Строим най-голямата водна каскада на Балканите

Чудото "Белмекен-Сестримо-Чаира" е направено изцяло от българи 

Най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров е у нас

Водната каскада "Белмекен-Сестримо-Чаира" е произведение на изкуството в хидроинженерството. За времето си е считана за най-голямата на Балканския полуостров. Уникалният проект включва 3 язовира, два дневни изравнителя, четири електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, каптажи и канали.
Пред дни правителството реши да спаси Перник от водната криза, като използва ресурсите на язовир "Белмекен". И "България Днес" ви разказва за проекта, които има огромно значение за електроенергийната система на страната ни.
Всичко започва с изграждането на яз. "Белмекен", който е завършен през 1974 година. Разположен е на 1923 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров (висока 88 метра и дълга 737 метра). Името му в буквален превод означава "Известно място". Неговият обем е 140 милиона куб. м. Водите в язовира постъпват от северната и южната страна на Рила чрез около 110 км изградени тунели и канали.

Каскадата е възможна не само благодарение на уникалните инженерни решения, но и чрез природен феномен.
В североизточния дял на най-високата българска планина - Рила, на около 80 километра южно от София се простира по поречието на река Крива. Тя е приток на Марица и се влива в нея в западната част на горнотракийското поле. Поречието на р. Крива се характеризира с големия си наклон - в участък с дължина от 10 км съществува естествен над 1300 метра.
Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитен добив на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет самокова, двадесет видни и над тридесет ковашки работилници.
След Освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс - един от най-големите в Европа.

През тунел и подземен напорен тръбопровод водата от язовир "Белмекен" постъпва в ПАВЕЦ (помпено-акумулаторна водноелектрическа централа) "Белмекен". Оттам водите се насочват към намиращия се в близост дневен изравнител "Станкови бараки". Отново по тунел и подземен напорен тръбопровод водата достига ВЕЦ "Сестримо". От централата през 3-километрова безнапорна деривация (система от съоръжения, чрез които се взема вода от реки и водохранилища и се отвежда до водни централи и помпени станции) водата достига до дневния изравнител на ВЕЦ "Момина клисура". След централата, преминавайки по 70-километров тунел, водата достига до язовир "Пясъчник", чрез който се подпомага напояването на горнотракийското поле.

Огромната система е изградена за рекордно кратко време - 8 години, а в строежа й участват единствено български инженери и работници.
Не по-малко впечатляваща е и ПАВЕЦ "Чаира" - най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир "Чаира" в помпен режим и на язовир "Белмекен" в генераторен. Впечатляващото при нея е, че се намира под земята. Машинната зала се намира на 350 м под краката ни в кухина с размери 22/111 метра с максимална височина 43 м. Строителството е извършено на два етапа, първият от които започва през 1980 г. и поради финансови затруднения е завършен през 1995 г.

Денем централата произвежда ток с вода от "Белмекен", а нощем супермощни помпи качват водата обратно горе в язовира. Заедно със съседната каскада "Белмекен - Сестримо" мощността му е около 1600 мегавата, почти колкото 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" заедно.
Със сериозни размери е и стената на язовир "Чаира". Бетонното съоръжение е високо 85 метра и е дълго 305 метра. Основното предназначение на язовира е да служи за долен изравнител на ПАВЕЦ "Чаира". Недостатъчният обем на язовира обосновава строящия се яз. "Яденица" и свързващия го с "Чаира" обратен тунел.

До 1963 г. в България са били построени около 2000 микроязовира, а напояваната от тях площ достига един милион декара. У нас са изградени общо 216 язовира, които се класифицират като големи. В края на 60-те години на миналия век страната ни е на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени.