Реклама
https://www.bgdnes.bg/bibleyski_skazaniya/article/8126329 www.bgdnes.bg

Най-страшният грях е неверието

То ражда и подлостта, и предателството, и прелюбодеянието, и кражбата, и убийството

Ако попитаме някой човек: "Кой според теб е най-страшният грях?" - един ще назове убийството, друг - кражбата, трети - подлостта, четвърти - предателството.


Всъщност най-страшният грях е неверието. То ражда и подлостта, и предателството, и прелюбодеянието, и кражбата, и убийството, и каквото друго ви дойде наум.

Реклама


Грехът не е грешна постъпка; грешната постъпка е следствие от греха, както кашлицата не е болест, а следствие на болестта. Много често се случва човек да не е убил, да не е ограбил, да не е извършил нищо подло и затова се мисли за добър, но не знае, че неговият грях е още по-лош от убийството и кражбата, защото в живота си той е пропуснал най-главното.


Неверието е състояние на душата, при което човек не чувства Бога. То е свързано с неблагодарност към Бога и с него са заразени не само напълно отричащите Божието битие, но и всеки един от нас. Като всеки смъртен грях, неверието заслепява човека.


Ако зададеш на някого въпрос, да кажем, от областта на висшата математика, той ще каже: "Аз нищо не разбирам от това, това не е от моята област". Ако го попиташ нещо свързано с кулинарията, той ще каже: "Аз не мога и една супа да сготвя, това е извън моята компетентност". Но когато става дума за вярата, всички имат собствено мнение.


Един казва: аз смятам така; друг: аз смятам иначе. Един казва: постите не трябва да се спазват. А друг: моята баба беше вярваща, тя правеше така, затова така трябва да се прави. И всички се заемат да отсъждат и разпореждат, макар в повечето случаи да не разбират нищо.


Защо когато става дума за вярата, всеки непременно се стреми да изкаже своето мнение? Защо по въпросите на вярата хората изведнъж се оказват специалисти? Защо те са уверени, че в тази област всичко знаят и разбират?


Защото всеки счита, че вярва в онази степен, в която трябва. Но всъщност не е така и това лесно може да се провери. В Евангелието е казано: "Ако имате вяра колкото синапено зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там, и тя ще се премести". Ако това не се случва, значи нямаме вяра дори колкото синапено зърно. Тъй като човекът е заслепен, той мисли, че вярва достатъчно, но всъщност не може да извърши такава дреболия, като това да премести планината, която и без вяра може да бъда преместена. Всички наши беди произтичат от маловерието.

Реклама


Когато Господ вървял по водата, Петър, който обичал Христос както никой друг на света, поискал да отиде при Него и казал: "Позволи ми да дойда при Теб по водата". Господ му казал: "Дойди". И Петър също тръгнал по водата, но за миг се изплашил, усъмнил се, започнал да потъва и извикал: "Господи, спаси ме, загивам!" Отначало той събрал цялата си вяра и докъдето му стигнала, толкова извървял, а след това, когато "запасът" се изчерпал, започнал да потъва.


Ето така сме и ние. Кой от нас не знае, че има Бог? Всички знаят. Кой не знае, че Бог чува нашите молитви? Всички знаят. Бог е всезнаещ и където и да сме, Той чува всяка дума, която произнасяме. Ние знаем, че Господ е благ. И в днешното Евангелие имаше потвърждение на това, а и целият ни живот показва колко милостив е Той към нас.


Господ Иисус Христос казва: "Ако вашето дете ви поиска хляб, нима ще му дадете камък, или ако поиска риба, ще му дадете змия? Кой от нас би постъпил така? Нима Господ, Който е благ може да направи това? Но ние непрекъснато роптаем, стенем, все не сме съгласни ту с едно, ту с друго.


Господ ни казва, че пътят към Царството Небесно минава през много страдания, а ние не вярваме. Все ни се иска да сме здрави, щастливи, да се устроим добре на земята. Господ ни казва, че само този, който тръгне след Него и вземе кръста си, ще достигне до Небесното Царство, но това отново не ни е по вкуса и отново настояваме на своето, макар да се смятаме за вярващи.


Грехът на маловерието е проникнал дълбоко в нас и с него трябва да се сражаваме с всички сили. Има такъв израз - "подвиг на вярата", защото само чрез вярата се осъществява движението на човека към истинските неща. И ако всеки път, когато в живота ни се създаде ситуация, при която можем да постъпим по Бога, а можем да постъпим и по човешки - ако всеки път ние мъжествено постъпваме според нашата вяра, то вярата ни ще расте и ще крепне.
Протойерей Димитър Смирнов

Поучителна история за трудностите в живота

Как реагирате на проблемите в живота? Дали с всеки нов проблем ставате по-огорчени, или просто не допускате катастрофата да ви унищожи духа?


Една вдъхновяваща история ще ви покаже как трябва да се справите с всички препятствия, които животът ви поставя на пътя.


Една млада жена отишла при баба си и й разказала за своя живот и за това колко й е трудно. Съпругът й изневерил и била много разочарована. Не знаела как ще преодолее всичко това и искала да се откаже от всичко. Била уморена от битки.


Струвало й се, че в живота й, веднага след като реши някакъв проблем, се появява нов. Баба й я отвела в кухнята. Взела три съда с вода и ги сложила на печката.


В първия сложила моркови, във втория яйца, а в третия смляно кафе.
Оставила ги на печката, докато не заврели. След двадесет минути изключила печката.


Изсипала морковите, яйцата и кафето от съдовете и сервирала. Обърнала се към внучка си и попитала: "Какво виждаш?". "Моркови, яйца и кафе", отговорила внучката.


Тогава баба й казала да докосне моркова. Внучката го направила и отвърнала, че е мек.


Бабата поискала да вземе яйцето и да го счупи. Когато внучката отделила черупката, извадила твърдо свареното яйце.


В крайна сметка бабата поискала да изпие глътка кафе. Внучката се усмихнала, когато усетила неговия богат аромат.


Тогава внучката я попитала: "Какво означава всичко това?"


Баба й обяснила, че всяко от тези неща е било изправено пред едно и също "бедствие" - вряща вода. Но всяко от тях е реагирало различно.
Морковът във водата влязъл твърд и "непреклонен", а след като бил подложен на врялата вода, омекнал и станал слаб.


Яйцето било крехко, неговата тънка черупка била защита на течната вътрешност, но след престоя си в врялата вода, станало твърдо.
Въпреки това с кафето се случило нещо уникално.


Точно по време на готвенето то променило водата. "Какво си ти? Когато проблемът почука на твоята врата, как реагираш? Дали си морков, яйце или кафе?", попитала бабата внучката.


Помислете за това. Какво сте вие?


Като морков, който привидно е силен, но се сблъсквате с болката и ставате меки и губите своята сила?
Като яйцето, което се променя заради топлината? Дали след някакъв проблем ставате груби и безпомощни? Отвън изглеждате твърди, но отвътре сте огорчени и имате твърдо сърце?
Или сте като кафето? Кафето променило водата, която му донесла болка. Когато водата стане гореща, кафето изпуска мирис и вкус.
Ако сте като кафето, когато нещата ще станат най-лоши, вие ставате по-добри и променяте ситуацията около себе си. Когато болката е най-тежка и проблемът е най-лош, дали се издигате на ново ниво?


Щастливите хора не означава, че са имали най-доброто от всичко, те просто са направили най-доброто от всичко, което им е било дадено. Блестящото бъдеще винаги се базира на забравеното минало и не можете да отидете напред в живота, ако зад себе си не оставите всички неуспехи и болки.

Притча за истинската стойност

Известен лектор трябвало да изнесе презентация на семинар. В залата се събрали 200 души отбрана публика, която очаквала отдавна да чуе мъдрите му думи. Но вместо обичайното встъпление лекторът извадил 100-доларова банкнота и попитал:


- Кой иска тази банкнота?


Всички вдигнали ръце.


- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това - казал лекторът и скъсал банкнотата на две.


- А сега кой я иска? Пак всички ръце се вдигнали.


- А ако направя така? - попитал пак, хвърлил късчетата на земята и започнал да ги тъпче. После ги вдигнал, мръсни и изпокъсани.


- А сега? Иска ли ги все още някой?


И пак всички вдигнали ръце.


Тогава той започнал да говори:


- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и се опитайте да си спомните: кои са петимата най-богати души в света, кои са петте последни Мис Свят или пък петима лауреати на Нобелова награда, петимата последни носители на "Оскар"... Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!


А сега си спомнете: трима учители, помогнали ви за вашето истинско израстване; трима приятели, помогнали ви в труден момент, петима души, съпътствали ви през живота. Как върви? Много по-добре, нали?!
Защото хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас. Тези, които са винаги с нас.

Реклама
Реклама
Реклама