Последните думи на дядо Добри

Накрая Бог ми даде темнота! - казва добрият старец, преди да издъхне

"Накрая на живота Бог ми изпрати темнота. Не виждам, но това е трябвало да се случи. Не искам ни лекар, ни лечение. Това ми е от Бог."

Това са последните думи, които дядо Добри изрича приживе при последната си среща със своята най-голяма довереница. Единствено пред Цонка Панталеева, която години наред внася в банка събраните от милостиня пари и разпределя даренията на светеца от Байлово към посочените от него църкви и манастири, благодетелят споделя немалка част от мислите и чувствата.

В събота (20 юли) ще се навършат 105 години от рождението на благочестивия старец, отдал живота си да въздига от руините свещени обители у нас. Цонка е една от малкото останали наши сънародници, които живеят все още със спомена и почитта за святото дело на Добре Добрев.

"Това ми каза дядо Добри на последното ни виждане, когато му занесох доматен сок и той пийна от него. Не позволяваше на никой да го убеди да му направят операция на дясното око. А имаше къде и как. Но казваше, че не го боли", споделя пред автора на книгата "Дядо Добри - светецът от Байлово" уважаваната в цялата околия на Елин Пелин бивша счетоводителка в община Горна Малина.

Тя е едва на 29 години, когато съпругът й си отива. Отглежда сама дъщеря си и сина си с много усилия и лишения. Нелеката й съдба допринася за изграждането й като почтен, честен и трудолюбив човек. Именно като такъв дядо Добри вижда в нея единствения човек, на когото да се довери да брои и внася в банка парите от милостиня, събрани пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и храма "Свети Седмочисленици" в столицата.

"Имам от малка страхопочитание към Бог. Още в отделенията в училище едно време са ми сваляли връзката, защото майка ми ме е водела в Бачковския манастир. Аз съм си вярващ човек ", споделя Цонка.

И добавя: "Даваше ми стотинки и банкноти, увити в кърпи, салфетки, алуминиево канче, в каквото е намирал човекът. И се започваше броенето. Само и единствено на мен имаше доверие. Ти си човекът, на когото се осланям и вярвам, ми казваше. Вероятно е усещал, че точно аз съм човекът, който трябва да потърси. Няма да забравя вечните му приказки, че събраните пари са душите на хората. Не искам да изгоря, като посегна на такива пари. Не знам какво ще ми изпрати Всевишният. А до девето коляно се изпитват греховете. Не. Не може да се случи това", категорична е довереницата на покойния светец от Байлово.