Богдана Карадочева: Спечелихме свободата си!

Тя бе най-важното и за нея се борихме

КОЯ Е ТЯ:

Родена е на 19 юли 1949 г. в София. Кариерата й започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на "Студио 5". Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис ("Тази вечер аз съм хубава"). Талантът й е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото й признание идва на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. В началото на 90-те участва на всички митинги на СДС, а песента "Дано" се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и "Молитва за България", изпълнена заедно със Стефан Димитров и Васил Найденов. През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София

- Помните ли къде бяхте на 10 ноември 1989 г. и какви емоции ви донесе този ден?

- Как да не помня?! Беше много вълнуващо, отивах на гости в дома на моя приятел Борислав Грънчаров. Още на влизане се прегърнахме и си честитихме.

- Какво последва след тази паметна дата?

- Последваха митингите, аз се появих на митинг на 3 март пред храм-паметник "Свети Александър Невски". Беше вълнение, щастие, еуфория. Истински полет.

- Това, което бранехте тогава, като че ли не успя да се осъществи.

- Защо да не се е осъществило?! Кога е била тази свобода? Ние за това се борехме. Не за пенсии, за заплати, а за свобода. Това беше най-важното от всичко и за това се борихме.

- Значи можем да кажем, че сте постигнали успех?

- Разбира се! Същата ли е България, каквато беше тогава? Има свобода! Вижте какви пътешествия през лятото правим - до Гърция, до Турция. Свободни хора, със свободна воля говорят, протестират, коментират във фейсбук пространството. Това е свободата.

- Успя ли преходът да ви отнеме нещо и какво ви даде?

- Даде ми свобода. Това, за което ние бяхме на площадите. Отне ми години, за съжаление, друго - не.

- Казвате, че не разбирате хората, които живеят в миналото и гледат с носталгия към него.

- Те са забравили сигурно. Тези хора тъгуват за младостта си. Тогава всички те са били млади, танцували са, влюбвали са се. Те затова тъгуват, разбираемо е.

- Песента "Дано", която е наричана химн на надеждата, носи ли същата символика сега, носи ли същата сила?

- Аз не мога да преценя. Тогава беше изключително силна, щом площадите, препълнени с хора, пееха заедно с мен песента. Много се промени не само България, хората и светът се промени. Напоследък мисля, че материалното е преди всичко, което не е много хубаво.

- Има ли в очите на младите изпълнители поне малка част от искрата, която вашето поколение носеше?

- Аз, за съжаление, не ги познавам. Ние едно време към тези, които бяха доста по-възрастни от нас като Маргрет Николова, Георги Кордов, Кирил Семов, изпитвахме респект. Сега такова нещо няма! Даже бях в една гримьорна с една от младите певици, поздравих я. Тя дори не ми отговори. Това е възпитание, едно такова поколение необуздано. Младите не се прекланят пред нищо. Никой не те търси нещо да му помогнеш. Аз бих могла с много неща да им помогна. Да им покажа много грешки, но те не се интересуват. Да са живи и здрави, да пеят, животът е пред тях.

- Как ви се струва политическото състояние в момента в страната? Има ли зад кого да застанете, така както застанахте тогава?

- На последните избори застанах зад г-жа Фандъкова, защото намирам, че е добре възпитана, а това е много дефицитно качество. Думите чест и достойнство излязоха от езика на българина. Тези неща вече нямат значение. Говори се само за пари и за врагове. Застанах зад нея, защото е уравновесена, възпитана.

- Имали сте възможност да живеете в чужбина, защо не го направихте?

- Заминах, но се върнах. Тук е моето място. Аз тук съм родена и тук се чувствам добре. Много обичам София, обичам България, морето. София е моята любов, даже имах една песен "София, моя любов и тревога". Аз се вълнувам от всичко хубаво, което се случва. Както детето ти, което обожаваш, ако то сгреши - ти му прощаваш, защото го обичаш. Когато не обичаш някого, не прощаваш.

- С какво се занимавате в момента, как минават дните ви?

- Различно. Правя текстове. Занимавам се с двамата си внуци, когато са при мен, съм най-щастлива. Радвам се на успехите на сина ми, той направи един много успешен филм, печели награди по фестивали. Аз съм горда майка. С много неща се занимавам.