Наско Сираков: Класиране на Евро 2020 ще е тежко
Националният стадион се превърна в разграден двор
Легендата на българския футбол Наско Сираков говори рядко, но когато го прави, има какво да каже. Ексклузивно пред "България Днес" той сподели мнението си преди плейофите на България за чаканото вече 16 години класиране на европейско първенство. В сряда футболните национали загубиха с 0:1 приятелския мач с Беларус, който се явяваше генерална репетиция. На 26 март приемаме Унгария в първия ключов бараж за Евро 2020.
- Г-н Сираков, как определяте шансовете на България да играе на европейското първенство идното лято?
- Изключително тежко ще бъде. Дай боже, да се класираме. Ако и сега не се възползваме, не знам кога. Аз винаги съм оптимист. По-лесно не можеше да ни се случи с два мача у дома. Ще им стискам палци на момчетата, защото такъв шанс едва ли ще ни се отвори отново.
- Споделяте ли мнението, че съперниците ни Унгария и евентуално Исландия или Румъния са отбори от нашата черга?
- Вече не сме дори и от тази черга. Една Унгария харчи по 2 милиарда евро за спорт. Строят стадиони, зали, басейни. Имат по трима световни шампиони минимум по плуване. Но това, че играем у дома, е предимство.
- Сътресенията в БФС ще окажат ли влияние върху представянето на отбора?
- Никой не може да каже как ще се отразят рокадите в БФС и напускането на Боби. Дай боже, да се отразят положително, това трябва да се молим. До 5-6 май, когато изтича срокът за кандидатите, всичко ще е само приказки и спекулации. Нови кандидати ще има със сигурност и се надявам да са добри.
- Защо от САЩ '94 насам вървим само надолу?
- САЩ '94 никога няма да се повтори! Ние бяхме футболисти продукт на друго време. Държавата от 30 години е абдикирала от спорта и футбола като цяло. Няма как да се изградят цяла плеяда такива играчи. Да, може да излезе някой. Последните ни големи футболисти - Бербатов, Мартин Петров, Стилиян - те са изградени също преди това. Това е истината. Сега няма шанс.
- Кога може да видим по-различно лице на националния отбор?
- Дори да променим всичко, нужни са най-малко между 6 и 8 години, за да имаме национален отбор, от който да не се срамуваме. Не може да идва Косово и да те надиграва, ама тотално, на стадион "Васил Левски". Да те мачка! Ние едно време такива отбори не ги брояхме за живи. Националният стадион и преди нас дълги поколения се беше превърнал в непревземаема крепост. Който и да дойдеше тук, дали световен, или европейски шампион, ако измъкне равен, скача и си удря гъза в тавана. Докато сега е разграден двор. 1992 година дойдоха Франция тук с Папен, Мапен, Лоран Блан... и им събухме гащите 2:0!
