Левски е поръчан от Великите сили

Изследователят Благой Емануилов:

Поп Кръстьо е разработен от османските тайните служби

"Аз имам друга версия за залавянето на Васил Левски, смея да твърдя, подкрепена от редица писмени доказателства. Категорично, той е бил поръчан от Австро-Унгария и другите Велики сили в частност, и от някои руски висши военоначалници. От преминаването на Апостола на Дунава тайните служби са неотлъчно по петите му. Левски е бил следен непрекъснато от турски, френски и други чуждестранни агенти. Бил е "разработен", както се казва на професионален жаргон. Зад него се закача опашка веднага след първото му влизане в Българско през декември 1868 година. Няма как тази целенасочена дейност по проучването и залавянето му, за която са хвърлени толкова усилия и средства и е изградена мрежа за преследване, подобна по мащаби на тази, която сам Апостола е създал, да не доведе до неговото залавяне и екзекутиране", споделя пред "Българи Днес" Благой Емануилов, ревностен изследовател на живота и делото на Апостола на свободата. Той е юрист, бивш следовател с редица пространни научни изследвания, посветени на живота, делото и смъртта на Васил Левски. Емануилов е известен и с проучванията на една от най-големите тайни и мистерии както у нас, така и в цяла Европа, а именно спасяването на децата на император Николай II и техния живот "след смъртта" в казанлъшкото село Габарево.

"Скоро ще станат 150 години откакто нашите историци твърдят, че поп Кръстьо е предателят на Левски. В последно време историците се обърнаха - оставят на мира поп Кръстьо и започват с Величка Хашнова. Тя също е член на Ловешкия комитет, в нейната къща Васил Левски е имал скривалище и е била много доверен човек. Понеже нейният брат е арестуван на 30 октомври 1872 г. и е закаран в София, витае хипотеза, че тя се е съгласила да предаде Левски срещу освобождаването на брат й, което не е станало. Брат й също е осъден и е пратен на заточение", разкрива изследователят.

Строгата логика в разсъжденията на Емануилов е изкована от дългогодишни проучвания на документи, ровене в архивите и съвместна дейност с историци.

От освобождението на България нямат полза нито Австро-Унгария, нито Великобритания, нито Русия, затова революционното движение у нас и дейността на Апостола се следят изкъсо, твърди Емануилов. По думите му залавянето на Левски трябва да се търси в тяхната дейност.

"Абсурдно е да се твърди, че близките съратници на Апостола са го предали. Всички знаят, че Европа защитава Турция. Великите сили водят политика за запазване на статуквото на Балканския полуостров. В същото време противоположно на тези интереси в Румъния се създава Българският революционен централен комитет. Това е в противовес на европейска политика за запазване целостта на Турската империя. В Устава на БРЦК пише: т. 1 - Целта на БРЦК е освобождението на България чрез революция", припомня следователят. В резултат на съвместната си работа с турски историци той попада на портрет на Апостола от 1872 г., по изображението на който се издирва Дякона. Щрихите са акуратни до най-малката подробност в лицето на Левски. Освен това колегите на Емануилов от южната ни съседка са категорични, че турското разузнаване е знаело точно къде, с кого и кога е бил Дякона на територията на България. Не случайно само един или два дни по стъпките на Дякона турците са били на място, откъдето той е тръгвал. Изследователят е категоричен, че за Левски са закачени няколко агенти малко по-малко от месец след като той започва първата си обиколка през 1868 г. Доказателство за това, че е своевременно разработен от съвместен екип британци, турци и австро-унгарци, е залавянето му по това време в Сопот. За щастие той успява да се измъкне и да продължи по пътя на революцията. Въпреки стройната организация от преследвачи Левски години наред се оказва неуловим. Това провокира тайните служби да се опрат на старата изпитана тактика с изфабрикуването на предател. Това е направено и с оглед Великите сили да избегнат възможността да се компрометират пред българския народ, на който хвърлят прах в очите, че е време да се освободи. Така в редовете на историята влиза и образът на поп Кръстьо "предателя". Той е бил нарочен от службите да понесе върху себе си измисленото предателство. Навиците на поп Кръстьо и контактите му са били обект на разследване още преди Арабаконашкия обир на орханийската хазна на 22 септември 1872 г. Както е известно, малко след него е заловен съратникът на Апостола и организатор на обира Димитър Общи. При разпитите той нито веднъж не споменава името на Левски или каквото и да е, свързано с него. Има данни обаче, че Общи изпуска имената на революционерите Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. Водещият разследването Масхар паша веднага прави връзката и нарежда на два пъти поп Кръстьо да бъде арестуван пред очите на много хора и воден в конака за разпит, след което освобождаван. Бързо и лесно семето на съмнението е посято.

Междувременно тайните служби съобщават на австроунгарския консул в Русчук, че отново са влезли в следите на Левски и не го изпускат от очи. Политикът разяснява ситуацията пред Великите сили и получава нареждане, че е крайно време идеологът на българското революционно движение да бъде заловен. Така се стига до фаталната дата 27 декември 1872 г., когато Васил Левски е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Планът е изпълнен. Народът е обезкуражен и въвлечен в манипулацията на Великите сили.