Изпълнителят Орхан Мурад: Напих се от радост, че Живков падна

Публикувана: 11.11.2019, 11:30 2280 Автор: Виктория Стоянова

Никога не е било лесно да се прави музика у нас, винаги съм бил в тъча

КОЙ Е ТОЙ:

Орхан Мурад Ходжа е български певец, музикант и продуцент от турски произход. Роден е в Кърджали на 27 януари 1967 г. Създател и вокалист на рок група "Лотос".

Започва да свири на пиано на 8-годишна възраст, а на китара – от 13-годишен. В 8-и клас създава първата си училищна група, където освен като китарист и вокалист се оказва, че се справя добре и с пеенето. На 15 г. постъпва в Софийското училище за незрящи деца. През 1996 г. издава първия си самостоятелен албум, като до днес е сред топимената на родния фолк.

- Г-н Мурад, какво си спомняте от 10 ноември за родната история? Къде бяхте на този ден?

- На десети ноември 1989 г. си спомням, че репетирахме за поредния фестивал, на който щяхме да участваме с моята рок група "Лотос". Изведнъж някой се втурна в клуба на предприятието на слепите в София, където беше нашето творческо гнездо, и съобщи, че Тодор Живков е паднал от власт. Естествено, не можахме да повярваме. Те изглеждаха вечни и несменяеми - както хората във властта, така и самият режим. След няколко минути се окопитихме и като се уверихме, че е истина, изпаднахме в страшна еуфория. Беше безумна веселба. Купихме си пиене и отпразнувахме, както подобава на едни рокаджии бунтари, които отдавна са под влиянието на "вредната западна музикална култура".

- Има ли реална промяна и какво се промени за добро и какво за лошо?

- Надеждите за промяна, за по-свободен и по-перспективен живот бяха огромни. По онова време имаше голям недоимък на хранителни продукти, дори храните от първа необходимост бяха с купони. Имаше и режим на тока доста години. Не бих казал, че живеехме много добре, макар че хората много забравиха, а остана една мила носталгия към този строй. Вярно, имаше работа за всички, но явно полезното действие на тази работа е било доста ниско, щом държавата беше изпаднала в този колапс. По-важното за мен специално беше, че нямаше свобода на словото, свобода на вероизповеданията. Имаше много забрани. Няколко години преди това беше срамният възродителен процес, който оскърби, дори бих казал, че подложи на геноцид огромни етнически групи в България. След като баща ми, светла им памет и на майка и татко, беше изкарал доста време в затвора в Белене, родителите ми и двамата ми братя заедно със семействата си бяха заминали на "голяма екскурзия" в Турция като всички 400 хиляди български турци, прокудени от репресивния режим. Промяната изглеждаше като едно истинско чудо. Вярвахме, че животът ще се подобри във всичките му аспекти. Аз тогава бях студент в Консерваторията, заедно с моите приятели скачахме на всеки митинг, организиран за демокрацията и промените.

- В по-добри времена ли живеем днес?

- Уви - не! Излъгаха ни. Брутално! Безпардонно и много нагло! Раздържавиха всичко, продадоха го на свои хора за стотинки. На народа дадоха едни бонови книжки, да си мисли, че притежава нещо. Заграбиха всичко и продължават. Сега и те са несменяеми, защото държат с желязна ръка чиновническия апарат и действат здраво за доунищожаването на родината ни. Във всички класации сме на последните места. А за лошите, като образование, здравеопазване, смъртност, престъпност, мизерни заплати и пенсии, демографски срив, унизителен стандарт на живот - особено на пенсионерите и хората с увреждания - на първите места. И най-лошото е, че младите хора прокудени напуснаха, а останалите нямат сили и воля - като гърците например, да излязат и да пометат и накажат виновниците за това положение.

- Като музикант тогава или сега е по-лесно за работата ви?

- Никога не е било лесно в България да правиш музика. Винаги съм бил в тъча, като рокаджии бяхме в тъча, после, когато започнах да творя на основата на балканските ритми, попаднах под общия знаменател – чалгар, и също съм аут от радиа, телевизии. И най-хубавата песен да направя, пак няма да ме пуснат дори по БНР. Айде, частните медии както и да е, но държавните, които са назначени там и се издържат от нашите данъци, трябва да имат предвид и да отсяват хубавите песни от не толкова добрите, без да се съобразяват от коя музикална компания се лансира даден изпълнител. Защото иначе в тъча остават много талантливи творци и изпълнители на хубави песни. Те не са виновни, че не искат да се наведат на няколкото музикални грандове, за да ги пускат по медиите. Всъщност заради тази грешна политика у нас ние нямаме български хит в Европа както румънците, турците, гърците и сърбите. Обичаме да се разделяме, да се мразим, да плюем и да отричаме всичко наше. Но не ми пука особено, тъй като имам голямото признание на народа. От народа съм получил наградите си - за най-добър изпълнител, за най-добър албум, за хит на годината, за цялостно творчество и пр. Това бяха хубавите години на т.нар. попфолк от 1998-2000 г. После дойдоха кабеларките, интернет, измислиха компютърни програми за изправяне на фалшивото пеене и всички мутреси, метреси и държанки пропяха и станаха звезди с парите на гаджетата си. Естествено и полека се изместиха нещата от слушане към гледане на музиката.

- Преди дни ви съставиха акт за агитация на чужд език. Знаехте ли, че заради подобно нещо може да бъдете санкциониран, мислите ли, че това е било целенасочено срещу вас? Платихте ли глобата?

- Не знам какво да си мисля по този въпрос. Звучи ми доста нелепо - певец да се санкционира, че е пял или говорил на чужд език, та било то и на предизборен концерт-митинг. Много пъти съм говорил на турски по моите концерти и основно съм се старал да повлияя, да убедя родителите на малките деца да ги водят на училище, да се учат децата им, за да не са аутсайдери и да участват равноправно във всички сфери на обществения живот. Трябва да знаете, че благодарение на далновидната политика на политическата класа от последните 30 години има цели махали и села, в които децата и младежите не знаят български. И кажете ми тогава, аз на какъв език да ги агитирам да се учат, да станат достойни равноправни членове на обществото. По тази логика ЛЮБЕ, Василис Карас, доста сръбски и турски изпълнители, които са гостували на предизборни мероприятия на различните партии, също би трябвало да бъдат санкционирани. Визирах Миле Китич, защото той същата вечер беше пял на митинг в Перник, но имах предвид всички чужди изпълнители, които са гостували по подобни поводи в България, а не че имам нещо лично срещу Миле. Не го познавам лично, но му харесвам песните, даже пея една негова песен по моите участия по някой път. И не знам всъщност дали съм глобен. Дано да е някаква провокация, защото много глупаво и нелепо звучи. Не съм получил акт, така че не знам какво да ви кажа. Бих обжалвал всеки подобен акт, произлязъл от "демократичните" закони на европейска България. Е, това, че някои ваши колеги, търсейки евтина сензация за скандал между мене и Миле, написаха глупости, също не прави чест!

- Остава малко от 2019 г. С какво ще я запомните и с какво е по-различна от другите?

- Здрави сме всички вкъщи, слава богу. И Сузи ,и аз направихме по няколко хубави песни. Пътуваме по участия в България и чужбина, нищо по-различно от предходните години. Наближават едни прекрасни зимни празници и искам да пожелая на целия наш народ здраве и много любов.