Бай Ганьо стана хибрид

Литературен миш-маш 

Алековата творба на съвременен и възрожденски език

Бай Ганьо стана хибрид!
Най-популярната творба на Алеко Константинов беше издадена в уникален вариант - една книга на два езика. Първата част от произведението е написана на съвременен език, а втората - на възрожденски. Литературният миш-маш, както го определят критиците, се съхранява в къщата музей на Константинов в Свищов.
Поводът за издаването на уникалната творба е 157-ата годишнина от рождението на Щастливеца, която беше отбелязана вчера. Хибридният "Бай Ганьо" привлича вниманието и вече над 150 души са закупили негови копия. Има и наплив от туристи, които посещават музея в дунавския град, за да видят книгата, съчетала два езика.
"Много семейства си водят децата и плачат, когато им разказваме, купуват тази книга и за българските училища в чужбина", разказва Рени Илиева, екскурзовод в къща музей "Алеко Константинов".
Дарител от Свищов е изработил печат с подписа на Алеко Константинов. Така всеки, който си купи изданието, си го подпечатва сам и изглежда, че е подписано от Щастливеца.
Празненствата за т.нар. Алекови дни започнаха вчера, а кулминацията беше традиционното факелно шествие от музея до паметника на Алеко в градската градина. В тридневната програма са включени литературни конкурси и изложби, както и награждаването на лауреата в надпреварата за къс хумористичен разказ "Алеко".

Пренаписването на "Бай Ганьо" не е прецедент в родната литература, подобен случай имаше само преди два месеца.
Издание на "Под игото", "преведено" на съвременен български език, разбуни духовете в социалните мрежи през ноември. В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите. Гологлав според нея младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечнозелено дърво; чучурче - чешма, изворче; глъчка - гласове, а ятаган - сабя. Авторката обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход, но мнозина се възмутиха от действията й.