Фотографът Антоан Божинов: Снимките трябва да носят и послание

Кадрите в интернет са масово еднакви

КОЙ Е ТОЙ

Антоан Божинов е роден на 10 януари 1958 г. в ломското с. Златия. Израства в учителско семейство. От малък се занимава с фотография. До 1984 г., когато завършва висшето си образование, той печели десетки признания в международни изложби и конкурси. През 1984 г. му е присъдено и званието "фотограф-художник" от Комитета за култура.

През 2005 г. започва работа като преподавател по фотография и полиграфия в НБУ, а от 2006 г. преподава и в СУ "Св. Климент Охридски". В началото на 90-те окончателно се разделя с инженерната си професия и по-нататъшната му реализация е изцяло обвързана с фотографията. През 1999 г. създава фондация "Фодар", която и до момента провежда единственото в страната международно фотобиенале. Негови авторски изложби са показвани повече от 50 пъти в страната и чужбина - в Гърция, Испания, Португалия, Франция и Русия. Публикувал е в повече от 30 български периодични издания, от 2003 г. до 2008 г. е главен редактор на списанието за полиграфия и фотография.

- В момента се провежда 10-ото издание на международното фотобиенале "Фодар", което създавате преди 20 г. Как се е променила оттогава фотографията и идеите на участниците?

- Има участници от цял свят. През 1999 г. се включиха автори от съседни страни, докато сега участват от цял свят. Тогава любителската фотография беше важна, лирична, докато сега авторите са се насочили към хуманистични теми, различни видове проблеми, които се появяват в обществото. И тази година произведенията са основно със силни хуманистични послания.

- Каква е разликата между сегашния фестивал и този от 1999 г. ?

- Първият беше на свободна тема. Разликата е много сериозна, защото натрупа авторитет. В него участват както любители, така и утвърдени фотографи от различни международни агенции. През годините постепенно усложняваме начина на получаване на работите, както и намираме място за работите на по-сериозни автори. Това беше и целта - да се даде възможност на българските автори да си премерят силите със сериозни автори от цял свят.

- Как си обяснявате, че все повече хора започват да се занимават с фотография?

- Започват да се появяват нови жанрове и нови видове фотография, има вече и т.нар. травъл фотография, свързана с пътуванията. Това, както и да се погледне, е нещо като пощенски картички, но просто е с ново име. Новите неща привличат все повече хора да се занимават с професията. За да се стигне до тази еднаквост в снимките на стотици хора, трябва да се замислим как се е стигнало дотам. Искат да снимат хора - но повечето няма да позволят, тогава ще си снимат котката, защото тя няма против. Започваме да снимаме себе си, защото пак другите хора трудно биха позволили да ги снимат. Така се появява селфито. По този начин се стига до една масова еднаквост на кадрите, които ни заливат в интернет.

- През последните години ставаме свидетели на явлението смартфон фотография. Как влияе тя на традиционната фотография?

- Не можем да тръгнем срещу течението, това е нормалният ход на нещата. Принципно няма ограничение с какво средство може да се направи снимката, друг е въпросът какво ще е качеството на кадъра. Качеството на телефоните е все по-високо, но остава разликата между телефон и професионален апарат. Има характеристики на професионалните устройства, които не могат да се заместят. Най-малкото не е сериозно да работиш със смартфон.

- В XXI век има ли изопачаване на фотографията?

- Изопачава се, когато някой реши да го прави. Да речем, поставям задача на моите студенти "Време и пространство". Това е много сложно, нужно е време за представянето на подобни кадри, но проблемът лесно може да се реши с фотошоп. Не можем да поведем някаква война срещу масовия вкус и това, което ни залива.

- Ставаме свидетели как потребителите в интернет започнаха да го заливат с всякакви снимки. Изгубва ли фотографията своята истинност в социалните мрежи?

- Всичко е въпрос на лична ориентация. Ако човек знае накъде върви и какво прави, това в интернет няма да го интересува. Мрежите са създадени за хора, които искат лесно и бързо да бъдат удовлетворени. Правят снимка, качват я и хилядите харесвания го удовлетворяват. На него не му е нужно да завършва университета, да получи квалификация. Във Факултета по журналистика, където преподавам, обаче се появява проблем. Този тип мислене, който обясних, трябва да се остави пред вратата и да се действа професионално. Трябва клишетата да се загърбят, да се намери темата, после да помислим върху начина на представянето й.

- Има ли среда за развитие на фотографите у нас и дава ли хляб това начинание?

- Няма срамен хляб. Ако някой е решил, че иска да си го изкарва със снимане на сватби и кръщенета, нека да го прави. Аз нямам нищо против този тип фотография, както и репортерската. Младият автор трябва да знае обаче, че не с подобни делнични снимки трябва да подготви своето портфолио, а с нещо, което е минало през него и го е докоснало.

- Добър фотограф ли е българинът?

- "Добър фотограф" е израз, съдържащ няколко компонента. Първо човекът трябва да е усвоил някои неща в хода на работата, на снимането и най-важното - трябва да е мислещ. Но накрая се съди по изображението.

- Доближаваме ли се до световните автори?

- Може би напоследък българските автори не участват така интензивно в такива фестивали. Липсват. Тази година има 5-6 българи, иранците също са толкова. Въпреки това имаме добри автори, които се доближават до световните.

- Как може да се определи дали един кадър е най-добрият, перфектният?

- Пак влизаме в един шаблон. Стремежът за правенето на перфектната снимка изчезна през 80-те години. Днес повечето хора работят с разгърнатите фотографски форми, което ще рече вид есе, няколко снимки, разказващи история. Една до друга седят перфектни и не толкова добри снимки, но те се приемат цялостно. Фотобиенале "Фодар" е състезание за есе. Мога да кажа, че освен фотографи в нашето жури членуват и хуманитари, културолози. Те са различни през годините, по този начин има разнообразие, различни вкусове. От 2005 г. имаме и направления, по които авторите да се водят. Важно е, ако е портрет, да е хубав, но трябва да има послание. Трябва да има съвкупност, не може едното без другото.

- Какво смятате за новото направление "въздушна фотография", в която се използва дрон?

- Това дава прекрасен, нов поглед над нещата. Но не трябва да се злоупотребява, не трябва да се пипа по снимката и да има манипулация на кадрите, защото така се губи публиката.