Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/7461777 www.bgdnes.bg

Носителят на 5 купи Момчил Цветанов: Оставам в историята!

Атакуващият футболист на "Локомотив" (Пд) Момчил Цветанов влезе в рекордите на българския футбол. 28-годишният халф спечели Купата на България с четвърти различен клуб в своята кариера. Преди това той е триумфирал още с "Литекс" (2008 и 2009 г.), ЦСКА (2016) и "Славия" (2018). Пред "България Днес" крилото разкри своите емоции няколко дни след победата над "Ботев" (Пд) с 1:0 на финала.

- Момчиле, поздравления! Малцина очакваха точно "Локомотив" да вдигне трофея. Помогна ли ви това, че не играехте ролята на фаворит в турнира?

Реклама

- В това дерби единственото, което се искаше от нас, е да излезем със сърце и душа и да зарадваме нашата публика. Феновете и на двата отбора бяха фантастични и направиха този мач празник за град Пловдив и за цялата футболна общественост. "Ботев" не са били фаворит. Обикновено който е в по-слаба моментна форма, побеждава в дербито. Адски много съм щастлив, че спечелихме тази епична битка. Този успех ще отеква много дълго във времето. Пловдив ще бъде за дълго черно-бял. Напълниха ми се очите със сълзи, когато гледах как се радват млади и стари хора по терасите по време на празненствата.

- Как оценяваш постигнатото от отбора? Въпреки че не играхте в първата шестица, все пак взехте трофей, а се класирахте и за Европа?

- Нашите фенове и собственикът го заслужаваха. Нашият треньор Бруно Акрапович може би най-много, защото всеки ден е с нас. Дава мило и драго ние да бъдем добре. Вече започнахме да берем плодовете на нашия труд. Ние сме много добър отбор с прекрасен лидер в лицето на Митко Илиев. Той ни държи като един юмрук, здраво стъпили на земята. За миг няма да се откажа от това да бъда част от "Локомотив". Благодаря на моите съотборници, че толкова бързо ме вписаха в колектива.

- На кого посвещавате трофея?

- На Аян Садъков, който ни напусна. Този човек наистина е дал много на "Локомотив" и на българския футбол. Той е една легенда, която никога няма да умре в съзнанието на всеки един локомотивец. Да си всеки ден около легенди като Христо Бонев е едно голямо богатство. Тази любов, която ти дават феновете тук, е неописуема.

- Какви са шансовете на тима в предстоящите европейски турнири?

- Надявам се нашата приказка в Европа да не свърши бързо. Важно е да ни се падне по-лек съперник от нашия ранг на старта. Ако покажем нашето най-добро лице, мисля, че можем да достигнем до третия кръг. Там вече каквото съдбата покаже.

Реклама

- Собственикът Христо Крушарски заяви, че "Локомотив" вече ще разчита почти изцяло на български футболисти. Това би трябвало да те радва?

- Разбира се. Колкото повече българи има в състава, толкова по-добро ще е качеството на българския футбол. Само българин може да разбере какво наистина означава "Локомотив". Някои чужденци идват и гледат само да си вземат заплатите, говоря за всички клубове като цяло. Не ги интересува феновете как ще приемат някой слаб мач. "Локомотив" е епоха, която никога няма да умре и винаги ще бъде мерило в българския футбол.

- По пътя към трофея отстранихте сравнително по-непретенциозни отбори като "Поморие", "Дунав", "Етър", "Септември" (СФ) и "Ботев". Погали ли ви късметът?

- Може би като изключим "Етър", останалите съперници не бяха от нашия ранг. Ние сме един корав отбор. Това е жребият, една ръка бърка, вади топка и каквото се падне.

- Кой мач ви беше най-труден?

- До финала най-трудният двубой беше този с "Етър". Поздравявам ги. Шапка долу за нашия вратар Илко Пиргов при тези драматични дузпи. Напрежението оказа влияние върху "Етър". Това е игра на нерви, от която ние излязохме победители. В този турнир се хвърляхме със зъби и нокти. Знаехме, че искаме да играем в Европа.

- Ти си първият футболист у нас, спечелил 5 купи с 4 различни отбора. Гордееш ли се с този факт?

- Още не мога да осъзная какво съм направил. Постижението ми е благодарение на всички мои съотборници, с които съм играл във всеки един отбор. Горд съм с това. Надявам се да постигна още доста. Искам да остана в историята и синът ми да се гордее с мен.

- Знаеш ли, че освен теб с четири различни тима купа са вдигали единствено бразилските национали Дани Алвеш и Максуел?

- Наистина това е много трудно. Световният футбол е на светлинни години от нашия. Не можем да се мерим с техните успехи. Там конкуренцията в отборите е на много високо ниво. Тактически, физически и технически са толкова добре, че не можем да им стъпим и на малкия пръст.

- Защо се получи тази разлика?

- Опитваме се да надграждаме в България, вървим в правилната посока. Нашите управници трябва да разберат, че е крайно необходимо да се построят нови стадиони, да се обърне внимание на школите. Младите треньори трябва да се пращат на стажове, за да работят с нашите деца.

- Коя от петте купи ти е била най-трудна и коя най-сладка?

- Всеки един трофей си има своя чар и ме е изградил като личност. Купата, която спечелихме с "Локомотив", е много, много ценна в моята витрина. Играл съм и в "Ботев" и този мач беше по-специален за мен. Нямам лоши чувства към тях, напротив, излязох с уважение и респект, но на терена показахме, че ние сме господарите на Пловдив. Нашата публика може да се гордее с нас. Ръководството прави всичко необходимо, за да не ни липсва нищо.

- С екипа на ЦСКА взехте трофея от "В" група през 2016 г.

- Тогава също бяхме добър отбор, а публиката на ЦСКА оказа огромно влияние. Едно голямо благодаря тогава на Гриша Ганчев. Този човек прави много за футбола, както и за други спортове. Той милее да види ЦСКА шампион, за което им стискам палци този сезон.

- Финалът със "Славия" срещу "Левски" миналата година донесе може би най-неочакваната купа за теб.

- Абсолютно е така. Тогава бях на инжекции и не успях да вляза на терена. Всеки играч е част от пъзела. Тогава завършихме нашия пъзел по един брилянтен начин и това ни осмисли сезона.

- Само Елин Топузаков и Краси Безински, лека му пръст, имат общо по 6 купи. Поставяш ли си като цел да ги задминеш?

- Разбира се! Ако кажа, че не го мисля, ще излъжа. Още след вдигането на трофея вече си поставих за цел следваща купа със сегашния ми клуб. Искам да остана дълго време в "Локомотив", защото тук изпитвам любов и уважение и хората ме ценят.

- Игра за кратко в Полша, би ли отишъл отново зад граница?

- Не мисля за трансфер на този етап. Бях в Полша, но тогава взех решение да се прибера, защото жена ми беше бременна. Исках да съм близо до семейството си. Тогава ставахме родители за първи път и не ме интересуваше нищо друго. Тялом бях в Полша, но сърцето ми бе в Пловдив. За мен вече не е на всяка цена да ходя в чужбина. На мен градът тук ми харесва и "Локомотив" е моят дом.

- Жена ти е пловдивчанка. Заради нея ли дойде точно в "Локомотив"?

- Г-н Акрапович ме потърси първи. След това имах разговор и г-н Крушарски. Жена ми играе важна роля в нашите отношения, тя е моят мениджър вкъщи. Съвсем нормално е да се съобразявам със семейството си. Искам моят син да расте до мен.

- Кой прякор си харесваш повече - Чико или Малкия шивач?

- Нямам предпочитания. Предишните ми съотборници в "Славия" ме наричаха Малкия шивач, който прякор съм наследил от баща ми, който също е бил футболист. Сега всички в "Локомотив" ми викат Чико. Мисля, че това прозвище най-много ми приляга.

Чико си татуира трофея

Момчил Цветанов е един от най-татуираните български футболисти. Тази мания е още от юношеските години. Той призна, че ще изографиса за спомен спечеления с "Локомотив" трофей".

"Да, имам още свободно място по тялото си, но съм го оставил, за да си татуирам спечелените купи. Сега първо ще отида с жена ми на почивка и чак тогава ще си татуирам сегашната купа", призна Момчил.

"Вече не ме интересуват чак толкова много татуировките. Отдавна съм свалил адреналина. Съсредоточил съм се върху това, което показвам на терена, а не извън него. Разбрах, че няма как човек да успее, ако не е концентриран изцяло върху работата си", уточни 28-годишният полузащитник.

Реклама
Реклама
Реклама