Свети Трифон е лечител и чудотворец

Изцерява императорска дъщеря и получава богати дарове

Свети Трифон, наричан още Трифон Зарезан, е християнски мъченик от III век.
Роден е в село Комсада в областта Фригия, Мала Азия, през 225 или 226 г. Семейството му е християнско и родителите му от най-ранна възраст го възпитават в добродетелите на единобожието. Трудът им скоро дава своя плод и Трифон е удостоен с дарбата да върши чудеса още в юношеска възраст. В този период (238-244 г.) император на Римската империя е Гордиан. Самият той е езичник, но зачита правото на християните да изповядват религията си и не се меси в богослуженията им. Гордиан има красива дъщеря на име Гордиана. Много знатни римляни искат ръката й за своите синове, но момичето страда от тежка душевна болест. В пристъпите си момичето се хвърля в огън или вода и е разтерзавано от болки. Владетелят вика най-добрите лечители от всички римски територии, но никой не е способен да спаси Гордиана от бесовете. Самата тя, докато бълнува, повтаря едно и също: „Само Трифон може да ме излекува". Семейството й смята, че тези думи са плод на психическия й недъг, и ги отминава без внимание. Накрая, когато нищо друго не помага, императорът все пак нарежда на сановниците си да проучат има ли такъв човек Трифон и ако да – да го доведат в Рим. В Мала Азия подчинените на владетеля откриват младия юноша, който цери болки по чудодеен начин, и го отвеждат в столицата. Той успява да спаси Гордиана от бесовете. За много хора е очевидно, че принцесата е излекувана по Божия воля, и затова те се отказват от езичеството и се покръстват. Императорският двор е изпълнен с радост от излекуването на царската наследница. След този случай толерантното отношение на Гордиан към християните става толкова явно, че всички го смятат за таен християнин, въпреки че той не променя убежденията си. За доброто си дело св. Трифон е награден богато от владетеля. Несвикнал обаче на земното охолство, светецът си тръгва благодарен към Мала Азия и раздава всички дарове на бедните, които среща по пътя си. В родния си край мъченикът продължава благородната си дейност, но земният му живот е прекъснат рано. В края на 40-те години на III век в Рим се възкачва нов император и отношението на държавата към християнството се променя. Много християни, в това число и св. Трифон, са измъчвани и убити.

Светецът е патрон на катедралата в Котор

„Свети Трифон" е голяма католическа катедрала в черногорския адриатически курорт Котор и понастоящем е един от двата храма на Римокатолическата църква в Черна гора. Осветена е през 1166 г. и има близо 1000-годишна история.
Катедралата е построена върху основите на стара православна църква, в която са се пазели мощите на патрона и пазител на Котор Свети Трифон. По тази причина носи и неговото име. Храмът е най-голямата и най-красива сграда в града, преживяла две разрушителни земетресения (1667 г. и 1979 г.). Тя е смятана за един от най-значимите съхранени образци на романската архитектура (с барокови и готически елементи) по Адриатика. И екстериорът, и интериорът й са уникални – фасада с декоративни розетки, ценни артефакти, живописни фрески от XIV век, детайлни орнаменти и релефни изображения. Изградена е от камъни, донесени от остров Корчула. Направо от входа се намира саркофагът на Андреа Сараценис, которски гражданин, който според легендата през IX век откупува мощите на Свети Трифон от венециански търговци, след което ги донася в Котор от Константинопол.
Най-забележителният елемент от интериора на храма е навесът над скинията, шедьовър на готическата архитектура. Четири колони от червен мрамор от близкото село Каменари крепят тристепенна осмоъгълна интериорна конструкция с фигура на ангел на върха. На всяко от трите нива на тази конструкция са инкрустирани върху камъка сцени от живота на свети Трифон. В наши дни катедралата привлича както католици, така и православни посетители.