Влаковете ни - ДИМ да ги няма

Огнените инциденти зачестяват 

Машинисти гасят пожари, тази година няма жертви 

Влаковете фучат из страната, та пушек се вдига! И то в буквалния смисъл.

На фона на обещанията за пътувания за рекордните 3 часа от София до Бургас и онлайн продажбата на билети през последните месеци тревожно зачестиха случаите на запалени влакове. За щастие, трагедии, каквито имаше в минали години, сега няма.

Само преди два дни пламна локомотивът на пътническия влак от Ямбол към Бургас. Бригадата на композицията вижда, че пуши подкошов вентилатор на локомотива, и вкарва в употреба два пожарогасителя. Никой от 150-те пътници не е пострадал, а от БДЖ се кълнат, че в нито един момент не е имало опасност нито за пътуващите, нито за служителите.

На 25 юни т.г. късо съединение предизвика пожар в третия вагон на бързия влак Варна-София. Пътниците отново са 150 и веднага са евакуирани. Разликата е, че този път са използвани три пожарогасителя. През месец май само за няколко дни инцидентите бяха два. На 9-и машинисти гасиха локомотива на влака София-Варна, а пет дни по-рано пламна композиция, пътуваща от столицата за Бургас. Въпреки сериозната уплаха на пътниците се размина без пострадали.

Огнената статистика тази година започна още през март, когато на 30-и два вагона на бърз пътнически влак се запалиха на гара Коньово между Нова Загора и Ямбол. 80 души се разминават с най-лошото, но част от композицията става неизползваема.

И ако инцидентите в последните месеци са редовни (за разлика от влаковете), то поне няма жертви. Железниците ни помнят няколко кошмара в своята история, които отекват до ден днешен.

Шуменското село Хитрино няма да забрави датата 10 декември 2016 г. Част от товарна влакова композиция дерайлира, изтича газ пропилен, който експлодира и се запалва. Загиват 7 души, а ранените са 29.

Трагедията започва в 5,37 ч сутринта. Влакът пътува от Бургас към Русе, когато дерайлира при навлизане в гара Хитрино. В резултат на това се получава теч от два вагона, който предизвиква пожар. Пожарът и ударната вълна, образувана при възпламеняването, разрушават околните сгради (около 50 на брой), при което са затрупани част от живеещите, а други получават различна степен на изгаряне. Машинистите на влака остават живи след инцидента.

Налага се евакуация на живеещите от селото, а 150 пожарникари се борят с пламъците, които са потушени до обяд. Ранените са откарани в болниците в Шумен и Варна. Някои от тях са с 90% изгаряния по тялото. Води се следствие за причините за катастрофата, като за най-вероятна се приема човешка грешка.

Не по-малко зловещ бе пожарът във влака София-Кардам, който отне живота на 9 пътници.

Огнените пламъци обхващат композицията около 23,40 ч. на 28 февруари 2008 г. Появяват се във втория кушет-вагон и бързо се разрастват към съседния спален вагон. Инцидентът става при навлизането на влака в индустриалната зона на Червен бряг. Пътуващите в спалния вагон са 27 човека, в кушет-вагона 35, а в целия влак са общо 150 пътници. След възникването на пожара влакът е спрян и започва евакуация на пътниците. Огънят е загасен около 5,30 ч. сутринта от пожарникари от Плевен. В пламъците изгарят 9 пътници, намиращи се в кушет-вагона, сред които и директорът на Националния археологически музей Рашо Рашев. Обгорелите до неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.

На 5 март 2008 г. в страната е обявен Ден на национален траур в памет на загиналите пътници.

Разследващите органи започват проверка по няколко основни версии за възникването на пожара, между които: терористичен акт, пожар, предизвикан от шумна компания, техническа неизправност в електрическата инсталация и недостатъчно премерени действия на персонала. На 12 март 2008 г. прокуратурата съобщава, че основна версия за възникването на пожара е късо съединение на едно от осветителните тела в шесто купе на кушет-вагона.

Атентат на гара Буново

Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. с бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас-София.

Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

В атентата загиват Георги Цветанов (12 г.), Стефан Атанасов (13 г.), Емил Георгиев (40 г.), Николай Генков (63 г.) и Райна Бозукова (12 г.). Ранени са тежко 9 души, от които 2 деца.

Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско националноосвободително движение в България. Мотивът е "възродителният процес".