Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7565857 www.bgdnes.bg

Честват се 50 години от кацането на Луната Честито, г-н Липински, получавате орален секс

На 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на земния спътник

 

Годината е 1940-а, мястото - градче някъде в щата Охайо. Свечерява се, а десетгодишният Нийл е в леглото с книга в ръка. Като по часовник семейството от съседната къща започва поредния си скандал. Нийл става и отива да затвори прозореца, когато до него долитат крясъците на г-жа Липински, отправени към нейния съпруг, но застигнали хлапака като своеобразно орисване: "Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседското хлапе стъпи на Луната!".

Годината е 1969-а, датата 20 юли. Мястото - повърхността на Луната. Първият човек, стъпил на друго небесно тяло, Нийл Армстронг, изрича крилатата фраза: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството". Малко след това до Хюстън долита странен поздрав от астронавта: "Честито, г-н Липински".

Реклама

Така преди 50 години човечеството в действителност прави един от най-големите си скокове в своето развитие, а един застаряващ мъж от Охайо най-накрая ще изпита насладата на оралната любов.

Дали историята със семейство Липински е градски мит, както твърдят от НАСА, не се знае. Едно обаче е сигурно - на 20 юни 1969 спускаемият апарат на космическият кораб "Аполо 11" "Ийгъл" успешно каца на Луната. Тази година се чества половин век от това епохално събитие.

Корабът "Аполо 11" с ракета носител "Сатурн V" е изстрелян от полигона в космически център "Джон Ф. Кенеди", Флорида, на 16 юли 1969 г. в 13 ч. 32 мин. На борда са командир Нийл Армстронг, пилот на Командния модул Майкъл Колинс и пилот на Лунния модул Едуин "Бъз" Олдрин. Двигателите на отделните степени работят по план и след около 12 мин. корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверява работата на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата носител и корабът поема курс към Луната. След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на "Сатурн V" и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул.

55 ч. след старта Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане. "Аполо 11" достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в т.нар. Море на спокойствието.

Първата избрана точка се намира на около 20 км югозападно от кратера Сабине Д. и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на земния спътник. На 20 юли около 102 часа след излитането Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория.

Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма "Ийгъл" трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20,17 ч. летателният апарат се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг докладва:

Реклама

"Хюстън, тук база на Спокойствието, "Ийгъл" кацна".

В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложила отмяна на прилуняването и принудително връщане на орбита. Екипажът провежда операция, симулираща старт от Луната, за проверка на всички системи на "Ийгъл", които се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло. Идва ред на историческите думи: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството".

На 21 юли 1969 в 2,56 ч. Армстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгурови" подскоци, при които се прелитат над 2 м. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националният флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател, за определяне на точното разстояние до Земята. Събрани са 21 кг образци от лунния грунд. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото човечество", и с подписи на Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.

Олдрин престоява на лунната повърхност час и половина, след което се прибира в Лунния модул, а Армстронг остава общо два часа и десет минути.

След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на "Ийгъл", а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател. От Хюстън будят астронавтите след 7 часа. В 17:54 са запалени двигателите и "Ийгъл" отлита. 3 часа по-късно е осъществено и скачването с "Колумбия" на окололунна орбита. Екипажът прехвърля всички материали, взети и заснети от Луната, след което Лунният модул е разкачен. "Колумбия" потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 мин. и тридесет обиколки около Луната.

"Аполо 11" успешно се приводнява в Тихия океан. Астронавтите са посрещнати от президента Ричард Никсън и директора на НАСА Томас Пейн. Космонавтите прекарват след това 21 дни под карантина. На 13 август е устроено специално тържествено посрещане в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. На 16 септември са приети в американския Конгрес и наградени с новата държавна награда на САЩ - "Почетен медал за овладяване на Космоса". В чест на постижението три кратера близо до мястото на кацането са наречени Армстронг, Олдрин и Колинс.

 Конспирацията "Кубрик"

Конспиративните теории за това, че кацането на Луната е фалшифицирано, винаги са витаели в атмосферата. Една от най-популярните е тази, че емблематичният режисьор Стенли Кубрик е заснел в студио кадрите с кацането на "Аполо 11", които по-късно са излъчени по телевизията. Според някои режисьорът дори е скрил улики за това в своя филм "Сиянието". Скептиците посочват като доказателства сянката на Армстронг по повърхността, разликата в следата от крака му с тази от реалния отпечатък на грайферите на обувката му и повея, който движи американския флаг.

Реклама
Реклама
Реклама