Болното момиче, което плете с крака, завърши 10-и клас

32-годишната Ася пътува до училище с инвалидна количка

Родопчанката пътува 40 км до школото и обратно 

Доли ТАЧЕВА

Десети клас успя да завърши борбената Ася Кьорова от смолянското село Стърница.

15 дни поред родопчанката сяда в инвалидната количка и тръгва към училището, което е на 20 км от дома й и се намира в село Баните. Помагат й приятели и съседи. 32-годишната жена е с 95% инвалидност, но плете с помощта на краката си терлици и ги продава, за да помага на семейството си. Тя решава да продължи образованието си, защото иска да започне работа, макар да няма големи шансове и много работни места в населеното място.

"Който намери, той ме кара до училище. Търся различни хора, за да не съм в тежест на никой. Едни ме водят, други ме връщат", разказва пред "България Днес" Ася.

Кьорова учи в самостоятелна форма на обучение. Заляга над учебниците у дома, а когато има нужда на помощ, се отзовават нейните учители, които са взели присърце историята й. Два пъти в годината упоритата жена се явява в школото, за да положи изпити и да премине в следващия клас. Всички са писмени, като е освободена от този по физическо възпитание по разбираеми причини. Когато е на 3 години, Ася пада от каменна стена. Засяга нерв, който я осакатява за цял живот. И до ден днешен лекарите не могат да й поставят диагноза. А родопчанката е сериозно обездвижена - едната й ръка не функционира, а ходенето й се ограничава до няколко метра. Това я кара да прекъсне образованието си преди около 20 години. Днес Ася е твърдо решена да промени това.

Тя е най-възрастната ученичка в 10-и клас, но съучениците й я приемат и уважават. Освен че е най-голяма, Ася е и един от малкото случаи в родната образователна система, при които човек с толкова висока степен на инвалидност завършва средно образование.

"Училището ме разсейва. Уча неща, които е трябвало да знам по-рано. Определено математиката не ми е любим предмет, но харесвам много биологията. Интересно ми е да изучавам човешкото тяло", споделя още момичето с уникален талант.

Макар че уроците й са интересни и я развличат, Ася е твърдо решена лятото да си почива и да не заляга над тях. Хубавото време й позволява да излиза навън и да се любува на природата. Макар разходките й да се ограничават само в двора на къщата й, Ася е доволна, защото там са любимите й цветя, с които нерядко разговаря.