Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7505930 www.bgdnes.bg

Победителят в "Гласът на България" Атанас Кателиев: Не бих направил дует с Криско,искам Мария Илиева

С наградата ще си купя пиано, ще включа гайдата в бъдещите си изпълнения

Кой е той

25-годишният стругар Атанас Кателиев от отбора на Влади Ампов-Графа е големият победител в седмия сезон на "Гласът на България". На финала той се изправи срещу своя съгражданин Кирил Хаджиев-Тино и спечели наградата от 50 000 лева, като стана победител.

- Наско, очакваше ли да спечелиш формата на най-гледаното шоу по Би Ти Ви - "Гласът на България"?

Реклама

- Не, не очаквах, но се надявах. Все пак като се впускам в нещо, аз винаги се целя в най-високото, винаги съм бил такъв, пък докъдето стигна. Всъщност не знам с какво съм бил по-добър от опонентите си, може би с това, че не го мислих много състезанието, каквото ми идваше на момента, това правех, това казвах, не се притеснявах. Действах на импулс.

- Изправи се срещу своя съгражданин Тино, познаваш ли го?

- Ооо, да, ние с него сме приятели и отпреди формата. Заедно тръгнахме в "Гласът на България" и това се шегувахме в началото, че ако останем двамата на финал, ще е много забавно. И съдбата наистина си направи тази шега с нас. През целия период по време на шоуто ние живеехме заедно.

- Състезател си на ултрамаратон, много поздрави имаше за теб от силните ни бегачи, стискаха ти палци...

- О, да, знам, много се радвам. Спортният хъс най-много помага, когато човек тръгне на състезание, без значение какво е то. Участвал съм на много ултрамаратони, но помня един, който беше 160 километра и идеята беше да стигна до финала, а не да стигна до 50-ия километър и да спра. Винаги съм се стремял към финала на състезанието, не просто да се пробвам в него. И победата се получава повече от психическата настройка, която се случва в главата ти, отколкото да се дължи на физическата подготовка или невероятните качества, които имаш.

- Боян Петров е бил твой приятел, той бил ли ти е кумир?

- Разбира се. С него се познавах много добре, той е човекът, който знае как да постига целите си и винаги съм се учил от него на това. Работа, работа, работа... това правеше той и само така му се получаваха нещата. На мен също.

Реклама

- Кога тренираш, като правиш тези дълги бягания?

- Обикновено след 22 часа всяка вечер. Случвало се е и след полунощ да тренирам, след като съм бил по заведения с приятели (смее се). Бягам в гората, тъй като живея в един от крайните квартали. Не мога да кажа, че ме е страх от тъмнината, по-скоро аз стряскам хората, като ме видят, отколкото те мен. Те животните се плашат повече. Иначе имам доста спечелени купи. Станах трети на обиколката на Витоша, в която участваха над 600 състезатели скоро.

- На гайда свириш?

- Да, случайно открих музикалния си талант, дори нямам музикално образование. Просто един приятел ме покани в бар да пея и така тръгна. Иначе като малък исках от родителите ми да ми купят гайда. Те мислеха, че бързо ще ми мине меракът, но това не се случи. Точно обратното - така се запалих, че в пети клас ме записаха в музикална паралелка с профил гайда. Мой преподавател беше виртуозът Диньо Маринов. Много неща научих от този човек. Но с днешна дата на гайда ми се случва все по-рядко да свиря. Хващам я най-често, когато ми стане носталгично. Иначе смятам за в бъдеще, когато почнат да се случват нещата - т.е. да се занимавам сериозно с музика, да имам повече участия, гайдата да бъде включена в изпълненията ми.

- За какво ще използваш сега 50-те хиляди от наградата?

- Има само едно нещо, за което мечтая да си купя от много време - и това е да си купя пиано. Другото, което ще направя, е да си платя данъка на колата, а другата част ще вложа в инвестиция в музика.

- Инженер си също, завършил си Техническия университет в родния град Варна.

- Да, така е. От малък работя като стругар, баща ми работи като стругар-фрезист на металорежещи машини и покрай него беше почти неизбежно да се запаля по техниката и инженерството. Наследствено стана. Много ми е интересно, изпитвам удоволствие от това да създавам метални конструкции. Първото нещо, което направих, бе парен двигател. Помня, че бях 14-годишен. Сътворих го сам по чертежите, които открих в едно старо техническо списание "Млад конструктор". Иначе последното нещо, което направих, е една машина за плазмена уредба, координатна маска се казва. Използва се като автоматизирана машина за рязане на метал например, за изрязване на плотове. Освен това ми е удоволствие да изпълнявам и сложни метални детайли, които иначе са много скъпи за индустриално производство.

- А как работиш с учениците от 5 до 9 клас в Математическата гимназия във Варна, на които преподаваш?

- Първо да кажа, че не съм учител, а само водя курсове по роботика. Най-лесно се работи с 8 и 9 клас, само че с петокласниците е много трудно. Много са диви, трудно си задържат вниманието в едно нещо, но същевременно са страшно любопитни и може би затова концентрацията им се губи постоянно. Но не се оплаквам. По-големите са по-лесни за овладяване - те са по-задълбочени и овладяват лесно нещата. Голяма част от учениците много ми се радват за победата, непрекъснато искат да им пея, пък аз не го правя (смее се).

- Освен Влади Ампов-Графа, който ти бе ментор, кой друг ти помагаше през цялото време, за да спечелиш?

- Жената, с която работя в един пиано бар - Калина Рот, тя е пианистка. Тя ми даваше постоянно съвети и репетирахме много от нещата, които получавах като задания.

- Сега като си и богат, освен че си млад и красив, с фенките как е положението?

- Ха-ха-ха, много са почитателките ми вече, което ме радва. Постоянно ми пишат в интернет, изпращат си снимки, но добре, че не ги виждам на живо. Защото тогава може да е различно. В момента, честно казано, сериозна приятелка не искам да имам, защото сега ми е важна кариерата. Освен това в главата ми е пълен хаос. Може да се каже, че в момента не мога да се отърва от фенки.

- Възприемаш ли се като принца на белия кон за девойките?

- Да, ама без кон (смее се).

- Родителите ти радват ли се на успеха ти?

- Да, много. Аз имам и сестра, която се занимава с народно пеене и музика. Тя е три години по-голяма от мен. Учи в музикалното училище във Варна.

- Някой предсказа ли ти успеха?

- Хората около мен и приятелите ми бяха на сто процента сигурни, че ще спечеля. И това се случи. Мисля, че най-много впечатлих всички с изпълнението на песента "Мой свят" на група "Сленг". Много харесвах Дими Екимов, а песента му репетирах най-много, защото тя е изключително трудна и хората имат очаквания към нея.

- Би ли направил дует с някой твой колега, например Криско?

- Не, с него не, не се връзва неговият стил с моя. Иначе нямам нищо против човека. Но предпочитам да направя дует с Любо Киров или Мария Илиева. Това, което ми предстои до два месеца, е самостоятелна песен и се надявам тя да се хареса на хората.

Реклама
Реклама
Реклама