Художникът на българската история Васил Горанов: Рисувам само достойни хора

Почнах с хан Аспарух, Лили Иванова и златните момичета са съвременните ми герои 

КОЙ Е ТОЙ

Васил Горанов е един от най-популярните и търсени портретисти и живописци в България и не само. Известен е най-вече с картините си, свързани с българската история, чиито герои сякаш са живи. Родом е от Велинград. Завършва живопис във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет.

Доли ТАЧЕВА

- Г-н Горанов, картините ви могат да бъдат видени в много книги, учебници, календари. Кога се зароди страстта ви към изобразителното изкуство?

- Почти не си спомням кога се е случило това. В моите спомени е останал само един конкурс по рисуване, който спечелих на 4 години. Учителките в детската градина може би са видели, че рисувам малко по-различно от останалите деца, и решиха да ме подготвят. Две седмици рисувах една и съща картина. Темата на конкурса беше "Моят роден град". За изненада на моите родители и учители аз взех, че спечелих. Това беше първият момент, в който пренасочих усилията си към това да се рaзвивам в тази посока.

- А интересът към историята кога се появи?

- През 80-те години, когато бях ученик, учебниците по история бяха илюстрирани с картини на големите български художници като Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Мърквичка. Това страшно ме заплени. Тогава децата се възпитаваха да бъдат родолюбци, патриоти. Това са думи, които в днешно време съсипахме. Аз не мисля, че традицията пречи на глобализацията и ние може да сме част от този обединен свят със своята българска идентичност.

- Затова ли започнахте да рисувате картини с историческа насоченост?

- Да, защото човекът от XXI век има нужда от нов прочит на историята. Има нужда картините, които ще бъдат нарисувани, да бъдат нагласени за неговото око, за да ги възприеме по по-лесен начини. Да достигнат до сърцето и душата му. Това е в основата на всичко.

- Помните ли първия исторически момент, който сте нарисували?

- Първият сюжет беше с хан Аспарух. Беше за корица на книгата "Сказания за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" на акад. Антон Дончев. Оттам започнах, но това беше само част, която исках да поставя като основа за развитието на по-нататъшната си работа. Направих го, защото хората имат нужда от повече ориентири. Нека ги има, за да може всеки, който се разпознае в тях, да ги следва.

- Как избирате самите сюжети?

- Винаги се насочвам към славните сюжети, към българската традиция. Ние, българите, сме малък народ, но винаги обичаме да сме победители. Всеки би предпочел да гледа славните моменти в българската история. Дори когато са свързани с трагедия или саможертва, с която да бъде спасен народът ни. Общо взето, тава са сюжетите, които ми допадат и от които има нужда аудиторията.

- Картините ви изглеждат изключително реалистични. Как успявате да постигнете това?

- Работя с много реставратори, археолози, комуникирам с големите историци. Един от хората, с които работя, е Александър Въчков. Той е положил години къртовски труд, за да може да изобрази костюмите на военните от следосвобожденска България. Той е наясно как са изглеждали съоръженията в средновековна България - с броните, шлемовете. Това е необходимо, защото, рисувайки историческа картина, човек носи огромна отговорност. Освен да повдигаш самочувствието на сънародниците си, трябва и да внимаваш какво представяш на аудиторията, за да не бъде тя объркана и заблудена. Затова гледам да съм максимално точен.

- Какво усещате, когато рисувате героите си?

- Изпитвам възхищение. Възхищавам се и от героите на България, и от героите на нашето съвремие. Възхищение и преклонение се поражда в мен.

- В каква атмосфера творите?

- Рисувам в ателието си. Слушам музика. Джаз в повечето случаи. Понякога предпочитам да е тихо. Зависи от настроението и това, което стои върху статива. Общо взето, шантава работа. Човек влиза в платното мисловно, разхожда се сред персонажите. Аз създавам собствени светове, в които би могъл да се приюти всеки, който се разпознава в тази естетика. Това е голямата магия на изкуството.

- Кое е най-трудното нещо, което сте рисували?

- Когато човек натрупа повече опит и придобие повече технически познания, няма трудни неща. Най-трудно е да завладееш окото на зрителя. В днешно време с едно кликане в интернет може да стигнем до другия край на света и да го разгледаме. Окото на съвременния човек е различно. Трудно е и в днешно време един артист да бъде искрен. Да бъде искрен със себе си и творчеството си. Да бъде искрен и с публиката, защото тя му отвръща по същия начин.

- Какви други творби извън историческата тематика рисувате?

- Преди време реших, че ще рисувам само достойни хора. Хора, които по някакъв начин са допринесли с делата си, творчеството си, създали са блага за народа. Хора, които са абсолютни ориентири и образци в това време и са достойни за подражание. Един от тези хора е Искра Радева. Човек, който е допринесъл толкова много за театъра и културата в България. И продължава дори в най-трудните времена за изкуство в страната ни. Погледнете и Лили Иванова какво прави. В момента, в който започне да пее, зарежда хората с енергия, защото, първо, е страхотен професионалист, второ, е искрена с аудиторията си.

- Рисували сте неин портрет, с какви впечатления останахте?

- Възхищавам се на живота и творчеството на Лили Иванова, която е една велика българка. За мен е абсолютно световно съизмерима като певица. Тя е висок образец. Рисувал съм много такива хора, но по-добре да не ги изреждам. В света има два вида хора – едни, които създават образците в културата, и други, които ги имитират. За жалост, в днешно време имитацията като че ли привлича голяма част от хората. Причината е, че е по-евтина и по-достъпна, но големите образци са тези, които определят насоката и дават ориентирите на всички нас.

- Според вас в днешно време има ли будители?

- Будители и патриоти има винаги. Не бива обаче да се сравняваме с тези будители, които по онова време са жертвали живота си, за да я има България, за да съществуваме ние като народ. В момента нещата са съвсем различни. Сега дебатът е виртуален. Навремето, когато например Паисий Хилендарски е писал "История славянобългарска", българското самосъзнание е било изчезнало. Тяхната роля да възродят българския дух е била доста по-сериозна и по-страшна. Наша задача е да опазим това, което са оставили.

- Какво да очакваме от вас занапред?

- Организирам една интересна изложба заедно с момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика. Те са изключителни като хора, като възпитание, като интелект. Впечатли ме това колко са различни по характер, но в същото време са един отбор. Нещо, което на нас ни липсва. Ако тези момичета не бъдат запаметени, запечатани в картините, всичките тези успехи ще останат просто една статистика във времето. Това е сериозен проект, който изисква доста работа и отдаване. Изложбата ще бъде догодина. Сюжетите ще са свързани с нашите проблеми, българските. Момичетата ще са моделите в картините. С изложбата искаме да покажем на всички, че заедно можем.