Изследователят доц. Любомир Кендеров: Арктически червей лекува алцхаймер

Милиони тонове лед от снежната шапка на Южния полюс са се стопили

КОЙ Е ТОЙ

Доц. д-р Любомир Кендеров е участник в 27-ата българска антарктическа експедиция начело с проф. Христо Пимпирев. Изследователят работи в Катедрата по хидробиология на Биологически факултет при СУ "Св. Кл. Охридски". Леководолаз е от 10 години. Дядо му, ст.н.с. дбн Любомир Цветков, е създал своя теория за еволюцията на ракообразните и за еволюцията на живота на Земята. Какво е да стъпиш на Антарктида за първи път и да се гмурнеш в ледените води, четете в следващите редове.

- Доц. Кендеров, кое ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

- Така съм си роден. Аз съм трето поколение хидробиолог. От малък са ме взимали по морето, така че, общо взето, не помня да не съм бил запален някога. Винаги съм искал да се занимавам с морски ракообразни. Това ми беше детската мечта. Пораснах, завърших Биологическия факултет към Софийския университет, после направих докторантура и започнах работа. Винаги съм изследвал нещо във водите.

- Наскоро се завърнахте от първата си експедиция до Антарктида. Как се стигна до заминаването ви?

- За пръв път беше формиран целенасочен фонд, който финансира научни проекти само и единствено за Антарктида. Както знаете, България е една от 29-те държави, които управляват Антарктика. Успях да се преборя за финансиране на нашия научен проект, който е свързан с изследване на морските организми в плитководието около нашата база на остров Ливингстън. Това е първият проект, който е само за морска биология. Още в момента, в който разбрах, че нашият проект е спечелил, вълнението беше много голямо. Страхотно е човек да отиде на такова място, да види толкова уникални организми и да работи с такъв екип като на проф. Пимпирев.

- Кои са най-силните ви спомени от Ледения континент?

- Всеки ден там беше много различен. Преживяванията са толкова силни, че човек не си ли снима, не си ли записва, може да се обърка. Един ден виждаш дребни животинки, друг ден по-големи. Виждаш птици, пингвини, тюлени. Най-впечатляващите организми са огромните китове, които там са много. В нашия залив всеки ден имаше по няколко.

- Как се справихте със суровите условия там?

- Действително районът на остров Ливингстън е познат с много суровите си условия. Освен че студът е голям, обстановката е повлияна от океанския климат. Винаги има мъгла, малко светлина. Температурите не падат под -5 лятото, зимата до -20, което не е много, но усещането за студ е по-голямо. Няма хора, които са изпратени там случайно. Всеки по някакъв начин е обучен. Оборудването е чудесно, облеклата са много здрави и топли, което улеснява нещата.

- Какво е усещането да се гмуркаш в ледените води на Антарктида?

- Беше много впечатляващо. Най-ценните ми гмуркания са там, а не съм отскоро под водата. Средата е респектираща. Знаех, че някъде наблизо е морският леопард. Това е хищен тюлен, който може да нападне човек. Лодката беше нападната в един от дните. Аз не бях тогава на нея. За късмет и под водата не видях леопарди. Очаквах бистри води - нищо такова. Около нашата островна група водите са много синьо-зелени. Това е предизвикано от развитието на едни кремъчни водорасли. Там прозрачността е много ниска, но пък, стигайки до дъното, виждаме уникални неща.

- Какво си донесохте оттам за изследване?

- Хващате ме точно на микроскопа. Изследвам едни малки рачета. Очакваме нови за науката видове. Уловихме общо 27 екземпляра, но само 4 са доставени у нас за музейна експозиция. Това са видове, които са близки до ледената риба. Нямат хемоглобин и кръвта им не замръзва. Много интересна находка е и един огромен морски червей.

- Разкажете малко повече за ледената риба.

- Видът, който имаме, не е улавян досега в акваторията на остров Ливингстън и е рядък. Тази риба е изгубила преди около 20 млн. години хемоглобина в кръвта си. Кръвта служи просто за една циркулация на тялото. Ако температурата на водата съвсем леко се повиши, тези риби ще се задушат. Така че те са индикатори за евентуални бъдещи промени в температурата. Има хипотези, че популацията започва да се измества от север към юг. Това предполага предизвестие за промяна на температурата и на океана.

- Какво ще се случи с този екземпляр? Ще бъде ли достъпен за широката публика?

- Той ще бъде изложен в Националния природонаучен музей съвсем скоро.

- Споменахте глобалното затопляне. Личат ли вече последствията от него?

- Един от дните видях тюлен в дъното на южния залив. Беше на един бряг. Снимах го, разходих се, събрах проби от брега. После се оказа, че всъщност съм на мястото на Руската рулетка. Навремето там е имало ледник над 20-30 м и не е имало място, откъдето да минат хората. Затова само при голям отлив човек, тичайки под тази ледена стена, е можел да мине от другата страна. Нарекли са мястото Руската рулетка, защото, ако падне един голям къс лед, може да убие човек. Рисковано начинание тогава е било. Цялото това нещо е стопено последните 15 г. В момента там няма отвесни брегове, а има най-обикновен бряг, на който тюлените излизат. Това са милиони тонове лед, които са стопени. Това, което видях, ми обърна скептичните представи за промените в климата.

- Какво очаквате от резултатите на изследванията, които провеждате в момент?

- Гените на ледената риба, които не позволяват на кръвта да замръзне, са много интересни. Учените подозират, че биха могли да се използват за борба срещу някакви кръвни заболявания. Морският червей е познат с един от най-силните невротоксини. Бавен е, но всъщност нищо не може да го яде. Тези невротоксини са близки до групата на никотина и кокаина. Червеят изхвърля и нещо подобно на киселина, с която много бързо може да убие своите жертви. В публикация от тази година се казва, че е доказано, че едно от веществата лекува алцхаймер, психични заболявания и подобрява паметта. Част от други токсини разграждат клетките и може да се предположи, че те биха могли да се използват за борба с ракови образувания. Този организъм е като една аптека, но предстоят още много изследвания.

Доли ТАЧЕВА