца си. Докато Бала е на турне във Франция с новия си отбор, за него в "Етър" пристига оферта от гръцкия "Ласира" за над половин милион долара. Шефовете на "виолетовите" си гризат ноктите от яд, защото няма как да подпишат сделката.

В това време в Търново назрява бунт, задават се безредици. Местните запалянковци са готови да тръгнат за София и да протестират заради трансфера на Балъков при "червените". Босовете на "Етър" атакуват дори по политическа линия. Депутатите във Великото народно събрание Велико Великов и Дончо Дончев, макар и от различни парламентарни групи, както и председателят на Координационния съвет на СДС в старопрестолния град Любомир Йорданов запретват ръкави, за да задържат Балъков на стадион "Ивайло".

Напрежението ескалира, след като на митинг във Велико Търново е поставен ултиматум, че ако до 15 часа на 16 август 1990 г. играчът не бъде върнат на "Етър", ще бъдат блокирани пътищата, а в града ще започне стачка. Няколко автомобила застават на главния път за София и не допускат никой да премине.

Самият Балъков не е изолиран от събитията и направо изтръпва, когато разбира, че всъщност има два действащи договора с двата клуба и може да бъде наказан с лишаване от състезателни права за следващите две години.

"Боби Станков, който по същото време беше шеф на ЦСКА, изигра решаваща роля. Той можеше да се заинати и да каже: "Балъков има договор с нас и няма да се връща в Търново". Беше ли го сторил, щях да изгоря с двата договора за две години. На "Армията" проявиха разбиране и анулираха контракта с мое съгласие. Така кариерата ми беше спасена. Върнах се в "Етър", а само шест месеца по-късно - през януари 1991 година, бях продаден на "Спортинг" (Лисабон)", спомня си след години Балъков.

Нататък кариерата на любимеца на Търново върви от добре по-добре благодарение на неговата трудолюбивост и спазването на "железен" спортен режим.

Като наставник кариерата на Краси Балъков също минава през доста трудности, преди той да поеме националния.

Бала е решен да докаже на всички скептици, че може да бъде голям треньор, така както беше и голям футболист. А когато той иска нещо, обикновено го постига...

ВИЗИТКА

Красимир Балъков

Роден на 29.03.1966 г.

Ръст: 178 см

Пост: Полузащитник

Юноша: "Етър"

Отбори:

"Етър" 1983-1990 142/35

"Спортинг" (Л) 1991-1995 149/44

"Щутгарт" 1995-2003 295/72

"Плауен" 2005 1/0

Успехи:

Купа на Португалия - 1 път (1995 г.)

Купа на Германия - 1 път (1997 г.)

Суперкупа на Португалия - 1 път (1995 г.)

Купа "Интертото" - 2 пъти (2000 и 2002 г.)

КНК - финалист (1998 г.)

Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 г.

Избран в идеалния отбор на световното първенство САЩ '94.

Национален отбор: 92/16

Световни първенства - САЩ 1994 (бронзов медалист), Франция 1998

Eвропейски първенства - Англия 1996

Реклама
Реклама
Реклама