Шеф Емил Минев: Храната е новата религия!

През последните 4 години успяхме да обновим всички кулинарни програми в Le Cordon bleu 

Кой е той

Емил Минев е това, което всеки Мастър шеф, всеки хоби-кулинар мечтае да бъде. Роден и израснал в столичния квартал "Люлин", сънародникът ни днес е властелин на световната кулинарна сцена.
На 15-годишна възраст шокира родителите си с новината, че спира да ходи на училище. Семеен познат му помага да започне работа в професионалната кухня на Японския хотел, където стартира като общ работник Ц мие чинии и тави, бели картофи. Останалото е история - бил е начело на най-престижните ресторанти в Англия, Дубай, Япония и Малдивите, а в момента е директор на престижната кулинарна академия Le Cordon Bleu в Лондон, която завършва преди почти 20 години.

- Кога за последно се порязахте, докато готвите?
- Този въпрос ме накара да се усмихна! Мисля, че минаха доста години от последното ми по-сериозно порязване, но наскоро си закачих леко показалеца, докато показвах как се транжира цяло агне. Това ми напомни за първите години в кухнята, когато постояно имах лепенки по ръцете.
- Възпитаник сте на най-престижната кулинарна академия - Le Cordon bleu, където в момента сте директор. Как се виждате - като приемник и продължител на знанията, които сте добил там, или внасяте собствен почерк към програмата?
- Когато за първи път постъпих в Академията преди 17 години, дори и в най-съкровените си мечти не съм си представял че един ден ще бъда учител. Преподавателите на Le Cordon Bleu са "живи легенди" и абсолютен пример за подражание за много от студентите - и при мен не беше по-различно. Ако някой тогава ми беше казал, че един ден ще застана начело на тази институция, определено щях да се посмея от сърце. Но ето сега това е реалност и вече 4 години заемам тази длъжност. "Нищо не е невъзможно", е мотото, което харесвам. Това, с което изключително се гордея, е екипът, който ръководя, над 70 души, изключително талантливи и посветени на това, което правят. Професионалисти! Истинско удоволствие е да се работи в такава среда. Факт е, че през последните 4 години успяхме тотално да обновим всички кулинарни програми и да създадем 6 нови: включително най-новата и базирана изцяло на "растителни техники". В средата на септември 2020 ще стартираме и "Кулинарни иновации", от което всички се гордеем изключително много.
- Супа от прилеп - това е едно от основните предположения за разпространението на коронавирус. Има ли нещо, което не бихте сготвили?
- Прилепи, плъхове, скорпиони - определено не! Имал съм възможност да пътувам и да работя по различни проекти в Китай и съм виждал доста "интересни" ястия с меко казано екзотични продукти. Искренно се надявам това да не е причината (супата от прилеп - б.р.), тъй като аз имам огромен респект към китайската кулинария, която е една от водещите кулинарни нации в света.
- Заемате ли страна в спора между вегетарианци и месоядни?
- Не, нито за миг, аз вярвам че всеки един от нас има право на собствен избор и не би трябвало определени "течения" или възгледи да се натрапват. Според мен всичко е полезно когато е в умерени количества. Ако някой мой близък реши да е вегетарианец, това е ОК за мен. Или пък ако друг е решил да е на Кето диета няма никакъв проблем. Аз лично обожавам храната във всичките й форми и нюанси, в рамките на разумното, разбира се. Бих искал да продължавам да й се наслаждавам без ограничения. За мен храната е новата религия и би трябвало да ни обединява, а не да ни разделя на лагери.
- Казват, че сред негативните страни на Лондон са високите нива на престъпност. По-опасно ли е днес, отколкото през 2001 г., когато се установявате там?
- Лондон е една от водещите столици на света, не са много градовете (с изключение на Ню Йорк), които могат да се похвалят с подобна история и с такъв космополизъм. Град, в който хора буквално от цял свят са се установили и град, който всички те наричат свой дом. Лондон има уникална кулинарна сцена с огромно разнобразие на етно ресторанти на изключително високо ниво. Градове като Париж, Сан Себастиан, Токио продължават да имат водеща роля на световната кулинарна сцена, но по отношение на разнобразие на различни кухни и качество на етно храни, едва ли някой може да се мери с Лондон и Ню Йорк. А колкото до престъпността... за мен не е нищо ново под слънцето. Аз съм роден и израсъл в "Люлин".
- Кой е човекът, който най-често е казвал, че не харесва как готвите?
- Не бяха ми задавали подобен въпрос. Сега като се замисля... малкият ми син Луиз, който е на 4 години, сериозно се мръщи на спанак, боб, леща. Той, общо взето, е най-върлият ми критик.
- Прогнозите на XIX-и и XX век за бъдещето бяха, че цялата храна ще ни бъде "поднесена" в хапче. Ако подобна глупост се осъществи, кое ще е първото ястие, което ще приготвите, за да върнете хората в "правата вяра"?
- Спомням си, че когато бях дете, се говореше за подобни храни-хапчета. За мое огромно щастие 35-40 години по-късно ние сме все още далеч от подобна лудост. Кулинарията и готвенето е едно от нещата което различава нас, хората, от всички останали живи организми на тази планета. И искренно се надявам да не се стигне дотам че да трябва да се храним с хапчета.
- Имате две деца. Какво им казвате, ако искат "Макдоналдс"?
- Моите деца не са по-различни от всички техни приятелчета. Ние не искаме да им забраняваме нещо, което те рано или късно сами ще опитат. Но посещенията там са стриктно ограничени до веднъж на 2Ч3 месеца, през останалото време те ядат семпла, но разнообразна и прясно приготвена храна.
- Рецепта за какво най-често ви искат приятели и познати, които не са ви колеги, а кулинари-любители?
- Хората обикновено ме питат за съвети и кулинарни "трикове", не толкова за конкретни рецепти.
- Защо хората гледат риалити предавания за кулинари? Заради рецептите и възможността да научат нещо или заради интригата и съперничеството?
- Трудно ми е да отговоря, но като цяло съм на мнение, че кулинарните програми обогатяват културата на зрителя и повишават кулинарните умения на дадено общество. Съперничесвото и конкуренцията са хубаво нещо - и полезно във всяка една професия. Интригите и злобата - не, те нямат място в професионалната кухня.
- Последното нещо, което ще сготвите преди Апокалипсиса?
- Аз не съм особено религиозен и силно се надявам да няма Апоклипсис, но ако трябва да сготвя едно последно ястие... предполагам, че ще бъде българско, нещо от детството ми. Смилянски боб, капама по бански, агне по гергьовски.
- Гордън Рамзи е пословичен с острия си език над котлоните. Вие докъде стигате в яда си?
- Бих искал да ви излъжа на този въпрос и да ви кажа, че аз съм най-спокойният и уравновесен готвач на планетата. Реалноста обаче е, че ние, готвачите, работим под непрекъснат стрес. Нещата невинаги се случват така, както ние бихме искали. Като прибавим и дозата страст, която ние внасяме... не е нечувано един главен готвач, включително и аз самият, да повиши тон в кухнята.
- Как виждате кулинарията през 2100 г.?
- Едва ли ще бъда жив, но искрено се надявам хората да продължават да се наслаждават и радват на добра храна.