Изследователите Марияна Шабаркова-Петрова и Александър Тренев: Гениалните ни зографи използват таен код

Заплетен пъзел от религиозни мистерии, достоен за перото на Дан Браун. Символи, ритуали и език, достъпни само за посветен. Това разкриват гениални творби на стари български зографи, които изследователите Марияна Шабаркова-Петрова и Александър Тренев събират в книгата си "Тайният код на българските зографи". Коя е тайнствената жена, която седи в центъра на едно от най-важните произведения на Захари Зограф - "Колелото на живота"? Двамата изследователи търсят отговори на този и много други въпроси, кодирани в произведенията на големи наши майстори.

- Вие сте съавтори на книгата „Тайният код на българските зографи“, какви загадки се крият зад гениалните им творби?
- М. Ш.-П. Загадките са навсякъде около нас. България е в сърцето на Балканите и като територия, на която са оставили следи почти всички велики цивилизации, тя е наследила изключително наситена със съдържание и символика религиозна образност. Колкото повече се задълбочаваме в българските стенописи, толкова повече тайни ни разкриват те. В специфично българските иконографски решения на иначе общохристиянски сцени и светци, в оригиналните рецепти на ниво технология на стенописта, в тайния език на майсторите, включващ алхимични названия на пигментите и веществата... И разгръщането на тези пластове,

разчитането на тези послания е не само изключително интересно, но и животоспасяващо за българите като нация. Защо Богородица, Иисус Емануил, Йоан Кръстител и речните богове са крилати, защо свещената река Йордан извира от каменни лица, вградени в скалите, а планината в сцената „Рождество Христово” е с очи? Това са само част от въпросите, които си задавах в продължение на двадесет години от моя живот, през които обикалях църкви и манастири, снимах стенописите и трупах архива, залегнал в основата на моите книги. Всичко в тях е лично видяно, лично преживяно и откривателски изстрадано.
- Защо се е налагало зографите да кодират свои послания в иконите и стенописите?
М. Ш.-П.

Естествено е за зографите като посветени, като един вид тайно общество, да имат свой таен език, ритуали и символи. По принцип всичко в религиозната образност е символика. Ще илюстрирам с обратната перспектива. Ако отидете например в Елешнишкия манастир, само на 30 км от София, и се вгледате в стенописите, ще откриете, че зографът не е изобразил правилно перспективата, виждаме страни на сгради и мебели, невидими в реалността, същото е с лицата на светците. Впечатлението е, че не ние ги наблюдаваме, а те нас. Причината естествено не е в някакъв свръхнаивизъм на художника и неумение да предаде реалната перспектива, а именно в това внушение, че сме наблюдавани, в промяната на гледната точка. Това се отнася и за историческата достоверност на този тип творчество.
- Коя е тайнствената жена, която седи в центъра на едно от най-важните произведения на Захари Зограф - Колелото на живота?
М. Ш.-П.

За тази сравнима с Мона Лиза по загадъчност жена е писано много. Изобразена е седнала с чаша или клонки в ръце в центъра на Колелото на живота. В исторически план първообразът, разбира се, може да се търси в превъплъщенията на Съдбата-Фортуна в Античността. В географски план, ако сравним Колелото на живота със западноевропейски аналози като Мелницата на Фортуна, Мелницата за души, Колелото като оръдие за изтезания или Мъртвешкия танц, не я откриваме. Няма я и в индийските, тибетски и бутански варианти на Колелото. Има я обаче много по-близо. На реверса на монети от времето на траките, открити в Пловдивско, е изобразена седнала жена в ръце с чаша или с растение под надпис Родопеа. Археолозите я разчитат като персонификация на планината Родопи, която държи растението родопски силивряк, безсмъртничето на древните траки, с латинско название Хаберлеа родопензис, което се среща единствено в Родопите. Чашата пък сдържа еликсира на безсмъртието, който траките приготвяли от растението. Това "възкръсващо" растение издържа до месец без вода и отново се съживява при благоприятни условия. Планината с нейното безсмъртниче в центъра на Колелото на живота, или Колело на живота, задвижвано от мартеница в посока обратна на смъртта, както е в Гигинския манастир - какъв по-оптимистичен символ-спасение от безпощадното време и безсмислието и суетата на човешкия кръговрат?
- Разкажете за най-интересните произведения, които са кодирани от български зографи и художници?
М. Ш.-П.

Доколкото религиозна образност без символ не съществува, не е възможно да бъдат описани тук. Ще спомена само стенописа „Рождество Христово” в Кремиковския манастир, където Земята и Пустинята поднасят дарове на новороденото: пещера и ясли. И пещерата, и яслите са изобразени с очи, живи са, защото са дар именно за Богомладенеца. Сцената „Кръщение Христово” е особено наситена със символично съдържание. В седем стенописа съм регистрирала антропоморфни извори на река Йордан, изключително оригинално решение, акцентиращо на светостта на реката на кръщението. Има персонификации на река Йордан като старец с делва и на морето - като жена с кораб или флаг в ръка, възседнала морско чудовище. В църквата "Свети Атанасий" в Бобошево речният бог е с крила, а в Билинския манастир речният бог е рак - най-древният символ на реката от Античността. Друг труден за тълкуване символ е "Бафомет" - енигматична глава на овен или козел в огнен триъгълник вписан в кръг, изобразена над северния вход на църквата на Чуриловския манастир. Разчитането му е голямо предизвикателство, може би затова до днес не е коментиран. В мой прочит това е символ на самия процес на посвещението, на прехода от грозното към красивото, от чудовището към човека, от материалното към духовното.
- Откъде тръгва традицията на тайните послания, скрити в произведения на изкуството и църковната иконопис?
- М. Ш.-П.

От самото начало. Образът винаги е бил по-директно въздействащ от словото. Най-древните следи от съществуването на човека не са словесни, а образни - рисунките на пещерните хора, които впрочем са невероятно красиви и съвременно звучащи. Според една теория, въображението е ключовият фактор, който прави човека толкова особено същество. Тя твърди, че мисловните образи са общият източник на езика, че в началото не е словото, а образът.
А. Т. В безброй произведения философските и езотерични послания са предадени закодирано като тайно познание, сякаш техните създатели са следвали максимата: „почукай и ще ти отворят, търси и ще намериш“. Има обаче и една друга максима, която гласи: „не хвърляй бисери на прасетата”, изразяваща мнението, че истинското познание е предназначено за посветените, за тези, които го търсят и са готови да заплатят за него по един или друг начин. От друга страна, откакто свят светува свободата е била ограничавана, а обективната истина преиначавана, според интереса на властимащите. Това се отнася с особена сила за свободата на мисълта – достатъчно е да си спомним Галилей и Светата инквизиция, за да разберем защо някои творци са предпочитали да закодират истинските си послания, вместо да ги афишират и направят очевидни за всеки.
Кои са най-известните световни шедьоври, белязани от своите автори с таен код?
- А. Т.

Никой голям художник не е написал упътване към творбите си, затова на нас се пада честта да правим хипотези. Първият шедьовър, който ми идва на ум, е „Мадоната на скалите“ от Леонардо да Винчи – експлозивна смес от могъщ художествен талант, неприкрита ерес и тайно познание. Великият маестро рисува картината в Милано, около 1483 – 1485 г., по поръчка на Братството на непорочното зачатие за олтара на църквата „Сан Франческо Гранде”. Францисканците са толкова скандализирани от изпълнението, че изискват куп поправки като добавянето на ореоли върху главите на фигурите и премахването на приликата в лицата на двете деца. В резултат, в Националната галерия в Лондон може да се види по-късният, втори вариант на картината, неидентичен с първия и вероятно довършен от учениците на Леонардо. „Тримата философи“ на Джорджоне е друг блестящ пример, който и до днес предизвиква най-различни тълкувания. Според мнозина изследователи, на платното са изобразени цар Хирам, Соломон и Хирам Абив, които обсъждат строежа на Соломоновия храм. И тримата герои са знакови за масоните, но в платното са закодирани и масонски, по съществото си, послания. А то е завършено от Джорджоне през 1509 г., 200 години преди сакралната дата 24 юни 1717 г., когато е учредена първата Велика масонска ложа – тази на Англия. Какво да кажем за Ботичели с неговата Венера, родена от морската пяна и носеща се към брега върху мидена черупка? Не само италианците обаче са любители на тайните кодове. Във Фландрия и Нидерландия, във Франция и Испания, живописци като Йеронимус Бош и Жорж дьо Ла Тур, Пабло Пикасо и Салвадор Дали създават творби, които ни изпращат далеч отвъд очевидното.
- Книгите на Дан Браун за професора по религиозна символика Робърт Лангдън направиха световен фурор. Кои кодирани послания на големи майстори в изкуството, които все още не са напълно разгадани?
- А. Т. Списъкът е твърде дълъг. Например, „Градината на земните наслади“ на Бош, понастоящем в „Прадо“, е творба, която не вярвам някога да бъде разгадана докрай. Като говорим за Дан Браун, няколкостотин години преди „Шифърът на Леонардо“ Жорж дьо Ла Тур ни казва същото със своя шедьовър „Магдалена с пламтяща свещ“. Имам предвид версията в Лувъра. И до днес загадката дали и защо героинята на това платно е бременна няма еднозначен отговор, но за мен връзката с гностическите евангелия е несъмнена.
- Пророчествата на прочутия астролог и ясновидец Нострадамус също са били кодирани. Има ли в кодовете, за които говорим, и скрити проницания за бъдещето?
М. Ш.-П. Те съдържат нещо много по-важно, скрити проницания за настоящето. В произведенията на нашите зографи изход от суетата на човешкия кръговрат има и той е в безсмъртничето, което расте само в нашите живи, надарени с очи планини, в нашата мартеница, която задвижва колелото на живота обратно на часовниковата стрелка, както е при българското хоро, към спасението, към сияйния кръст над огнената река на ада, в реките, в които тече жива вода, извираща от каменните лица на античните ни богове, в древните корени на българската цивилизация. И да, има проницание. И то е, че спасението е възможно.
- Кои са непроучените тайни на българските зографи, вероятно има още много места, които предстои да обходите в хода на вашите проучвания?
М. Ш.-П. Няма как да бъдат коментирани бъдещи разкрития. Те просто ви намират. Поне с мен е така. Където и да пътувам, откривам нови символи, сходни с нещо вече познато. Загадките са навсякъде. За който има очи да ги види. Като непосредствено предстоящи планове мога да кажа, че издателството работи върху книга за тайния код на българските дюлгери. И може би книги за Индия и нейните храмове, както и за символиката на свещената планина. Тази с очите.
А. Т. Когато говорим за българските зографи, не трябва да забравяме техните творби на територията на днешна Северна Македония. Тяхното изследване, в контекста на Вашия въпрос, тепърва предстои.

БАН: Безсмъртничето е на 2 млн. години

"Родопският силивряк е Балкански ендемит, което означава, че естественото му разпространение е ограничено до Балканския полуостров."

Това разказва пред "България Днес" доц. д-р Ина Анева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. И допълва: "Освен у нас се среща единствено в две находища в Гърция – Драмски Боздаг и Кушница (Пангеон). Расте по скални местообитания, предимно на по-сенчести места с висока въздушна влажност. Естествените му находища са локализирани в Родопите, Централна Стара планина, Предбалкана и Средна гора в дъбовия и буковия пояс (при надморска височина между 250 и 1400 м.). Видът е терциерен реликт, което означава, че е имал по-широко разпространение в минали геологически времена (преди повече от 2 млн. год.) и е успял да преживее ледниковите периоди и да се съхрани до наши дни.

Imre Frivaldszky е унгарски лекар и естествоизпитател, който се е заинтересувал от флората и фауната на Балканския полуостров и особено от по-слабо изследваната му източна част, която тогава е била част от Отоманската империя. Той изпраща свои помощници да събират растения и животни от нашите земи, сред които се оказват и редица нови за науката видове. Едно от тези растения е Родопският силивряк, който е описан за първи път от него през 1835 г. по събран от неговите помощници – Karl Hinke и C. Manolescu растителен материал от Родопите (в района на Бачково).
В нашата народна медицина Родопският силивряк е използван под формата на запарка при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците. Външно е прилаган за лечение на трудно зарастващи рани. Родопският силивряк е емблематичен вид, свързан с множество митове и легенди, които са причина за приписването на чудновати свойства като еликсир на дълголетието, билка против стареене и т.н. Тези преувеличени качества го правят търсена билка, което поставя сериозно въпроса за неговото опазване в природата. Естествените находища не биха могли да задоволят търсенето на билката и единственият начин за използване й е след нейното култивиране. Haberlea rhodopensis е вид с висока консервационна значимост и е част от списъка на IUCN (Световен съюз за защита на природата). Включен е в Приложение № 3 от Закона за биологичното разнообразие - забранен е за събиране, както за стопански, така и за лични цели. Включен е и в Закона за лечебните растения.
Изследван е фитохимичният състав на Haberlea rhodopensis, при което са установени основните първични и вторични метаболити. От първичните метаболити интерес представляват съединения от групата на ди- и олигозахаридите. Сред вторичните метаболити преобладава групата на фенолните съединения. От флавоноидите са установени рутин, лутеолин, кверцетин (и техни прозиводни) и други. От фенолните киселини характерни са феруловата, салициловата, хлорогеновата и други. Изследванията върху химичния състав продължават.
Haberlea rhodopensis е едно от т.нар. „възкръсващи растения“, тъй като притежава способност да съществува в анабиоза продължително време. Състоянието на анабиоза е адаптационен механизъм, който позволява на растенията да преживеят неблагоприятните периоди на засушаване. Много лаборатории са насочили усилията си в разкриване на механизмите на тази защита. Установени са процеси и пътища на синтез на специфични метаболити.
Тази екстремна устойчивост към засушаване е приоритет на по-малко от 0.2% от всички видове растения в световен мащаб. У нас, а и в Европа – това са видовете от родовете Haberlea и Ramonda на тропичното семейство Gesneriaceae (Геснериеви). След поливане растенията бързо се съвземат и могат да се възстановят напълно.
Причината да се среща предимно в българските планини е, че ареалът му е бил силно стеснен по време на ледниковите периоди и видът е оцелял в южните райони, които са били по-слабо засегнати от заледяванията.