Калин Тодоров, син на бившия премиер Станко Тодоров: Живков искаше Людмила да го наследи

КГБ контролираше всичко, което става в България

Кой е той

Калин Тодоров е син на бившия премиер Станко Тодоров и това му дава уникалната възможност да бъде пряк свидетел на начина, по който се управлява България през комунизма. Пише книгата "Зад кулисите на соца", в която казва своята истина за някои от най-драматичните събития, белязали историята на страната ни. Пред "България Днес" той разказва и за това как големият политически сценарий на великите сили създава героите на родния преход.

- Г-н Тодоров, книгата ви "Зад кулисите на соца" разкрива непознати детайли от историята на България. Много се изписа и изговори 30 години след началото на прехода и мненията често са противоположни за това, което се случва на 10 ноември 1989 г. Кой всъщност сваля тогава Тодор Живков от власт?
- Една от договорките между Горбачов и Буш в Малта е била Източна Европа да премине от съветско под американско влияние. Това е предвидено да стане, като властта постепенно бъде отнета от комунистическите партии в бившите социалистически страни. Първият, задължителен етап от този процес е смяната на дотогавашните им генерални секретари. Тя беше извършена почти едновременно навсякъде. Хората, които я осъществяваха - в България това бяха Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров - се заблуждаваха, че смяната ще бъде извършена на принципа "стани, за да седна". Те изобщо не си представяха, че това е просто началото на края както на тях, така и на цялата социалистическа система, защото Горбачов и руснаците предварително я бяха харизали.
- Каква е ролята на КГБ в цялата тази геополитическа игра?
- Съветските секретни служби внимателно контролираха процесите в България. Никак не е случаен фактът, че Горбачов си изпрати за посланик в София Виктор Шарапов, генерал от КГБ. Така че свалянето на Тодор Живков е вътрешнопартиен преврат, поръчан от Горбачов и извършен с помощта на КГБ.
- Какви са вашите лични впечатления от Живков?
- Живков беше сложна, противоречива личност. Той беше слабо образован и нискокултурен, но имаше изключителен политически инстинкт. Материалните неща - имоти и пари, изобщо не го вълнуваха, но имаше страхотен устрем, размах и воля за власт. Властта беше неговият наркотик. Живков беше суетен, тщеславен, самовлюбен. В същото време беше твърде хитър, ловък, гъвкав, притежаваше забележителна работоспособност и изумителна памет. Беше както отмъстителен и злопаметен, така и много добър кадровик, който умееше да използва както качествата, така и слабостите на хората. Беше слабо идеологически подготвен, но беше добър практик. Когато си спомняме за Живков, трябва да имаме предвид три важни неща - той обичаше България, грижа го беше как живеят хората и с какво име ще остане в историята.
- Баща ви е министър-председател в продължение на 10 години между 1971 г. и 1981 г., рекорд в българската история. Носят се легенди за привилегиите, на които се радват децата на първите хора в държавата през онези времена. Какъв беше животът на сина на премиера по време на соца?
- Разбира се, ние, семействата на партийните и държавни ръководители, живеехме по-добре от другите хора. Имахме специално снабдяване и медицинско обслужване, почивахме в по-добри курорти, не чакахме ред при закупуването на жилища и коли, можехме да ходим по-лесно в чужбина, по-бързо си намирахме работа. Иначе повечето от нас живееха живота на обикновените българи. Аз завърших кварталното училище, учих в обикновена гимназия, в наш университет, служих нормално - две години, в казармата (заедно с Вовата, сина на Тодор Живков), на работа, в БТА, постъпих, след като издържах изпит. Важно е според мен да се знае, че привилегиите и луксът, в които ние живеехме тогава, са детска игра в сравнение с това, което си позволяват политиците и олигарсите днес.
- Една от големите мистерии в годините на комунизма е смъртта на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков. Какъв човек беше тя?
- Людмила беше доста объркан човек. Тя беше тласкана от страхотна суета и амбиция, които далеч надхвърляха твърде обикновените й човешки и делови качества. Мисля, че това заблуди баща й, че с нейна помощ ще може да създаде първата социалистическа династия в Европа. "Червената принцеса", както я наричаше народът, направи доста поразии, особено що се отнася до финансовите злоупотреби и изкривяването на нормалното възприемане на света от българите. Фактът, че бащата толкова безогледно толерира дъщеря си, нанесе тежки поражения върху нравствеността на хората. В същото време Людмила Живкова има безспорни заслуги за развитието на българската култура и особено за отварянето й към света.
- Имате ли своя версия за причините, довели до нейната преждевременна смърт?
- С изключително активната си и разностранна дейност тя засегна доста интереси. Затова и в публичното пространство и досега се тиражират много версии за смъртта й: поръчана от баща й; организирана от руснаците; самоубийство; прибрана от окултните сили и други. Смятам, че истината е доста по-прозаична. Тя бе закономерен резултат както от страхотното изтощаване на организма й, чиито възможности бяха многократно надхвърлени, така и от пораженията върху психиката й, следствие от провала на делото, на което се заблуждаваше, че е посветила живота си.
- Как тази трагедия променя Тодор Живков и доколко се отразява на начина, по който управлява страната?
- Като всеки човек с абсолютна власт Живков беше твърде самотен. След смъртта на съпругата му Мара Малеева той стана още по-самотен. Мисля, че за него Людмила беше и любимо дете, с което се гордееше, и приятел, и надежда, че един ден ще продължи властта му. С ранната й кончина той с един удар загуби всичко това. Стана още по-подозрителен, саможив и затворен вътре в себе си, все по-малко вярваше на колегите си, засили тежкия идеологически контрол върху културата и обществото.
- Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил беше укривана от хората в България, но се твърди, че хората във властта отлично са знаели за размера на трагедията. Вие как научихте за взрива в съветската АЕЦ?
- Тъй като е прекалено удобна идеологически, това е една от най-жилавите мантри на прехода. В нея няма нищо вярно. Тогава работех в БТА и доста преди баща ми научих, от скандинавски източници, за аварията. Съпругата ми беше бременна в седмия месец и може би през час се обаждах на баща ми дали да вземаме предпазни мерки. Всеки път той ме убеждаваше, че няма абсолютно нищо тревожно.
- Какво правихте вие в дните след трагедията в Чернобил?
- На 1 май бяхме на гости на държавната вила на нашите, изядохме доста марули от градината им. Не сме вземали хапчета против радиация, не са ни доставяли вода от Франция и Аржентина. Приятел съм с Венко, сина на Григор Стойчков, човека в Министерския съвет, който оглавяваше Комисията за борба с последиците от Чернобил. И в тяхното семейство не са вземани никакви специални предпазни мерки.
- След политическите промени в България през 1989 г. дойдоха златните години на мутрите и бандитските групировки. Кой даде милионите в ръцете на момчета като Васил и Георги Илиеви?
- Стана кумулативно. В началото гангстерите използваха парите, контрабандните канали, контактите и протекциите на хора от Държавна сигурност и "работеха" заедно с ченгетата. Постепенно мутрите започнаха да се еманципират, свързаха се с международните мафии - от Русия, Италия и Колумбия. Станаха по-силни от кукловодите си и престанаха да им се отчитат. Това не се харесваше на "режисьорите" и, поне според мен, е едно от обясненията за близо 150-те политически убийства на бандити.
- Доколко има истина в твърденията, че до днес конците в българската политика се дърпат от хора, свързани с бившата Държавна сигурност?
- Един приятел, бивш посланик и човек на военното разузнаване, ми разказа следната случка: В началото на XXI век попаднал в малка компания, в тесния кръг на човек, който днес притежава огромна власт: "Изпуснахте ме мене вие", му споделил с насмешка той. Затова си мисля, че няколкото пулсиращи клетки, съставени от хора на бившата Държавна сигурност, контролираха политическите процеси в страната някъде до онзи момент. След това зад кулисите на българската политика се появиха много по-мощни кукловоди, които просто ги изметоха оттам. Естествено, и до днес хора от тях упражняват някакво влияние, но то съвсем не е решаващо.
- На базата на вашия опит и експертиза бихте ли направили прогноза за това, което предстои да се случи в българската политика през 2020 г.?
- Ще станат много гафове, но правителството ще оцелее и ще завърши пълния си мандат. Както вече казах, българският политически живот се режисира от много по-могъщи сили, а сегашният управленски екип някак успява да отговори на техните очаквания. Има и още две причини, които ме карат да смятам, че предсрочни избори са малко вероятни: на хоризонта не се забелязва сериозна алтернатива на властта; икономиката върви добре въпреки усилията на правителството.

- Как според вас ще се развие кризата в Близкия изток, задава ли се нова световна война?

- Кризата в Близкия Изток временно е затихнала. Всеки получи своето. Тръмп ще прескочи импийчмънта и вероятно ще спечели втори мандат. Молите ще се настанят още по-трайно в Ирак. Третата световна война засега се отлага. За България опасността може да дойде, ако в обозримотото бъдеще нещата отново ескалират и Тръмп се реши на сухопътна операция. Тогава България ще се окаже "натовската" страна, най-близка до Иран. (Турция и молите са съюзници.) Ако това се случи, САЩ могат да използват стратегическия си коридор Солун-Баку, от който магистралите "Тракия" и "Струма", заедно с военния ферибот Бургас-Поти (Грузия), са част. Така можем да се окажем плацдарм за военните действия.