Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8226862 www.bgdnes.bg

Певицата Антонина: Суетата е най-страшната болест

Боря грипа с поезия и уиски

КОЯ Е ТЯ

Антонина Илиева е родена на 16 май 1980 година във Враца. Завършва средно образование със специалност хореография - народни танци. През 1998 г. печели конкурса "Мис Враца", а малко по-късно и "Мис Аугуста - Монтана". Същата година печели второ място на конкурса "Мис България". Една година по-късно започва кариерата си като певица. През последните години всяка нейна песен привлича внимание, тъй като в клиповете се появява с брада, пребита с насинено лице или изиграва пародийни образи, за да акцентира върху сериозни проблеми в обществото ни.

- Антонина, създаваш песни, които хем да представят значими обществени теми, хем да ги иронизираш. Защо имаш различен творчески поглед към домашното насилие, диетите, раздаването на награди на певици и т.н.?
- Това е, защото имам различни прозорци, през които гледам света. Затова благодаря на родителите ми и всички хора около мен, които са сформирали погледа ми. За разлика от много хора предпочитам не да бъда информирана, а да знам какво има отвътре. Затова и песните ми са по-различни. Засягам теми, които вълнуват обществото, защото това е една от мисията на попфолка. Но проблемите невинаги са бели мерцедеси и подобни. Използвам сатирата, защото искам да накарам хората да мислят за сериозни неща, докато се смеят. Така има много по-голям процент успеваемост да достигна до хората, отколкото ако им размахвам пръст. Освен това смятам, че смехът ще спаси света, а не красотата. Защото красотата е много изкелиферчена вече. Хората са преценили, че това е някакъв образ, който носи дивиденти. Но не е вярно, а просто ги превръща в чучело.
- Коронавирусът достигна Европа. Сърцето ти не бие ли учестено от страх?
- Абсолютно съм наясно, че ни предстоят зарази и природни бедствия, защото човекът е изключително алчен и един ден ще унищожи тази планета. Не се страхувам - ако ми е писано да умра от коронавирус, няма да ме удари гръмотевица. Нямам намерение да живея, страхувайки се. Този страх смазва хората и ги затваря в себе си.
- Носиш ли маска? За тази на лицето питам, а не за душата.
- Не нося, но обмислям да започна да го правя. Забавно е, че пуснаха доста атрактивни и цветни маски, които нищо чудно да се превърнат в мода. Някой ден може да се появят и чорапи срещу коронавируса.
- В тези смутни времена кои други "епидемии" тровят душите ни?
- Най-голямата и страшна "епидемия" е суетата. Тя обединява много качества на хората и те не се положителни. Заради суетата избиват комплекси, защото все искат да са някой друг. Да бъдат по-богати, а всъщност обедняват, защото харчат пари, които нямат. Това е сериозна болест. Хората вече се избиват от ревност или за пари. Това отново идва от суетата. Когато егото на някого бива наранено, той се превръща в чудовище. Отнема живота на половинката си, защото тя не го обича примерно. Хора, харесвайте себе си. Всеки е интересен по различен начин и няма нужда да се превръщаме в клонинги. Страшничко е вече. Големият проблем е, че не харесваме себе си и искаме да сме някой друг.
- От душата отново се връщаме към тялото. В сезона на грипа как се справяш на бойното поле с вирусите?
- Не се предпазвам, просто не им се давам. Пия си редовно уискито и вирусите сами си тръгват. Гледам да поспивам повече и чета поезия.
- Поезията бори ли грипа?
- Когато душата ти е здрава, тялото също е добре. Понякога и аз се поддавам на стреса, не съм киборг.
- В джобовете ти със сигурност има стотинки. Търкаш ли талончета?
- Веднъж-два пъти търках, но само на шега. Аз съм човек, който никога не е печелил от хазартни игри. Ако трябва сериозно да отговоря - това е надежда, хората си купуват надежда. Пенсионерът няма пари за хляб, но си купува талончета, защото иска да спечели и да си покрие нуждите. Отчаянието води до това да искаш да си купиш надежда. Няма нищо неразбираемо в това да търкаш талончета. А иначе аз съм най-големият карък... Преди години колежката ми Пепа ме заведе на бинго. На нея много й се получаваше и печелеше доста добри пари. Веднъж ме взе с нея и както удряше преди по 200-300 лева, с мен удари... 35 стотинки. И ме изгони, казвайки, че й нося лош късмет и повече да не ходя с нея.
- Детската агресия в училище продължава да е проблем. Сякаш нямат край видеата, в които ученици бият свои връстници, говори се много по темата, а промяна няма. В кое виждаш извора на неприятните инциденти - семейството, средата с приятелите или училището?
- Има пробив в системата. Проблемът е двустранен и много сериозен. Мирогледа си детето сформира вкъщи - там то би трябвало да се научи как да се държи с хората. След това отиваме към училището, където този процес трябва да бъде завършен. Образователната система не е това, което беше. Трябва да върнат правата на учителите - едно време влиза другарка и ако се държиш лошо, ти бие два шамара и те изхвърля от училище. А сега, ако госпожата направи това, майката пуска жалби, съди я и я унищожава. Вкъщи трябва да се обръща повече внимание на децата, защото интернет не е образователна система и не може да те научи на морални ценности. Там виждат неща, които им е твърде рано да видят. А учителят трябва да всява респект. И на двете места има пропуски, което обърква децата.
- За политиците ни май няма нищо свято, защото упорито се опитват да използват Васил Левски за изграждане на своя образ. На кого е Апостола и трябва ли в деня на неговото обесване да има политически акции и спорове кой е по-верен последовател на идеалите му?
- Апостола принадлежи на народа и народът принадлежи на него. Това е валидно за всичките ни национални герои. И не е хубаво, когато някой си приписва заслуги или си го присвоява.
- Ако Апостола се събуди и погледне какво се случва днес, какво според теб щеше да си каже?
- Наистина не мога да си представя какво би казал. Но ще разкажа друго - той е обичал да пее на сбирки. "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сe весели!" - така Ботев описва духа на Левски. Бил е душа човек. Не знам как би реагирал на това друго време.
- Виждаш ли чистата и свята република на Левски в наши дни?
- Няма как да я има. Чисти и святи са животните, но не и днешните хора. Те убиват, за да се нахранят, а не за да се снимат за фейсбук.
- Темата за подслушването отново е актуална. Ти имаш ли "бръмбари"?
- Да, имам. Но само в главата си. И най-страшното е, че имам усещането, че стават все повече и все по-силни.
- Защо си още в България, а не си резервирала билет за някое по-симпатично кътче на Земята?
- Защото тук ме е пуснал щъркелът. Не мисля, че бих се справила на друга географска ширина.
- Ако не беше станала певица, с какво щеше да се занимаваш?
- Щях да съм клоун. Първо, защото много харесвам цирка, и, второ, защото винаги съм била клоун и съм забавлявала хората, дори извън работата ми.
- Последната книга, която прочете, е...
- "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде. Препоръчаха ми я в книжарницата и се оказа интересно четиво. Но мога да ти кажа коя любимата ми книга - "Бягащият човек" на Стивън Кинг. Тя е пророческа - как няма въздух, трябва да си купиш филтърче и само богатите могат да си го позволят. Има само една телевизия, а да четеш книги е престъпление. Светът ни доста се приближава до това пророчество.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама