Доц. д-р Боян Кастелов: Живков обещава проститутки за промяна на химна

Не пусна Калоянчев в Италия, искаше тук да баламосва хората

Кой е той

Доц. д-р Боян Кастелов е роден в с. Червен бряг, община Дупница. Завършва българска филология в Софийския университет и аспирантура по история. Работил е в системата на книгоиздаването, образованието, в Комитета за печата. Преподавател е в Техническия университет. Член е на СБЖ и СНБП. Автор е на повече от 16 документално-публицистични книги. Издателство "Труд" издаде книгата му "Тодор Живков - мит и истина".

- Доц. Кастелов, на всеки 9 септември хората се сещат за Тодор Живков. В книгата си вие пишете за плюсовете и минусите на управлението му.

- Така е. Бях провокиран от отношението ни към наши държавници. При социализма възнасяхме Живков до възбог, а после го сатанизирахме. Съдебният процес срещу него също е продължение на пошлата българска традиция сред овластените. Тази традиция съпътства историята на цялата Трета българска държава и нейното начало, кажи-речи, започва веднага след освобождението. Всъщност и по време на делото срещу него Живков обезоръжи враговете си: "Аз съм единственият президент в света, който нема ни жилище, ни кола, нито пари в банката. Съдете ме". Освен това характерът на бившия Първи бе опасно хлъзгав, за да се залага само на такъв ракурс на оценка. Все пак Тодор Живков прояви смелостта да бъде по-различен от другите наши и чужди соцлидери.

- От 9 септември досега много се написа и публикува за агентпровокаторската му дейност в миналото.

- Документално това е недоказано. Но да не забравяме, че "тази невидима страна от неговия живот психически определяше трайна линия и поведение, което намираше израз в безпокойство и многократни обяснения", както пише приживе сътрудникът на Живков Костадин Чакъров.

- Оценката за него от световни политически лидери каква е?

- Михаил Горбачов смятал, че Живков е един от най-големите политици не само на Балканите, но и в света.

- Двамата с Горбачов не се ли сритаха през последните години на управлението им?

- Отначало отношенията между тях бяха уважителни, с лидерска лоялност. Живков му изпраща две писма, поощрявайки перестройката му. Но когато разбира, че Горбачов търси негов заместник, отношенията им стигат до пълно отчуждение. "С Горбачов няма да се разберем - заявява Живков. - За мен той е един съвременен Херострат - изгори светинята, за да остане в историята."

- Хитростта му не е ли забелязана от световните лидери?

- Да, още Дьо Гол я е забелязал, когато се среща с Живков в Париж през октомври 1966 г. След двучасова среща с френския президент генералът го нарича "най-хитрият в Европа". Казал: "Той гръмко говори за дружба със СССР, а едновременно си прави, каквото реши". Британският посланик у нас Уилям Харпър също пише в доклада си: "Макар да е мошеник, неговата усмивка и земното му чувство за хумор карат дори хора, които го презират, да изпитват необяснима симпатия към него".

- Известно е отношението на Живков към актьорите.

- Да, като печатарски работник той завършва тримесечен курс в театралната школа на проф. Боян Дановски, бил му е ученик. Оттогава са и неговите изяви на самодеец в пиеси на читалищните сцени в селата, където е работила жена му д-р Мара Малеева. Рецитирал е и стихове на Ботев и Смирненски по вечеринки. А като ученик в ботевградската гимназия е писал и стихове. До края на живота си обаче Живков обича Калоянчев. Не го пуска да актьорства в Италия с думите: "Ти ми трябваш тук, да баламосваш хората, а аз ще си гледам работата", и после му повишава двойно заплатата.

- Вярно ли е, че Живков е дал идеята песента на Цветан Радославов "Горда Стара планина" да стане химн на България?

- Случаят е следният: по време на приема за Деня на Ботев и падналите за свободата на родината в хотел "Балкан" поетът Георги Джагаров подхвърля идеята. Хората около Живков я приемат. Самият той също, защото в предложения от Радославов текст няма и дума за партията и СССР, тъй като 22-годишният тогава Радославов я пише на борда на австрийски кораб, връщайки се в родината, за да се включи в Сръбско-българската война от 1885 г. Живков набързо се ориентира и казва: "Я след като си хапнете и пийнете, да си кажем това-онова за песента". Не след дълго привиква поетите Джагаров и Д. Методиев в двореца "Врана" и нарежда: "Осигурил съм ви коняк, уиски, банани и портокали. Ако требе и проститутки ще ви докарам, ама вкарайте образите на партията и СССР, та да стане песента, както го изисква партийната повеля". След някои козметични промени в Радославовия текст и добавената строфа, в която се казва "Партията велика води нашия победен строй", утвърдена от Политбюро, песента става новият химн на България.

- Вярно ли е, че Живков участва в спасяването на евреите?

- По това време - през 1943 г. Живков е секретар на трети партиен район в столицата, откъдето започва протестната демонстрация на софиянци. Направи се фалшификация с неговото участие в процеса. В документалния филм на Б. Пунчев - "Ешелоните на смъртта", Живков е изведен като централна фигура на събитието, но то не е така. Милко Балев пък точно в този момент е осеян от гениалната идея - "спасителят" на българските евреи Живков да бъде предложен за кавалер на Нобеловата награда за мир, което е абсурдно. След падането от власт на Живков става ясно, че по това време той дори е отсъствал от столицата.

- Живков почина години след прехода от тоталитарно общество към демокрация. Как ги виждаше той нещата?

- Негативно, естествено. Нарича "три тумора" развитието на България. Първият, посочва той, е бедността. Имало е бедност и мизерия, но такава, каквато е сега, не е имало. Вторият е престъпността. Имало е и по негово време такава, но каквато е сега - никога. Третият тумор е географският срив. Раждаемостта пада, смъртността при децата расте, а средната възраст намалява. Според думите му, ако не се мобилизира страната, това ще бъде главният гробокопач на България. И нея скоро няма да я има.

- След 1989 г. излезе книга сборник с вицове за Живков. Кой е любимият ви?

- О, те са много. Историци, философи, всички пишете за мен, казва един ден Тато. Само вие математиците мълчите. Измислихте ли нещо за мен? Да, другарю Живков. Посветихме ви една теорема: "Всяка крива, успоредна на априлската генерална линия на партията, е права".

-