Ким Филби беше фен на Георги Димитров

Ексклузивно след 5 години мълчание топразузнавачът ген. Тодор Бояджиев на 80 г.:

Хибридна война винаги е имало, сега е в разгара си

Кой е той

Тодор Бояджиев (10.10.1939, Карнобат) е генерал-майор от Държавна сигурност. Работи 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 по линия на външнополитическото разузнаване. Минава по цялата йерархична стълба - от разузнавач до зам.-началник на ПГУ, зам.-търговски представител на България в САЩ и пълномощен министър в мисията ни в ООН - Ню Йорк. През 1990 г. е първи главен секретар на МВР. Депутат във ВНС и 39-ото НС. Оглавява "Български евроатлантически разузнавателен форум". Автор е на множество книги, зам.-председател е и на тракийските дружества. С указ на губернатора на Оклахома е обявен за почетен посланик на добра воля в този американски щат.

"България Днес" гостува на най-успешния ни разузнавач по повод предстоящия му юбилей - на 80 години генералът става на 10 октомври. По този повод излиза разширено издание на последната му книга "Маркус Волф - човекът без(с) лице и неговите тройки", а приятелите му готвят тържество във Варна повод празника му.

 - Ген. Бояджиев, ставате на 80 г? Много ли е това?

- Бързо дойдоха тези години, недостатъчни са. Имам толкова много неща да направя още, че ще го докарам до 100 години, иначе няма времето да ми стигнe!. За тези години много неща направих - 30 години в разузнаването, а след тях още 30 години извън него. Една от максимите ми е, че разузнавачите не излизат в пенсия. На 50 години излязох от разузнаването, но не станах пенсионер, а в следващите 30 години пълноценно живях, като пишех книгите си. В кръга на моите приятели тогава се появиха директори на американското разузнаване, на френското, немското, английското и ако искам да продължа да описвам живота с тях, ми трябват поне още 20 години.

- И вие като Стоянка Мутафова, която не спира да играе.

- Да, може да се каже, че и аз напомням на Стоянка Мутафова. Тя е талант в своята област, аз пък съм облагодетелстван от съдбата в моята професия да познавам толкова много хора, и то все качествени, които, смея да твърдя, допреди 30 години бяха противници, да не кажа врагове, а сега сме приятели.

- Вие сте първият ученик на топшпионина на ХХ век - Ким Филби. Вярно ли е, че той се е възхищавал на Георги Димитров?

- Да, в младостта на Филби българинът Георги Димитров е бил идеал. Човекът, който го запалва по идеите на Интернационала. В една от книгите си описвам как по-късно именно Димитров ще стане причината животът на Ким да бъде поставен на карта. Те не са се познавали лично, но съдбите им се преплитат. Една резолюция на Димитров е коствала много на Филби. Филби дава информация на руснаците, че в щаба на Тито по време на Втората световна война има английски агент. И дава достатъчно информация, която да насочи кой е шпионинът. Това е докладвано на Сталин, който съобщава информацията на генералния секретар на Коминтерна - Георги Димитров. Георги Димитров обаче не вярва на донесението и пише, че това е опит да се вбие клин в световното комунистическо движение - недоверие между Сталин и Тито. В резултат на това, което Димитров пише, Ким Филби дълго време е под подозрение, че не е искрен в контакта си с руското разузнаване, че може би е под щаба на англичаните.

- Кой е най-големият ви успех?

- Най-големият ми успех не е по времето, когато съм бил на заплата, а когато вече бях извън службите. Едно от сериозните ми достижения, с които се гордея, е, че през 2000 година се появи първата ми книга - "Разузнаването". По моя идея, с мое участие, със съавтори, в нея за първи път се осветлява животът на трима директори на ЦРУ - двама директори на руското разузнаване - адмирал Пиар Лакост, шеф на френското разузнаване, Маркус Волф, шеф на гедерейското разузнаване, за когото е новата ми книга сега, ген. проф. Мирослав Туджман, шеф на новото хърватско разузнаване, Бриго Аспарухов и моя милост. Едно съзвездие, бих казал от 10 професионалисти от всички цветове и бои, които се появиха в книгата. В нея всеки отговаря на 4 въпроса - как влязох в разузнаването, какво правих там, как излязох, какво правя сега. Защото по това време всичките ми съавтори не получаваха заплата като разузнавачи, а бяха извън службата. Единствено Туджман, създателят на новото независимо хърватско разузнаване, все още беше директор там и не отговори на 4-те въпроса, тъй като беше действащ, а разказа биографията на новото хърватско разузнаване. Така или иначе да събереш в една книга десет разузнавачи, които довчера са били врагове, а днес са готови да седнат на една маса, за мен това беше постижение.

- Познавате ли ги всички?

- Единственият, когото не познавам лично, бе Джордж Тенет, който беше дълго време шеф на американското разузнаване по времето на Рейгън и т.н., но той знае, че участва в книгата. Всички останали са хора, с които многократно съм се виждал и срещал. Така че може би това е най-големият ми успех и вълнуващо като постижение, защото не е лично, а колективно. Всичко това мина под шеговития лозунг, който е мое дело, аз съм го издигнал като мото и то е мото шеговито на книгата: "Шпиони от всички страни, обединявайте се". По това време почти всички те, които изредих, бяхме повече оптимисти, отколкото е трябвало. Вярвахме, че наистина има нов период в международните отношения, че има твърде много общ интерес и в сферата на разузнаването - тероризъм, наркотици, пране на пари, финансови злоупотреби и какво ли още не, в които трябва да обединим усилията си и вярвахме, че нещата ще тръгнат натам. За съжаление, 30 години по-късно нито аз, нито тези, които ми бяха съавтори, са такива оптимисти, защото отново други интереси излязоха отгоре.

- За съжаление, някои от съавторите ви не са живи.

- Да, за съжаление. Аз съм един от малкото, които още мърдаме и се опитваме и да ритаме от време на време (смее се). Другите си отидоха, но ген.-лейт. Шабър, последният шеф не само на разузнаването, а и на КГБ по времето на Горбачов, по темата и с оптимизма за следващите години беше най-големият реалист. Той тогава в разговорите, които сме водили, ме предупреждаваше: "Тодоре, не бъди такъв оптимист. Битката продължава. Тя вече няма да е за идеологии, а за енергийни източници". На практика сблъсъкът се случи - свързан и с петрола на Близкия изток, и с въглищата на Донбас, с енергийните източници, с газовите коридори, с тръбопроводите и какво ли не, случи се. Така че противопоставянето остава в нови структури и в нови съюзи. Разузнаването обаче ще продължи, защото е достойна професия с човешко лице, което има повече бъдеще, отколкото минало. Докато ще има държави, ще има разузнаване.

- Кои са новите моменти в него?

- Т.нар. "приятелско разузнаване" е новият момент. Т.е., американците слушат стратегическия партньор Ангела Меркел, подслушват и телефона на Макрон, но ей така "приятелски". Разузнаването вече не е между врагове и противници, а и между съюзници, партньори, които в същото време са и конкуренти. И на тази база се ражда и се развива т.нар. "приятелско разузнаване" - всеки всекиго шпионира. За съжаление, България си унищожи разузнавателните органи и в това приятелско разузнаване въобще я няма. Докато тук има и руски шпиони, и американски, и немски, и френски, но вече не с цел да те унищожат, а да те елиминират като конкурент.

- По отношение на това наши политици - например г-н Цветанов заяви, че Русия ще се намеси в изборите у нас хибридно, а Плевнелиев - че се е месила вече в предишните.

- Това е също елемент на хибридната война. Тя не се е появила вчера или онзи ден. Това е познато от разузнавателната практика от векове назад. Още китайският философ Сун Дзъ в книгата си "Изкуството на войната" описва всички видове агентури, които и днес се ползват, като в тях има една особена категория, това са агентите за влияние. Това е агентурата, чрез която се провежда хибридната война до голяма степен. Но отново се спекулира твърде много. За мен нито един от двамата, за които говорите, не са капацитети в тази сфера, за да приемам техните анализи, за мен са смешни. Както има руски, така има и английски, американски, немски и т.н. и всякакви други и агенти и ръководители техни, защото разузнаването не изчезва, то променя формите си. Напоследък силно се проявява и т.нар. "френдли интелиджънс", приятелско разузнаване, но то си е разузнаване, то търси тайните, секретите. И затова е смешно, когато се говори за хибридно разузнаване, да се фокусира върху една неправителствена организация, защото в името й съществуват руски русофили и да не се говори за подобни организации, които по същия начин получават и средства, и логистична подкрепа и указание от други държави.

- За Юрий Борисов ли говорим?

- Не, говоря за други организации. За съжаление, у нас все още няма необходимият ред. В САЩ от десетилетия има закон за лобизма, по силата на който, ако ти лично или като организация защитаваш интересите на друга държава, можеш да го правиш, но се регистрираш като агент за влияние, законът го изисква. Американците имат такъв закон от десетилетия, руснаците по времето на Путин преди няколко години въведоха същия закон, по силата на който неправителствени организации, които развиват дейност, която не е непременно в полза на руската държава, а защитава някакви други интереси, трябва да се регистрират. По начина, по който го правят, нито в Америка, нито в Русия някой може да ги упрекне. В България ги обявяваме за шпиони, за мен това е тъпотия. При цялата тази история аз се чувствах пренебрегнат и обиден, че мен, човекът, който от 30 години пише открито и ясно, не дойде екипът да ми закопчае белезниците и да ме призове като свидетел. И единственото ми обяснение е, че през тези 30 години аз съм обвиняван, че съм руски агент, американски агент, немски агент, турски агент. Какъв ли не съм бил и може би заради това решиха - абе дай да не го закачаме... а аз съм агент на това, в което вярвам, че за тези неща трябва да се говори ясно и открито.