Фолкпевицата и общественичка Кали: Психолог трябва на футболистите ни

По-добре шамар за детето, отколкото вредна вафла 

КОЯ Е ТЯ

Фолкпевицата Кали (Галина Иванова) е родена на 2 октомври 1975 г. в София. Артистичният й псевдоним е измислен от Слави Трифонов. Най-известната й песен е "4-4-2", която е посветена на участието на националния ни отбор по футбол на световното първенство във Франция през 1998 г. Оттогава страната няма участие на мондиал. Кали има трима синове - Георги, Марк и Александър.

- Известна си със страстта си към футбола. Как ще коментираш загубата на националния отбор от Косово с 2:3?

- Това е колективна загуба, морална и физическа. Не може непрекъснато да хулиш и да плюеш, като даваш акъл. Не сме на мястото на момчетата и не можем да преценим кое е лесно и трудно. Проблемът е не само как играем срещу другите отбори, а и в подкрепата, която получават от привържениците. Христо Ботев го е казал - силно да любиш и мразиш. В другите държави не съм виждал чак такова хулене на отбора. Добре, загубили са и не могат да играят колективно, но с много труд и подкрепа нещата може да се подобрят. Разнищват ги, че правят секс с манекенки и фолкпевици, смятат им парите, гледат им колите и накрая искат от тях футбол. Нека да насочим вниманието си и дори негативизма си само към играта им. Не само да казваме, че нещо е лошо, а как да го подобрим. Футболният фен трябва да е като мен - печели или губи, аз никога не говоря лошо за любимия ми "Левски". Не ги наричам "нещастници" и "смотаняци", защото вярвам в идеята на отбора.

- В кое виждаш положителната промяна?

- Предлагам да се направи форум на футболни фенове, но истински, а не като мен. Да помогнем на един прекрасен селекционер, какъвто е Краси Балъков. Той беше прекрасен футболист, изключително дисциплиниран и хубав човек. Имам честта лично да го познавам, още навремето съм пяла на националите. В този форум да даваме съвети, ако видим, че играта в центъра куца или някой футболист не се справя добре. Говоря чисто по женски. Горещата ми препоръка към всички национали е да работят здраво и да играят колективно, защото имаме невероятни футболисти. За чужди отбори играят добре, но в националния тим не се справят. Това ме навежда на мисълта, че психолог трябва да работи с тях.

- Можем ли да се класираме за голямо първенство с материала, с който разполагаме?

- Не! Не сме готови. Успехът във всяка една житейска сфера зависи от подготовката. Нашият проблем е в липсата на колективизъм.

- Спомена за крайностите в отношението на българина чрез цитат на Ботев. Тези черти в народопсихологията се проявиха при провеждането за поредна година на гей парада. Какво ти е мнението за това събитие - излишна демонстрация на сексуалност или борба за права?

- Да покажеш, че геят е обществено значим, не се прави с парад, а чрез общественополезни действия. Парадът може да се организира, след като е направено нещо впечатляващо. Познавам много гейове и голяма част от тях са прекрасни и ерудирани хора. Акцентът не трябва да пада върху тяхната сексуалност, защото прилича повече на шоу, а не на социална заявка. Акцентът трябва да е върху това, че са абсолютно равноправни членове на обществото, където могат да творят и работят.

- Те искат да отглеждат деца. Приемаш ли го?

- 300 пъти е по-добре една гей двойка, която се обича, да отгледа дете, отколкото във враждебна среда. Любовта няма пол и цвят. Затова не могат да бъдат съдени тези хора. По-добре децата да са при заможна гей двойка, отколкото в социален дом, където хетеросексуални жени ги бият и им крадат от храната. Затова и не виждам причина гей двойките да не отглеждат деца, ако имат възможности. Демонстрацията на сексуалност не е нормална и при хетеросексуалните двойки. Не мисля, че е нормално да се целуваш и гнявиш пред хората. Това е нещо много лично. Ако двама мъже не се целуват и лигавят на публични места, не виждам нищо лошо в тяхната любов. Чудесен е филмът "Рокетмен", който в момента върви по екраните. Там е показано как липсата на любов в едно семейство може да нарани до такава степен психиката на едно дете, че то да посегне към наркотици и алкохол.

- Призракът на стратегията за детето обикаля страната ни седмици наред, макар вчера да бе окончателно оттеглена. Какво ти е мнението за възпитанието с шамари?

- Тези истории са доста американизирани. Аз съм чудесен пример да бъда попитана дали боят възпитава. Когато си млад родител, е много по-трудно да си контролираш емоциите, отколкото, когато вече си зрял. Нека да не звуча грубо, но смятам, че много по-здравословно за едно дете е да му плеснеш шамар. Не да го унижаваш и да го пребиваш, но да го плеснеш, защото децата са изключително манипулативни и могат да те направят и див, и щастлив, ако искат. По-добре да видя плеснато дете, отколкото такова, което се търкаля по земята и пищи. И защото не е обществено прието да го ошамариш, то тероризира една камара хора около себе си. Ние сме яли бой от нашите родители и сме станали хора. Боят кръвоснабдява, това е силов масаж, който е полезен. Не трябва да има пребиване и психически тормоз. Големият ми син е бит от мен, но е получил и много любов. При средното ми дете нещата отидоха в друга посока. Пляскала съм го и него, а след това си казвам: "Боже, той не може да се защити. Това не е честно! Все едно някой по-силен от мен да дойде да ме удари". Понякога децата прекаляват. Когато живееш в страна с труден живот, каквато е България, и се прибереш уморен вкъщи, а малкият или малката ти се излигави, неизбежно получават шамар. Важното е ударът да не преминава в агресия.

- Световен хит в момента е сериалът "Чернобил". Гледа ли го?

- Да.

- Живяла си във времената на трагедията. Как преценяваш ролята на социалистическата държава, която прикрива аварията и не предупреждава населението за опасностите от нея?

- Слава богу, че не ходех по манифестации. Държава наистина прикриваше, но имаше нещо очарователно в комунистическия режим. Не се даваше гласност на отвратителните деяния като убийства и агресия. Сега всичко се дава по телевизията и се получава огромна гласност. Тогава тези неща се криеха, а затворниците директно се закарваха в Белене. Младите хора нямаше откъде да черпят информация как да си направят бомба или как да пребием другарчето с пръчка. Това му беше хубавото на онзи режим. Съгласна съм да се поддържа тази заблуда за един мирен живот. Но когато се касае за здравето и живота ти след трагедията в "Чернобил", тези неща трябва да се казват. Но имам вяра в човешкия организъм, който е еволюирал да се справя с болести и вреди. Но от нас зависи да се грижим за него - да намалим употребата на вредни продукти. Очаквам да се появят нови филми, които да опровергаят историята, пресъздадено в сериала.

- Какви са ти спомените, когато разбра за аварията?

- Почти никакви. Помня само, че се разказваха вицове. И ако трябва да обобщим за шамарите и отровите, ще кажа, че е по-добре да плеснеш детето си, отколкото да му купиш вредна вафла, защото си играеш на добър родител. Вафлата не е шамар, а куршум в тялото.