Явор Гечев от "Четири лапи": Пекинез с намордник? Ще му изскочат очите!

Юзда на всяко куче е като белезници за всеки мъж

Кой е той?

Явор Гечев е дългогодишен председател на фондация "Четири лапи", която е организация за защита на животните. Основните цели на фондацията са защита на животните, безопасност на хората и опазване на природата.

- Г-н Гечев, адекватни ли са според вас приетите на първо четене промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които предвиждат драстично увеличение на глобите за разхождане на кучета без каишка и намордник?

- Разбира се, че не. Те са крайно неадекватни и няма как да доведат до каквито и да е положителни промени и резултат. Има обаче разбиране от комисията и надявам се да се преразгледат нещата. Въпросът е, че не се прави така. Няма как да определите агресивността на едно куче единствено от размера и килограмите му. От друга страна, такива забранителни мерки не възпитават собствениците в отговорно отношение. Масовото настроение е, че никой няма да изпълнява тези празни разпоредби. Също така слагането на намордник, както предлага г-н Симеонов, на всяко куче е безумие, защото най-малкото има породи, на които няма как да се сложи такъв. Например на пекинеза, ако му сложите намордник, очите му ще изскочат. Да не говорим, че в жегите, ако се сложи намордник на куче, това е и опасно за здравето му, защото кучета се охлаждат единствено и само през устата. Ще го обясня така. Ако следваме логиката на депутатите, това означава, че на всеки мъж у нас, тъй като той е способен и има силата по принцип да извърши престъпление, би трябвало да се сложат белезници, за да се предотврати евентуалното му извършване.

- Къде всъщност са проблемите?

- Проблемът не е в разхождането на кучета, а в безконтролното развъждане, търговия, придобиване на домашни любимци и тяхното отглеждане. Всичко това изисква много повече наблюдения и анализ от това просто да сложиш една глоба. В Закона за защита на животните материята за задълженията на собствениците е изключително адекватна. Проблемът не е в нормативната уредба, а в контрола и съответно липсата на прилагането му. Темата излиза, че е много благодатна за някакви словесни упражнения като това на Валери Симеонов, които само създават допълнително напрежение, паника и изострят страстите. Добре, ако все пак приемат тези промени и се наложи спазването им, то ще е единствено за големите градове. А истинският проблем е в малките населени места, където има вързани кучета без каквото и да е възпитание. Ако те бъдат пуснати, става опасно. Представете си един човек, който живее цял живот в една стая и изведнъж го пускате в метрото, как би се държал. Той ще откачи.

- Как стои въпросът с изоставянето на домашните любимци?

- Проблемът е сериозен и поголовен. Масово се изхвърлят животни на улицата. Това се дължи на ниската култура на една голяма част от собствениците, както и на тяхната, сякаш вродена безотговорност. Чрез подобни, меко казано, недопустими действия се нанася огромна травма както на животното, така и на обществото, тъй като тези животни са и заплаха. В други страни като Гърция например това деяние се наказва със затвор.

- Кой трябва да извършва контрол и защо всъщност той липсва?

- Контролът е много размит. По принцип Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да следи всяко едно действие по чипиране и регистрация на домашното животно. На това ниво контрол няма. Отделно общините трябва да следят дали на тяхна територия животните са чипирани, ваксинирани, регистрирани, с платен данък и прочие. Това, разбира се, не се прави. На тези хора не им се занимава с подобна дейност, която се счита за маловажна. Такъв е и последният фатален случай от село Владо Тричков. Прокуратурата е била разпоредила на общината да следи свободно скитащите кучета, които убиха човек, но тя не е изпълнила предписанието. Така липсата на контрол от компетентните органи и ампутираното чувство за отговорност от страна на собствениците водят до ужасната ситуация. Всичко това води и до друго престъпно своеволие - тровенето. Това е масовият начин човек да си реши проблема с каквото и да било. За съжаление, досега разкритите случаи са едва няколко, а осъдени за разхвърляне на отровни примамки няма.

- Какви са условията в приютите у нас?

- Когато говорим за общински приюти и за частни, нерегистрирани такива на т. нар. събирачи на животни, условията са престъпно плачевни. Най-общо казано, това са затвори за животни. Общините си мислят, че като направят един приют, и проблемът е решен, но виждаме, че това далече не е така. Лошото е, че една голяма част от хората, които работят в общинските приюти, са без отношение към работата си и са просто там заради заплатата. Такъв пример е приютът Каменар във Варна. Там непрекъснато излизат скандални снимки и информация за нехуманно отношение към животните. В Благоевград положението е същото. И въпреки това контролният орган в лицето на БАБХ не само че не предприема нищо, но и когато има разследване, те дори покриват нещата в полза на нарушителите.