Котаракът в чизми проговори торлашки

"Мачоко с гумениците" разсмива до сълзи 

Популярната приказка вече и на северозападен диалект 

Котаракът в чизми проговори торлашки - най-популярния диалект в Северозападна България.

Това става възможно, след като известната детска приказка на Шарл Перо е написана в нов вариант от Ели Лозанова. Жената е пазител на местната култура и възкресява произведението с интересни изрази и огромна доза чувство за хумор. Лозанова също така е известна с организирането на фестивали с автентични ястия от северозападните райони на страната.

В новия си вариант приказката носи благозвучното име "Мачоко с гумениците". А характерните местни изрази започват още от първите редове:

"Имало некоги един воденичар, къде имал трима сина - ма да си откръшиш от них. Добре, ама тия били големи али - изели свичко и коги да мре, на воденичаро му били останали сал воденицата, едно магаре кьораво и мачоко, къде цел ден се свирал по шущаците да дири кьосове и плъеве, та да гньете. Викнал човеко тиа маторци - догледниците си на смрътнио си одър и разделил бащинията така: на най-големио дал воденицата, на среднио - магарето, а за най-мининкио останал мачъка.

И умрел.

Закопали го маторците, па си пошли от гробищата. Мининкио оди и си бъбре сам - место не можел да си намери, не мое да се помири къде баща му - Бог да го прости и да му лее миро на кокаяците - му остаил таа проскубана мачка".

По-нататък родната интерпретация следва познатия сюжет - котаракът помага на своя господар от бедняк да стане един от най-богатите в кралството мъже, да се ожени за принцесата и да стане господар на земите. Като историята е придружена отново с цветисти изрази и определения.

Много силен е и финалът на "Мачоко с гумениците":

"Още тоа си ден дигнали сватба, сал викнали поп Шойко да ги венчаа. Е, имало там яденье и пиенье до умиранье, ма за после историята мирва. Разпраат дръти ора, че е имало с потфръганье и скубанье поди мишниците, ма я не мом да кажем верно ли е ели не е, що не съм видела.

А мачоко се пенционирал и си отишол на село, купил си едно конче, къде го кръстил Орлин и сека заран летоска го прегал и одил с ньего из къро, чъ до Йофкиното, къде господаро му имал 110 декара - така да нагледа имотецо и да накоси тревица за кончето! И те така!".

Торлашки диалект се среща на голяма част от Балканите.

Това е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия и някои части на Косово (Призренско-тимошки), североизточната част на Северна Македония (Крива Паланка, Кратово, Овче поле, Куманово, Скопска Църна гора, Тетово), Западна и Северозападна България (Белоградчик, Годеч, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания.