Скулпторът Красимир Кръстев-Ломски: Правя 5-метров Христос

Ще бъде върху 10-метров постамент, ще се извисява на 15 метра

КОЙ Е ТОЙ

Kрасимир Кръстев-Ломски е завършил Националната художествена академия, специалност "Скулптура". Дълги години работи в ателието на Георги Чапкънов. Помагал е в създаването на скулптурата на Славейкови в София, статуята на София, както и при изработването на българския герб - проект на Чапкънов и Кирил Гогов. Творбите му са в областта на малката пластика, а използваният материал - предимно бронз. Ломски е автор на единствения в света паметник на рок легендата Рони Джеймс Дио, намиращ се в Каварна. Негово дело е и монументът на българския бард Георги Минчев. Ломски е създал и барелефа на светеца Иван Рилски, поставен на входа на едноименния манастир, както и барелефа на цар Иван Асен, поставен на фасадата на училището, носещо неговото име в София.

- Г-н Ломски, работите по уникална и мащабна скулптура на Христос. Какво точно ще представлява?

- Един човек искаше да си сложи в двора 3-метрова статуя на Христос. Дойде при мен на работното ми място. Тогава видя огромна скулптура на моя колега и реши неговият Исус да бъде 5-метров. Това ме хвърли в безпокойство, защото става дума за мащаб, който ще поеме цялото ми време и енергия. Но реших, че ще приема това предизвикателство. Имам опита от времето, когато бях чирак на Георги Чапкънов със статуята на Света София, по която съм работил. При работа с толкова голяма скулптура човек се сблъсква с проблеми, които не присъстват в проекти до 2 метра. Взимам си по няколко дни отпуск от работа, включих и колеги, които ми помагат. Сега съм в предпоследен етап от работа, в който не я ли оставиш навън статуята и да я погледнеш от 50 метра, нищо не си направил. Когато си залепен до паметника и го работиш, ти се струва по един начин. Когато се дръпнеш надалеч, виждаш често, че нещата не стоят точно така. Трябва много да се мисли. Уникалното за мен е, че в ерата на новите машини, при която правиш всичко на една програма и те ти изработват нещата както искаш, включително и автомобил, го направих на ръка. В началото си помагах с бензинова резачка и телени четки, но всичко е на ръка. Изтъкнатият проф. Емил Попов дойде и каза, че това е шансът на живота ми. Малцина колеги могат да поемат такава поръчка в тези времена.

- Какви внушения влагате в тази изработка?

- Идеята ми е не толкова, че той увисва като един прикован и немощен труп, а че разперва ръце над целия свят. Поема болката и страданието, за да изкупи нашите грехове. Миг преди да излезе душата от тялото му, е приел цялото смирение и опрощение. Моментът е силно личен, защото сме християни и приемам това като знак свише да ми се случи въобще да го правя. За мен е абсолютно сакрално като случка и предизвикателство. С абсолютен респект и отговорност влизам в проекта, в който да направя всичко възможно да изразя отношението си към темата и фигурата.

- От какъв материал се прави?

- Използвам стиропор, защото е много лек и податлив на работа. Крайният вариант с кръста ще бъде от бронз. Чисто технологично работата е много мащабна.

- Колко ще тежи?

- Над 1 тон със сигурност заедно с цялостната конструкция. Мисля, че 5-метрова фигура на Христос у нас досега няма. Той ще бъде възкачен на един бетонен пилон, който ще е 10 метра. Така че Исус ще се извиси на 15 метра над земята.

- Ще се изпише ли нещо на бетонния пилон?

- Ще бъде хубаво да се изпише послание от Христовото учение. Тук имам уникалния късмет да въплътя изцяло моите идеи за нещата. Ще се извисява в едно варненско село, но повече информация не мога да кажа.

- Разкажете ни за статуята на София.

- Беше уникален проект, който ми се случи в края на моето чиракуване при Чапа. Бяха минали 5 години, откакто се учех в ателието му. Преди това участвах в създаването на българския герб с него и Кирил Гогов. Както и за статуята на Славейкови. Даже съм позирал с облегната ръка на баща Славейков.

Около 7 месеца интензивна работа на екип от 5-6 човека, който на моменти се увеличаваше. За един човек, който завършва академията, беше уникален шанс да види как се реализира подобен мащабен проект. Как се отлива, обработва, заварява и монтира на пилона, който е там.

- Споменахте герба.

- Спомням си едно ходене до морето, където в един курорт трябваше да декорираме едни сгради. Работихме 10 денонощия. Ползвахме скеле на бояджии през нощта, защото през деня им трябваше. Като се завърнах от тази командировка, се надявах да си почина няколко дни. Тогава ми звънна мой приятел - Велко Алексиев, голям майстор на ковано желязо. Казва ми - няма да спиш, защото съм казал на посланик Джеймс Пардю, че гербът, който са поръчали за оградата на американското посолство в София, вече е готов, а дори не е започнат. Казвам му, че съм скапан, а той ми отговаря, че трябва да се направи гипсовият модел за 4 дни. Казах му - абсурд. Но в крайна сметка отидох в старото ми ателие, взех си суха храна и спален чувал и 4 денонощия работих. Занесох го още мокър от гипс, посланикът го одобри и след това се отля. Там участието ми е неофициално, защото синът на Алексиев трябваше да го прави, но той замина със зелена карта за САЩ и нямаше как да го прави. Никъде не фигурирам като автор, но хората около мен знаят.

- И статуята на Рони Джеймс Дио е ваше дело.

- Да, гордея се с нея. Мой приятел беше дочул, че Цонко Цонев е решил да поръча статуя на Дио малко след като той почина. Много слушах песните му и нещо ми трепна. Реших да напишем писмо, задвижихме нещата. Имахме идея за паметници на рок легенди в прекрасния парк. Случиха се нещата. Изобщо на човек трябва да му е леко на душата, да усещаш как ти се прелива енергията. Има майсторски направени неща, но без душа. Аз не искам да правя такива. Затова не мога да оправдая творци, които свирят на черната струна.

- Скоро ще отбележим 30-ата годишнина от 10 ноември 1989 г. и свалянето на Живков от власт. Какво беше преди и какво е сега?

- Мразя политиката и не обичам да говоря за нея, но на 10 ноември се случи един театър. Тъкмо днес си мислех колко жалки са тези хора, които направиха така, че да бъдат ограбени цели поколения и много хора над 60-годишна възраст да живеят с 200 лв. пенсия, а са работили цял живот. Това е недостойно. По-зле е, отколкото отношението на робовладелците към роба.