Ненужните хора

Виждали ли сте ги - изпълнени с достойнство, но без да са направили нищо полезно?

Зрелият мъж, който не е встъпил в брак, е повсеместно, често срещано явление. И това не е някакъв аскет, дал обет за безбрачие, а нещо като Карлсон, "мъж в разцвета на силите си". Карлсон ядеше сладко и летеше.

Този също лети и яде специфично сладко. Свободният от брак, зрял чичко и не мисли да живее на земята свято, мирно и безгрешно. Не носейки отговорност и не грижейки се за никого, той удовлетворява няколко страсти по избор. Леност, ако е тунеядец и бездарник. Гордост и тщеславие, ако е работохолик и сребролюбец. И особено блуд, тъй като не е задължен с нищо към никого, а количеството на жените превишава количеството на мъжете, и болшинството от тях са дълбоко нещастни.

Търтеят има къде да си походи. И не е необходимо да свързва себе си с никакви връзки и задължения. Неслучайно обезумелият свят от сутрин до вечер пее песен за свободата, за "чистите отношения" без печати в паспорта, за греха на собственическото отношение към партньора и т.н.
Теоретическата база за Содом е измислена и огласена отдавна. И ето пред нас е един пълнеещ и оплешивяващ мъж, който никога не е водил дете в детската градина, не му е помагал да си напише домашните и т.н., но е посвоему успял.

Човек с образование, с някакво положение в обществото. Той е активен. Той дори теоретически знае как пълни бюджета на страната (макар че няма представа от личен опит какво е семеен бюджет).

Той, да предположим, аргументирано критикува даже властта. Но не е раждал син и следователно няма да го изпрати в армията, сдържайки сълзите си. Чуждите синове ще изпрати или умно ще разкритикува. Къде се набутаха там в Сирия! Той знае всичко.

Има диплома. И плешивина. Той е уважаван, но... екзистенциално безполезен. Той няма да бъде дядо. И монах няма да стане, макар че може би е православен. Разбирам. Монашеството също е семейство, и то какво! Послушание, братство, общ труд.

И ето Ц вместо един или друг кръст (брак или монашество), високоумна безполезност - поради страх да се поеме отговорност, поради леност, поради неумение да обичаш когото и да било. Тук и майките допълнително се намесват. Защо ти е, синко, да се жениш? Знаеш какви са жените? Ще те използват, кръвчицата ще ти изпият, ще ти отнемат спокойствието. А ти си ми такъв хубав. И единствен. Каша или супичка винаги мога да ти сваря и ризата ще ти изгладя. Не ти трябва да се жениш. Та ти вече си на четиридесет и три.

И така: в армията не е служил, на север не е работил, деца няма, дом не е построил (няма и за кого). Жилището е получено от родителите. Нещо е чел, с някого е пил, за нещо е спорил. Даже някой е учил как да живее. А всъщност: кой си ти?

Той съзнателно е избрал егоистичен начин на живот, по-точно - на съществуване. И сега - дай да хулим всички поред, придавайки си вид на големи познавачи. Да ругаем многодетните таджики, които, видите ли, надойдоха. Да хулим държавата, защото нивото на демокрация не съответства на европейските стандарти.

Изобщо давай да мърморим, да хленчим и да роптаем ту по митинги, ту в кухнята за това, че нищо не е както трябва. И всеки път - с чувство на дълбоко съзнавано собствено достойнство. Виждали ли сте такива типове? Които са изпълнени с достойнство, но не са направили нищо полезно?
"Ненужните хора". Има такава тема в литературата. Всякакви прелитащи от бала на запой с приятели, а от запоя - на село (за наследството) и така и пропускащи собственото си щастие. Плюс покорителите на женски сърца - нещо като смес на Байрон с Дон Жуан и други подобни.

Това са тези, срещу които напълно справедливо са се опълчвали критиците позитивисти. Тунеядци, рентиери, салонни дърдорковци, съставляващи нищожен процент от населението, но напъващи се да се представят за солта на земята.

А зад гърбовете им - мълчаливите милиони истински мъже: работяги, които прокарват тръбопроводи, вдигат във въздуха самолети, строят домове, създават семейства. Цял живот орат, радват се на простите неща и никога не се оплакват.
Протоиерей Андрей Ткачов

Слагайте спирачки на сластолюбието

Казваше старецът Паисий: жената, когато е бременна, трябва да е спокойна, да чете Евангелието, да се моли, да казва Иисусовата молитва. Така се освещава и детето. Отсега започва отглеждането на детето.

Внимавай да не разстроиш бременната жена по някаква причина. Дяволът се опитва да разруши всичко, за да не намери младото поколение добър "квас", за да се "закваси".

Трябва да опростим живота си. Охолството уморява. Някои постоянно сменят мебели вкъщи и т.н. Търчат след това да спечелят повече пари и така се изпълват с тревога. Добре е семейството да има един и същ духовник. Мъжът, жената, децата, това помага много.
Един вярващ попитал стареца:

- Днес децата разбраха оценките си и са разстроени.

- Виж, днес големите искат да вземат много пари за малко работа и малките да получават високи оценки без четене. И ако е възможно да не си тръгват от кафенетата и да се обаждат по телефона да питат какви оценки са получили.

Дори в брака човек трябва да се въздържа от наслада. Да поставя спирачка на своето сластолюбие. Някой попита стареца Паисий:

- Днес много млади хора не искат да създават деца, защото си мислят в какъв свят ще ги родят. Замърсяване от химически елементи, от радиоактивни елементи, живот, пълен с тревога, свирепо общество, войни, глад, убийства, насилвания, грабежи, отвличания. Мисля си дали вече не сме в епохата на Антихриста и да не би вече да не си струва човек да се жени и да създава деца?!

- Не, не е така! Християните по време на гоненията не са ли се женили?

Женили са се и деца са раждали! Имали своята надежда в Христос, не в хората. Маловерие е тази помисъл. Бог за един миг може да поправи всичко. Да премахне всичко криво. Хората кроят планове и Бог има Своите. Да знаеше колко пъти дяволът опаса земята с опашката си, за да я разруши. Бог не го остави, развали му плановете. И злото, което дяволът тръгва да прави, Бог го оползотворява и излиза голямо добро. Не се тревожи!

- Има някои съпрузи, които, докато искат, не могат да създадат деца. Защо става така?

- За да се устрои и някой сирак. И Бог им дава тяхно дете след това!

Старецът рече отново:

- Когато някой се връща от работа и е изнервен или стресиран, по-добре да отиде да се разходи в парка за 20 минути и да се върне у дома спокоен и с усмивка, ако ще да закъснее.

Днес замаяха човека. Поразяват горките деца оттук и оттам с различни теории, след това ги обзема страх, тревога и се отдават на наркотици и забавления. Но това светско забавление прибавя стрес. Виждате, от този живот човек вкусва в някаква степен ада или рая, ако живее според Божията воля, според църквата.

Ако човекът обикне Бога, обича и ближния и след това сърцето му прелива (от любов) и обича животните, цялото творение.

Притчата за добрия самарянин

Веднъж при Иисус Христос дошъл един законник и Го попитал:

Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
Иисус Христос отговорил: Какво е писано в закона? Как четеш?
Законникът: Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си разум. Възлюби и ближния си като себе си.

Иисус Христос му казал: Право отговори! Тъй постъпвай и ще бъдеш жив.

Законникът, изглежда, останал недоволен и попитал: А кой е моят ближен?

Пътят от Йерусалим за Йерихон ту се спуска в дълбоки клисури, ту се изкачва на височини, откъдето се откриват широки простори, поради което е живописен. Но при честите завои, въпреки че е оживен, крие опасности от нападения.

И ето там пътник е нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежи полумъртъв на жаркото слънце.

Случайно по този път минавал един юдейски свещеник. Погледнал го съчувствено, но може би разбойниците са още наблизо. Отминава го, понеже бърза за службата в свещения град. След него минава левит, също служител на закона. И той бърза да отмине, без да му окаже спасяващата помощ. След тях се задава един самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепва от милост и той се спира. Измива раните му с вино, омекчава ги с елей, превързва ги и го качва на добичето си. Откарва го в странноприемницата.

На следващия ден, преди да замине, дал два динара на съдържателя на странноприемницата и му казал: Погрижи се за него и ако похарчиш още пари, на връщане аз ще ти заплатя.

Привършил притчата си Иисус Христос и попитал законника: И тъй, кой от тези тримата ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

Законникът отговорил: Оня, който му стори милост.

Тогава Иисус му казал: Иди и ти прави също така.