Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7462842 www.bgdnes.bg

Незабравимите роли на Ален Делон (Галерия)

Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в Со (предградие на Париж), Франция. Започва да се снима в киното през 1957 г. като изиграва ролята на Жо във филма Quand la femme s’en mêle. Към началото на 2010 г се е снимал общо в 88 филма и сериали, режисьор е на 3, сценарист на 10 и продуцент на 23. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г.

Решаваща за кариерата на Ален Делон се оказва 1960 година, когато два филма с негово участие печелят международно признание. В единия -„Под яркото слънце”, който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплъщава в циничния убиец Том Рипли, а в другия -„Роко и неговите братя”, изиграва напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти.

Реклама

Тези два различни филма му дават възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор. Във филма на Рене Клеман пресъздава образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло.

Следващият емблематичен филм на Делон е „Гепардът“ – исторически епос, излязъл по екраните през 1963 година, режисиран от Лукино Висконти. Сценарият е адаптация по едноименната новела на Джузепе Томази ди Лампедуза.

Произведението показва историята и настроенията в аристократична сицилианска фамилия и по-специално на нейния водач – принц Фабрицио Салина (Ланкастър) по времето на обединението на Италия през 1860-те години.„Гепардът“ получава голямата награда „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан, както и множество други награди и номинации от европейски и американски фестивали и сдружения. Ален Делон е номиниран за награда „Златен глобус“ в категорията „най-обещаващ млад актьор“.

През 1962 г. в „Затъмнение“ Микеланджело Антониони отново улавя дълбоката, мрачна същност под неземно красивото лице. Това са безспорни върхове в кариерата на Ален, които го превръщат в световна звезда. „Значение за мен имаше само това, което не показвах. Външността ми беше в пълно противоречие с това, което носех в себе си. Цял живот се борих с моя личен ад“, са тогавашните думи на Делон.

Реклама

През 1967 г. Жан-Пиер Мелвил създадава гангстерската лента „Самураят“ - минималистична криминална драма, която разказва историята на професионален наемен убиец (Делон), който живее в семпъл апартамент и изпълнява поетите ангажименти с маниакална прецизност. Самураят е смятан за едно от върховите постижения в кариерата на Ален Делон. Списание Empire включва филма в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.

През 1969 година по екраните излиза знаменитата психологическа любовна драма „Басейнът“ , режисиран от Жак Дере. Филмът разказва за безработния писател Жан-Пол (Делон) и журналистката Мариан (Шнайдер), които се наслаждават на любовта си в красива вила с басейн на френската Ривиера. Неочаквано, те получават обаждане от приятеля си Хари, който идва да ги посети.

Напрежението се покачва предвид, че той е бивш любовник на Мариан. Нещата се усложняват още повече, тъй като той води със себе си своята 18-годишна красива дъщеря за чието съществуване Жан-Пол и Мариан не знаят нищо. Известен като майстор на т. нар. полицейски жанр, в това си произведение Жак Дере прави отклонение от обичайното си амплоа за да сътвори един от най-добрите си филми, широко възприеман впоследствие като класика на френската кинематография.

Новото десетилетие за Делон е не по-малко успешно от предишното: Ален е „по- зрял“ и вече утвърден актьор. През 1973 г. излиза криминалната драма „Двама мъже в града“, в който Делон си партнира с големия Жан Габен.

И през 1975 г. публиката се радва на два филма с участието на любимия Ален – „Циганинът“ на френския кинорежисьор Жозе Джовани. Главният герой Юго Сенар (Ален Делон) с прякор Циганинът още от най-ранното си детство мрази френското общество. Причината е, че то отхвърля неговия народ, принуждавайки го да скита и да живее от подаяния. Циганинът си отмъщава на обществото като прави банкови обири и разпределя парите между нуждаещите се братя.

Така е убеден, че отмъщава за толкова години унижение. Но Юго бързо се превръща във враг №1 след като убива кмета, отказал на циганите правото да лагеруват…. В „Зоро“, от друга страна, той е борец за правата на обикновените хора. И двете ленти не са отличени с големи награди, но публиката ги обича.

През 1976 г. Излиза френско-италианският филм „Господин Клайн“ на американския кинорежисьор Джоузеф Лоузи. Филмът е носител на награда „Сезар“ през 1977 г. Лентата разказва за френския търговец на антики - Роберт Клайн, който се чувства комфортно в окупираната от нацистите Франция. Той притежава луксозен апартамент, красива любовница и процъфтяващ бизнес. Дискриминирани от френския закон евреите са принудени да продават скъпи вещи и произведения на изкуството на безценица. За Клайн е лесно да се договаря на възможно най-ниските цени. Но животът му се преобръща неочаквано…

Филмът от 1981 г. „Техеран 43″ е копродукция на СССР, Франция и Швейцария. Действието се развива през 1980 г. На търг в Лондон са изнесени материали, които хвърлят светлина върху опита за покушение срещу Рузвелт, Сталин и Чърчил по време на срещата им в Техеран през 1943 г. Продавачът е пряк участник в събитията – наемният убиец Макс Ришар (Армен Джигарханян), вербуван от ръководителя на операцията Шернер (Алберт Филозов). Тайнствен стрелец се опитва да убие Ришар, а копията на документите са изтръгнати от ръцете на адвоката му Льогран. По следите на престъплението тръгва френският инспектор Фош (Ален Делон). Макс e в компанията на Франсоаз (Клод Жад), жена, която умело и елегантно му е подставена от днешни терористи.

През 1983 г. Ален Делон опитва своите умения като режисьор. По-специално, той и Робин Дейвис, правят филма „Неукротимият“, в който самият Делон изиграва и главната роля. В тази криминална драма Делон е съавтор на сценария и продуцент. Въпреки че филмът е добре приет, повече експерименти в тази насока Делон не прави.

През 1984 г. Ален Делон влиза в ролята на Робер Авранш във филма на френския кинорежисьор и сценарист Бертран Блие – „Нашата история“. Робер Авранш е собственик на автосервиз. Пропуска самолета от Италия за Франция и се качва във влак за Франция през Швейцария с куфарче с двойно дъно и 50 000 франка. На една от спирките във влака се качва непознатата жена Донасиен Пуже (френската киноактриса Натали Бай). Така започва тяхната доста объркана и странна история… Филмът е носител на 2 награди „Сезар“ през 1985 г, включително на Ален Делон за главна мъжка роля.

През 90-те Делон обяви, че се отказва от киното. Той се появи в списание „Пари Мач“ с децата си – Анушка и Ален-Фабиен, кучетата и птиченцата си, твърдейки, че те са му напълно достатъчни. След 40 години в професията и участие в сериозни творби като „Роко и неговите братя“, „Басейнът“, „Затъмнение“, Ален Делон не желае да се занимава с кино.

Реклама
Реклама
Реклама