Дядо Добри залавя крадец в църквата. Догонва го по улиците в селото

Неразказвана история

Никога повече няма да припари, казва светецът от Байлово

Дядо Добри сам залавя крадец, влязъл да обира църквата в Байлово! Благочестивият старец догонва младия апаш по улиците в селото, хваща го за ухото и го връща в Божия храм. На другия ден казва на съседа си Никола Войнов, че "този младеж е дошъл да краде от църквата, но никога повече няма да припари".

Тази вълнуваща случка от живота на светеца от Байлово е разказана за първи път от неговия комшия Никола в книгата му "Дядо Добре - спомени зад оградата". След кончината на най-големия дарител на храм-паметника "Св. Александър Невски" на 13 февруари 2018 г. Кольо Войнов събира в книга най-ярките и незабравими спомени за Добре Добрев. Цял живот двамата мъже делят един дувар, а до последно Войнов се отзовава на помощ и съдействие на дядо Добри.
"Един ден, някъде към десет часа, се чу гюрултия откъм двора на църквата. Чух, че падат керемиди от дувара към улицата и тропане по улицата като от бягащ човек. Аз много чувам и веднага излязох на улицата и видях млад, среден на ръст мъж да бяга много бързо, а след него дядо Добре на добра дистанция, като се имат предвид годините му. Тогава беше към осемдесетгодишен", пише в книгата Никола Войнов.
Улицата тогава била пуста и нямало кой да помогне на беловласия дядо в гонитбата. Двамата минали през селото и вече не се виждали.
"Хукнах и аз нататък да помогна с каквото мога. Докато стигна до стария магазин на дядо Кито, дядо Добре вече водеше за ухото бягащия младеж. Оказа се крадец. Беше го настигнал в бъзуняка на Тодор Нешин. Как го е хванал, какво му е правил, останах смаян от гледката. Това стана за миг. Дядо Добре гледаше в земята и го водеше като циганин мечка. Хванал го за ухото така, че крадецът се подчиняваше и извиваше на много страни от хватката на дядо Добре", описва случката Войнов.

Съседът помислил, че дядо Добри ще се обади на кмета или полицията. Вместо това пъргавият старец вкарал младия апаш в църквата и двамата останали вътре дълго време.
"Дядо Добре не даде признак, че му трябва помощ, и аз се прибрах. На другия ден ми каза, че младежът е дошъл да краде от църквата, но никога повече няма да припари. Друго нищо не каза, защото не обичаше много да говори празни приказки. С тази случка той показа силна воля, вяра, любов и увереност в себе си да опази имота свещен", пише Войнов и добавя, че "за тази обител и живота си щеше да си даде дори".
Освен тази история, която трайно се е запечатала в съзнанието на комшията бай Кольо, той още пази спомена за нощуването на светеца от Байлово под ореха в двора на църквата. Една вечер дядо Добри останал да спи на земята под дървото, въпреки че задухал силен вятър, появили се облаци и застудяло.

"Каза, че и нощеска ще изкара под ореха. Да не се тревожим за него, че Бог го пази. Дядо Добре позна. През онази нощ не заваля. Ставах няколко пъти, а той все така си спеше под ореха. Уличната лампа го осветяваше - дребничък, завит с едно одеяло, така посрещна утрото. Такъв беше той - велик. Като каже нещо - край! Бог го пазеше от всичко", споделя в книгата си Войнов.

Авторът си спомня, че благочестивият дядо често изкарвал нощите навън и никога не се оплаквал от неудобства и неприятности. Гледал да се носи чист и изпран, но за нищо на света не сменял гуглата, пояса, абата и цървулите с по-съвременни одежди.

"За мен той е жив и ще си остане такъв завинаги. Като венец, изплетен от множество истории, които сме преживели заедно. Стотинка по стотинка събираше за църквата и знаеше, че след години делото му ще е много голямо и ще топли сърцата на всеки християнин, който се отбие и запали свещ в храмовете на вярата", разказва още Никола Войнов, когото всички в Байлово и цялата околия познават и тачат като едни от най-добрите и всеотдайни хора.

Повече от година Войнов описва случки и събития, които двамата с дядо Добри са имали през годините. Сам финансира издаването на книгата и разпространението й, а в каузата му помага отзивчивата библиотекарка Анна Цветкова от близкото Народно читалище "Елин Пелин - 1922". "Дядо Добре - спомени зад оградата" може да се открие както при Никола Войнов в селото, така и в читалището в Байлово.

Движение и на 103 години

"Вместо да си почива, дядо Добре ставаше и почваше да обикаля около стола. Държеше се с ръце за него и го обикаляше. На 103 години все искаше да се движи. Такъв дух имаше. Движението е здраве и живот - този съвет съм го запомнил от него. И го спазвам и до днес", разказва още в книгата си Никола Войнов.
Когато минава 90-те години, Добре Добрев майсторял дръжки, метли, гребла, вили за сено. На стълбите пред вратата си има; точило и острел на него секирите. Не можел да стои без работа.
"Ходеше за дърва и носеше греди по пет-шест метра. Като го виждаха, хората много се чудеха как може толкова възрастен човек да мъкне такъв голям товар. А той, като закрепеше дървото на рамо на кантар, и ходеше като сръндак. Гредата не мърдаше, а сякаш плуваше", описва спомените си в четивото съседът през един дувар Кольо Войнов.