Психиатърът д-р Веселин Герев: 10 минути дневно стойте на слънце

Януари е най-потискащият месец, минали са празниците и идват разочарованията 

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Веселин Герев е многоуважаван специалист по психиатрия, лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Завършил е медицина във ВМИ - Пловдив, през 1991 г. Защитава специалност по психиатрия през 1997 г. Консултант е на ВМА 1999-2001 г. От 2002 г. е психиатър на свободна практика.

- Д-р Герев, преди дни руски учени обявиха ноември за най-депресиращия месец в годината. Съгласни ли сте с това заключение?

- Не е точно така. Специално за тази година не се е натрупал все още недостигът на светлина. Нещата закъсняват с около месец и половина. По-скоро януари е най-депресиращият месец. Защото сега малко или много сме в очакване на коледните празници и ни заливат с много добри оферти за пазаруване. Това внася гъдел в психиката на всеки един човек. Имайте предвид, че предстоящите празници са натоварени с много големи очаквания. Това някак си ни стабилизира и държи тонуса и настроението на добри нива. Дори и при тези хора, които изпитват затруднения, има раздвижване, защото ги заливат с реклами за бързи кредити. Много хора по този начин ще изкарат празниците. Що се отнася да проучването, трябва да кажа, че то се прави от хора, които не са специалисти. По-скоро са статистици. Като питат: "Вие чувствате ли се депресирани?", те им отговарят: "О, да, аз имам депресия". Депресията като всяко едно медицинско понятие си има определение. Това е състояние на тотална липса на сили, липсата на каквото и да е желание да се прави каквото и да е, включително човек да стане и да си измие ръцете и очите. Също така и мисли, че животът няма смисъл.

- Кога този идеалистичен свят на празниците рухва?

- Голямото отрезвяване настъпва на 3 януари. Тогава всичко приключва и хората осъзнават, че нищо кой знае какво не се е случило. Когато очакванията ни не са се оправдали, когато имаме емоционални страдания, идва януари с депресията. Сега, колкото и депресивни нагласи да има, оттук-оттам идва лъч светлина, който ни радва.

- Има ли нещо по-особено тази година, което да влияе на хората?

- Тази година има един особен природен феномен. Температурите дори и сега, в средата на ноември, се задържат около 20 градуса. Дори и сега има слънце, което е един стабилизатор на депресията. Докато температурите не паднат под 10 градуса, не можем да говорим за развитие на депресия. Това, че днес настроението на някого е потиснато от някакъв фактор, а утре друго обстоятелство го извежда от това състояние, не означава депресия. Симптомите, за които говорихме, трябва да са налице не по-малко от месец. Без изобщо да се колебаят и да нарушават функционирането и качеството на живот на човека. Ето това е депресия. Не бива да пропускаме, че много хора страдат от стрес, а го квалифицират като депресия.

- Ако все пак се стигне до това състояние, каквото ще препоръчате да направи един човек? Или ако не го осъзнава, какво да направят близките му?

- Той го осъзнава и може да си даде сметка какво му се случва. Трябва да кажем, че до такова състояние не се стига от днес за утре. Ако днес е мрачно времето, не може утре да сте депресиран. Предпоставките за такова събитие се крият назад във времето. Може да е нервно напрежение, преживяване на серия от стресови ситуации и т.н. Основният фактор, който бори депресията, е слънцето. Това е природен фактор, който действа като антидепресант. Затова хората, които са в колебливо настроение, меланхолия и тъга, могат да използват прокрадващото се слънце. Да събират лъчи – слънцето, като грее в очите на човек, качва нивата на серотонин. Това е антидепресивният хормон в нашия мозък. Стане ли по-мрачно времето, започват депресивните нагласи и мисли, че трябва да си стоим вкъщи, защото времето се влошава. Това може да направи човек - да задейства биохимията на депресията. И така може да се излезе от такива състояния. Ако стигнеш до момента, в който кажеш, че си в депресия, означава, че си излязъл от това състояние и не си в депресия.

- Какво бихте казали на хората, които посягат към алкохола, за да избягат или омекотят тревожните си състояния?

- Алкохолът е най-достъпният антидепресант. Ние обичаме да му казваме течен антидепресант, защото другите са на таблетки. На който посяга към алкохола, мога да му кажа - ефекта наистина го има, но той е само временен. Алкохолът е единственото психоактивно вещество, което се продава легално, но при него нивата на серотонин се изцеждат от нервната клетка. Докато човек пие, ефектът е налице. След като отмине този ефект, изпада в още по-дълбока меланхолия. На това хората му викат махмурлук, който става все по-продължителен. Накрая се стига дотам, че човек е в състояние на трайна химическа депресия. Понякога може да продължи с месеци, а друг път с години. Интересен е феноменът, че постоянно трябва да се увеличава алкохолната консумация с течение на времето, за да се постигне желаният ефект. Само че той вече не е желан, защото човек става нервен, агресивен и груб. Заради това, че алкохолът взема серотонина от нервната клетка. Химическата депресия е рядка форма, но се стига до нея. Тревожният факт, който наблюдавам през годините, е, че все повече жени пият. И то твърд алкохол. Направете си труда, като влезете в едно заведение, да преброите колко жени и мъже пият. Ще се втрещите.

- Как си обяснявате този напредък на нежния пол?

- Жените са по-емоционални и влагат повече чувства във всичко, което им се случва. И най-лесното спасение от напрежението е да ударят 2-3 питиета. Това се потвърждава и от моята практика, където много жени ми признават, че имат зависимост към алкохола. Много често се оказва, че нямат такава зависимост, а са си лекували депресията с течен антидепресант.

- Увеличават ли се депресираните хора през последните години?

- Тенденцията за увеличаване на случаите на депресия не се наблюдава. Преди 20 години наистина имаше такъв феномен - закрепените от слънцегреенето през лятото се чувстваха рухнали от 4-5 дъждовни дни в края на септември. И свикнахме да казваме, че депресиите започват в началото на октомври. Заради динамиката на живота и модификацията на напрежението (преди беше за безпаричие, а сега дали ще ни стигне време на всички задачи) сега повече говорим за тревожност, отколкото за депресии. За депресия може да говорим в скандинавските страни, където няма светлина.

- Там има и голям брой самоубийства.

- Интересното е, че човек в депресия не се самоубива. Напомням, че дори няма сила и желание да го направи. Към такова действие се пристъпва в състояние на силно и тревожно отчаяние. Това напрежение потиска инстинктите за самосъхранение и дава тласък към самоубийство. Човек в депресия трудно ще я свърши тази работа. Най-положителното в разговора ни е, че още няколко дни ще се радваме на слънце и ще бъде около 13-14 градуса. Моят съвет към хората е да използват слънцето, защото е безплатно. 10 минути на ден на открито са достатъчни, за да се заредим.