Кофе Бабоне: Скинари ме гонеха по рейсовете

Българи плюеха мои футболисти в лицето

Кой е той

Музикант, актьор, шоумен, футболен агент, бизнесмен. Това е Кофе Бабоне. Най-известният африканец в България.

Вече 30 години колоритният ганаец живее в София. Специално за читателите на "България Днес" Бабоне разказа дали има расизъм в България.

- Г-н Бабоне, какво е вашето мнение за скандалните прояви на публиката в мача България - Англия?

- Няма спор, не беше хубаво. Националният отбор е много известен в цял свят. Имам приятели от Гана, които са министри и адвокати. Те следяха тима в САЩ '94. Дори бяха научили фразата - Балъков към Пенев, Пенев към Костадинов и гол за победата над Франция на "Парк де Пренс". Всички викаха и се радваха, когато Стоичков вкарваше. Знаеха имената на тогавашните национали. Половината Африка беше за България. България беше много силен тим. Сега нещата са различни. Англичаните са си англичани. Те са измислили футбола, а не бразилците. Англия винаги ще бие България на футбол. И те са имали кризи.

- Вие сте разказвали как ваши футболисти от Гана са ставали обект на дискриминация от български играчи в първенството. Защо се получава това?

- Наистина доста футболисти съм докарал в България. Последният беше Пол Отофе, който помогна на "тигрите" от Бистрица да влязат в "А" група. Има една история, но няма да казвам в кой клуб. Оставих мой играч за проби. Това момче тренираше заедно с още двама ганайци. По време на заниманието един българин му се изплю в очите. Не ми стана приятно. Момчето ме попита - видя ли какво направи онзи. Искаше да скача на бой. Говореше ми на ганайски. Обясних му, че нищо не трябва да прави, защото е на проби. Навсякъде има дискриминация. В други държави по-рядко се случва. След време тези момчета може да се срещнат в други отбори. Може и на тях да им се случи в чужда страна. Ако отидат във Виетнам например.

- Не преиграха ли малко англичаните? Те също са известни със своите расистки прояви по трибуните.

- Не искам да съдя футболистите. Знаете, че Гана е английска колония. Просто не трябваше да се случва това. Вместо феновете да подкрепят българите, те псуват съперника. Крайно време е вече сериозно да се поговори за дискриминацията. Не само тук, но и в чужбина. Много българи отиват в чужбина и с тях се отнасят лошо.

- Вашият голям син Соломон живее в Англия. Той също е с тъмен цвят на кожата. Има ли дискриминация към него?

- Бяха го напсували в училище. Той наби другото момче. Стана голям проблем. Синът ми е много талантлив в шорттрека. Развива се страхотно. Може да го видим на следващата олимпиада. Има три националности - българска, английска и ганайска. Искам да го поздравя за 18-ия рожден ден, който празнува наскоро.

- Към вас имало ли е расистко отношение?

- Случвало се е, когато си вървя по улицата, да чуя как ме псуват и обиждат. Казват, че съм боклук. Аз само се усмихвам, вдигам ръката и продължавам. Преди няколко дни някакъв зад мен започна да бибитка с колата. Отвори прозореца и тръгна да ме псува. Заканваше се как щял да слезе, за да ме набие. Защо аз трябва да стоя и да чакам да ме удря? Щях да го хвана за гушата. Мислех да изляза и да видим кой кой е. Добре, че беше жена ми до мен, за да ме спре. Понякога дори и малките деца в Англия и България използват думата негър. Но те не я осъзнават. Чули са я по телевизията и после повтарят. Има много цветове на кожата. Но когато отрежеш ръката на бял, жълт, черен, няма да тече вода, а кръв. Трябва скоро да се приключи с расизма. Футболистите забавляват народа. Чудя се защо хората изпитват омраза на стадиона, вместо да се радват.

- Вашият малък син Давид е футболист, притеснявате ли се, че и към него може да има подобно отношение?

- Тренира в Царско село, но вероятно ще го преместим. Освен това ходи и на таекуондо. Много му върви спортът. Надявам се някой ден да стане национал. Играе нападател. Не сме забелязали да има по-лошо отношение към него.

- Вие живеете от 1989-а в България. Промени ли се отношението на хората към тъмнокожите?

- Има огромна разлика. Сега е доста по-добре. В началото не разбирах дори, че ме обиждат. Ставаше ми смешно. Аз съм единственият с подобна кожа в България, който има рижава коса. На много хора им беше интересно. Пипат косата и се чудят. Мислят, че съм се боядисал. Само старите приятели знаят, че съм рижав. Гледат ми луничките по лицето и си мислят, че това са пъпки. В края на комунизма хората не бяха виждали черен човек. Само по телевизията бяха гледали.

- Случвало ли се е да ви нападнат скинари?

- Много ме биеха в автобуса от "Хемус" до Студентски град. Чудех се къде да сляза, за да избягам. Един се качва отзад и тръгва да ме бие. Аз отивам към шофьора, но оттам се качва друг. Слизах по средата или се молех да стигнем по-бързо до Студентски град, където бяха моите приятели. Беше страшно. Гонеха ме. Половината министри и доктори в Гана са учили в България. Приятели са ми. Дори скоро ще има посещение на бизнесмени и политици в София, за да се обсъдят възможности за търговия. Когато се съберем, си говорим стари истории от студентските години. София се разви. Стана огромно и хубаво място. Едно време Околовръстното беше само поляни. Обичам България като майчина държава. Затова направих и една песен. Тя се казва "Аз съм българинче". Това значи, че съм наполовина ганаец и наполовина българин. Пътувам навсякъде из света, но винаги се прибирам в София. Изкарвам най-много десет дни.

- С какво се занимава в момента Кофе Бабоне?

- С какао. Искам хората да разберат как се произвежда основният продукт за шоколада. Държа афромагазин. У дома имам 150 какаови дървета. Голям проблем. Жена ми вика - или ти, или дърветата. Обяснявам й колко е приятно, когато го видиш. Дълго време се опитвах да засадя и да се хване. Дарих и на ботаническата градина. Всеки може да отиде и да види. Самият аз съм роден под какаово дърво. Моите родители имат плантация в Гана.