Българският Джеймс Бонд Николай Стоилов: Морган Фрийман ме избра за хитов сериал

КОЙ Е ТОЙ

Николай Стоилов е един от първите успешни български актьори в Холивуд след промените. Още на 10 години изиграва малкия Наум в "Константин философ". Завършва Първа английска гимназия, а после НАТФИЗ.

Столичанинът е първият чужденец, допуснат в актьорския клас на една от най-престижните британски театрални школи - Guilford School of acting, където попива от майсторството на звезди като Кенет Брана и Джеръми Айрънс. Той е забелязан от критиката и публиката с ролята си на Дарко - главния герой във филма "Дъждът на Лана". Коментирайки ролята му в този филм, кинокритикът Роджър Ибърт отбелязва, че той би имал бъдеще в ролята на злодей от филм за Джеймс Бонд. През 2005 г. Николай Стоилов печели наградата TIMMY за най-добър актьор на САЩ за тази роля.

След дипломирането си Стоилов завършва курса "Шекспириън" ("по Шекспир"), а през 1995 г. завършва Британската американска драматична академия в Станфорд, САЩ.

В Лос Анджелис се снима в хитови сериали, един от които е "Госпожо държавен секретар", продуциран от Морган Фрийман. Участва във видеоигри и озвучава филми. Лентата "Аз, проклетникът 2", в който Стоилов озвучава пазач на лаборатория, е номиниран за "Оскар".

Женен е, има дъщеричка и със съпругата си живеят в Лос Анджелис.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Как започна вашето кино приключение в Холивуд?

- Спомням си хубавите думи на една наша легендарна и красива актриса, с която имах щастието в първите години, когато пристигнах в САЩ, да направим съвместно интервю пред американски журналист. Двамата трябваше да бъдем като мост на поколенията. Тя е Йорданка Кузманова. Попитаха я за кратко определение на пътя на актьора. Тогава тя съвсем непоколебимо отговори, че актьорската професия се отъждествява с маратонско бягане и в никакъв случай със спринт. Дълъг процес, в който се изискват търпение и още много качества. Години след това си спомням за нейния пример и ето че действително актьорската професия се оказа едно маратонско приключение.

Пътя винаги съм си го представял да мине през английския театър и после да вляза в Холивуд. Затова и се оказа истински маратон. Бях си избрал този кръст и продължавам да го нося. Още преди да завърша ВИТИЗ, бях приет в една от трите най-добри академии в Англия. Бях първият чуждестранен студент, приет там в актьорския клас, който беше само от десет души. Беше голямо израстване за мен.

След края на едно от представленията в България, които играех в четвърти курс във ВИТИЗ по време на ваканциите ми при обучението в Англия, ме поканиха да отида в САЩ. Така от Англия се преместих зад океана. Като завърших този актьорски курс, отидох в друга академия в Ню Йорк. Мислех си, че имам да уча още, да усъвършенствам акцента и уменията си. Въпреки че съм завършил английската гимназия.

По-късно ми казаха, че трябва да си намеря агент и да отида в Лос Анджелис, където е подходящото място за бъдещи актьори, искащи да пробият в голямото кино. Докато в Ню Йорк е най-вече гилдията на театралите. Така и направих и се озовах в Сан Франциско. Исках да бъда перфектен актьор с най-добро развито мнение и талант. Всички се състезават за едно и също нещо там - хубава роля в световни продукции.

- Как стана пробивът в сериала "Госпожо държавен секретар", за който лично Морган Фрийман ви избра?

- Агентът ми следи в един специален сайт в какви сериали и филми какви актьори се търсят. Агентите изпращат данните на своите клиенти и така от десетките хиляди писма се избират 200-300 актьори, които участват в живо интервю. За него трябва да подготвиш две сцени от съответния епизод. От екипа ми изпратиха две сцени и ме помолиха да ги заснема в Лос Анджелис, където живея. След това го обсъждаха с продуцентите, един от които е Морган Фрийман. Не съм бил в залата, когато е протичало това обсъждане. После поискаха да направя още една сцена за последно решение. Изпратихме с агента ми и нея. По-късно агентът ми се обади, че са ме избрали за ролята на външен министър на Естония. Екипът поема всички разноски по пътуването и престоя за заснемане на съответния епизод.

- Каква е завръзката на вашата роля?

- Беше много интересно. Става въпрос за голямо вмешателство на Русия в предизборни кампании в световен мащаб. С пари руснаците бяха повлияли за избора на президент във Франция, който те поддържат. След това започват чрез него да диктуват външната политика на Франция. Затова всички държави членки на НАТО се събират, за да обсъдят член 5 - ако една страна членка бъде нападната, всички останали трябва да я защитят. Събирането на тези държави е заради нападането на България. То е тихо, подземно, а не открито нападение - изсипване на много членове и агенти на КГБ в България, които завземат ключови позиции в управлението и дори са направили преврат в една от правителствените сгради. Позицията им е, че искат да помогнат на държавата, защото има объркване в икономиката и други отрасли. Затова външният министър на България е поискал помощ от НАТО, за да не се превърнем в следващия Крим.

- Какво се случва по-натам?

- На заседанието е достатъчно един да гласува против, за да не се вкара в действие този чл. 5. На срещата френският външен министър гласува против. Всички са шокирани. Тогава американският държавен секретар става и с пламенна реч говори против това действие и за нуждата от положителен вот. Като външен министър на Естония след държавния секретар също ставам, застъпвам се за неговите думи и гласувам за чл. 5. Тогава, при повторното прегласуване, френският външен министър променя позицията си и гласува с "въздържал се", което дава възможност страните членки да заемат защитната позиция за България.

- Щастлив ли сте?

- Определено съм щастлив от избора ми на професия. Пътувам почти всяка година до България и поддържам връзката с родината си близка. Изключително важно е човек да вярва в нещата, които биха изградили несъмнено неговото щастие. Да не се предават хората и да ги следват. Да бъдат открити. В България има закостенялост в много от нещата, които мислим за самите нас. Казваме си често Ц абе, този ще дойде отнякъде да оправи нещата. Говорих наскоро с един американски професор и той ми каза така - ако правиш нещата да обезпечиш единствено себе си - къща, кола, почивка - това никога няма да осмисли живота ти. Нещото, което ще осмисли живота ти, е ако ти дадеш на някой друг да развие своите мечти и таланти.