Народната певица Светла Дукатева: С песни възкресявам български супергерои

Отказах кариера на попфолк певица

КОЯ Е ТЯ

Светла Дукатева е родена на 6 февруари 1994 г. в Смолян. Завършва гимназия в родния си град и пее 12 години в Детско-юношески фолклорен ансамбъл "Орфей", Смолян. Израснала е в музикално семейство. Завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Музикална педагогика". Има много награди от чужбина и България. Учители през годините са й били Марияна Каранлъкова и Светла Караджова. През 2017 г. тя взе участие на "Пирин фолк" в конкурса за авторска македонска песен с "Българско хоро", с която печели първа награда на фестивала.

- Г-це Дукатева, как се промени животът ви, след като спечелихте "Пирин фолк" само на 23 години?

- Промени се в положителна насока. Миналото лято бях на голямо турне в 13 града в България. Тази година имах три турнета. Бяхме с клуб "Традиция" - клон София, в руския град Самара, където представихме България подобаващо. Те направиха възстановка по връчване на Самарското знаме и боевете при Стара Загора. Аз участвах с концертна част.

Правя много аранжименти на народни песни и на нови с моя екип. Съвместната работа с Ивайло Шопски и "Пътуващото читалище" също много напредна. Работим и по проект за забравените български герои. Това са песни, посветени на хора, за които знаем малко, а те са помогнали за освобождението на различни краища на България. Последната песен е за покойния полковник Владимир Серафимов - освободителят на Родопите. В голяма част от страната той не е толкова познат. Подвигът, който той направи с 21-ви Средногорски полк заслужават дори много повече от песен. Надявам се тя да стигне до повече хора и да го опознаят.

- Коя е първата от поредицата?

- Първият български супергерой е капитан Симо Соколов, наричан Освободителя на Шопския край, Брезнишко и Трънско. Сега правим още две - едната е за ген. Иван Колев - бащата на българската конница, и за капитан Никола Парапанов, участник в българското националноосвободително движение в Македония. Подготвяме и видеоклипове.

- С какво друго се занимавате?

- Учителка съм по музика в 13во училище в София. Разработих интерактивен урок по фолклор и посещавам различни читалища и училища по тяхна покана. Облечена в народна носия, аз много ги предразполагам и им представям информация за традициите, бита, музиката, танците, облеклата. Пея им песни, обяснявам им например защо жълтата кърпа в Добруджанско се връзва по определен начин около лицето - защото символизира слънцето, което е техният Бог и без него те няма да имат златото в ръцете си, а именно житото. Това показва обичта на българина към земята и реколтата, давана от нея. Подобни интересни примери им давам. Включвам също история и география. Пеем песни, играем хора.

- Как се възприемат?

- Много добре. Накрая децата не могат да се отделят от мен, искат да се снимаме, задават ми въпроси, пишат ми после. Много е хубаво. Нося с мен и инструменти от бита на човека. Когато сме с "Пътуващото читалище" виждат още повече бита и културата в отделните фолклорни области у нас.

- Разкажете за него.

- Хора, които ни харесват, ни канят и ние отиваме при тях. Например в училища, читалища, за празника на града или селото. Идеята е да се играят хора, да се пробудят хората. За съжаление, губим автентичността си с модерната световна музика. Като учител наблюдавам подрастващите, много от тях не познават народната музика. Дори и естрадната ни. А това е голяма загуба. Навсякъде в чужбина почитат първо своята музика, а тук не е точно така.

- Може би в София е такова положението?

- Може да се каже. Извън София се интересуват много за това, което правим. Нивото е паднало до една обща култура. Знаят, интересуват се и слушат, но повече като обща култура, не толкова да попиват и да се учат. Чували са за най-известните изпълнители, но е далеч от дълбочината на нещата за музикална култура у децата.

- Как ви въздейства това?

- Мотивира ме. В началото малко се разочаровах, като започнах работа като учител. Но се насърчих, когато видях колко неща постигнах само за един срок. Какъвто е капацитетът на учителя, толкова децата стават по-гъвкави, развиват се и стават по-добри. Необходим е и подход. Вече знаят много неща по музика и това ме радва.

- Наистина ли сте отказала попфолк кариера?

- Да. Имах предложения, но отказах, защото не е моята музика. Нищо против нямам жанра и колегите, не е толкова лош, колкото го изкарват мнозина, но смятам, че трябва да твориш с душа и сърце, а ако е от комерсиална гледна точка, ще се усети и от публиката. Така няма да достигна ефекта у хората, както с фолклора.

- Пяхте и на събора на роженските поляни след дълго отсъствие.

- Беше уникално. През 2006 г. пях като ученичка в конкурсната част и имам втора награда и много прекрасни спомени и чувства, а сега се завърнах. Направихме единственото по рода си етноселище, като безвъзмездно дойдоха над 100 души от цялата страна, за да представят бита, фолклора и традициите си. Не спирах да пея, да играя хоро и да разказвам за облеклото, храната и традициите у нас. Черешката на тортата беше, когато ме поканиха от ансамбъл "Родопа" да се включа като солист в тяхната вечер на Рожен. Усетих големия дух на българите. Всички се радваха, пяха и танцуваха. А за един изпълнител да види такава публика, която му се радва и танцува, няма по-хубаво. Аз съм млад изпълнител и за мен беше уникално и незабравимо чувство.

- Наскоро се върнахте от Кипър, където заформихте най-дългото българско хоро.

- Да, преди няколко месеца моят приятел и колега композиторът Иван Йосифов ми каза, че имаме покана от танцов ансмбъл "Българи" да се включим във втория фолклорен събор на българите в Ларнака. Веднага откликнах. Организацията беше много добра. Площадът беше пълен, затвориха цялата главна улица за най-дългото българско хоро. Хората ни приеха много радушно. Концертът продължи до полунощ, а трябваше да приключи много по-рано. Очите ми през цялото време бяха пълни. Събитието беше и благотворително. Събрахме около 2000 евро за едно болно момиченце.