Скулпторът на Дякона Даниел Кънчев: 6 пъти чупих главата на Левски

Потроших и гипсовия му макет с тесла, докато не направих най-добрия

КОЙ Е ТОЙ

Даниел Кънчев е скулпторът, който извайва 3-метровия паметник на Васил Левски. Монументът трябва да бъде открит на 18 юли за 183-ата годишнина от рождението на Апостола в Парка на възрожденците в Русе. Той ще бъде изцяло от бронз, а заедно с постамента ще се извисява на близо пет метра височина. Кънчев е на финалната права с изработката на гипсовия макет на Дякона, проекта за който талантливият творец спечели в екип с архитект Силвия Славова в конкуренция с още десет проекта. Какво е да работиш по 12 часа на ден една година без почивка по монумента на Левски, през какво емоции, сътресения и тежки моменти е преминал Даниел Кънчев и какво го е измъквало от тях, за да достигне най-добрия завършен образ на Апостола на свободата - четете в следващите редове.

- Г-н Кънчев, каква е емоцията и усещането да изградите 3-метров паметник на Васил Левски?
- Вече съм почти готов с гипсовия макет на монумента и до две седмици трябва да го предам в завършен вид на леяр, който да го излее от бронз. Образът на Левски за мен е една икона, както и за всички българи. Всичко това мен ме обременява като изпълнител на този проект.
- Във визията на макета виждаме, че Апостола е прав, в четническа униформа и със сабя в една ръка. Прилича досущ на негова фотография от Букурещ. По тази снимка ли се ръководихте при изработването на модела?
- Снимката е от престоя му в Първата българска легия. Ръководих се от нея дотолкова, доколкото да съобразя времето, в което се е намирал, и да мога да го пресъздам в онова бурно революционно време.

- Като творец как искахте да пресъздадете Дякона - с героична и доблестна осанка, с високо вдигната глава и поглед, вперен в безкрайността и свободата ли, силен, непоколебим и горд? Защото това лъха от снимките на проекта.
- Да, абсолютно така беше.
- Колко време ви отне изработката?
- Една година работех сам без почивен ден. Няма Коледа, няма Нова година, няма събота и неделя. Натрупаха ми се много нерви и лични терзания.

- Защо? Срокът ли ви притискаше или нещо друго?
- Срокът си е срок и той е ясен. Но как да предам нещо в завършен вид, когато духът, който исках да му дам, не се получаваше. Отделно минахме през цялата бюрокрация на разрешителни и документи от всички институции по пътя. Но пък благодарение на всички процедури срокът се удължи и успях да се справя. До 18 юли, когато ще честваме 183 години от рождението на Апостола, всичко трябва да бъде готово и паметникът да бъде открит.
- Какво ще бъде изписано върху монумента?
- Годините на раждане и кончината на Дякона, и неговият подпис.
- Чувствате ли се удовлетворен след всичко, което преживяхте?
- Моя детска мечта беше да направя паметник на Левски. И сега времето ще покаже дали съм се справил добре или не. Дори не мога да си представя какво е било в съзнанието на Апостола да захвърли расото и дяконските одежди и да хване пътя из цяла България да създава тайни революционни комитети. И колкото отчаян да е бил да е продължавал каузата си. И когато трябваше да пресъздам този борбен, бунтовнически дух в скулптурата и не успявах, нещата ставаха страшни.
- Имаше ли моменти на отчаяние и депресия?
- Абсолютно. Добре че имах близък приятел покрай мен и жена ми не ме закачаше за нищо вкъщи и ме търпеше. Ставам сутрин, отивам в ателието и работя 12 часа. Връщам се, лягам и на другия ден пак така.
- Кога беше най-тежкият момент?
- Периодът септември-октомври 2019 г. Тогава нещата просто не ми се получаваха, взех една тесла и счупих гипсовия макет. После го започнах наново. Извървях своята голгота, за да мога да отговоря на хората какво съм искал да кажа аз като творец в скулптурата, когато те я погледнат.
- Кое ви спаси в този момент?
- Знаете ли какво е всеки ден да дълбаете с длетото, да дълбаете по лицето и то все да не се получава? Счупих шест гипсови глави на Дякона, докато не извая най-добрия му образ. Тогава дойде януари, застудя и не можеше да се работи. Дадох си почивка и след време, като се върнах отново, успях да намеря себе си и онова, което търсех.

- Имаше ли сълзи?
- Имаше и сълзи, и плач и какво ли още не в тази една година работа по паметника.
- Споделяхте ли на някой преживяванията си?
- Няма на кого да споделям. Само на жена ми, тя е художничка. Но пък удовлетворението от свършеното през цялото време е неизмеримо.

- Заслужаваме ли българите Левски сега?
- За мен не. Народът се е превърнал в овца, която ходи накъдето й каже някой отгоре. Не виждам кой защитава този трудов народ. Просто няма диалог. Явно трябва да дойде един нов Крум с Крумовите закони и нещата ще се оправят.