Голямата Таня Лолова: Искам най-сетне да изляза от този затвор!

Чапа работи върху паметника на Левски, Камарашев обикаля масата вкъщи, жена му пазарува

„Искам най-сетне да изляза от този затвор! Копнея за хората, да ги виждам, да си говорим. Свободата ми липсва, всичко друго си имам и нямам нужда от него. От депресията ме спасяват само хората, това е“.
Така, разплакана, голямата актриса Таня Лолова сподели пред „България Днес“ мъката си, че е затворена между четири стени само с телевизора и хладилника. Любимата комичка на няколко поколения българи е обгрижена от близките си, които постоянно й пазаруват, но стоят далеч от нея.
„Спазваме дистанция, което е много заробващо. Но като се замисли човек, цялото човечество ще се промени, то вече се променя. Сигурно и в любимия ми театър ще има промени всякакви, но дай Боже да са за добро“, сподели Таня, която е видяла и 2, и 200 във всякакви за България времена – хубави и лоши. „Не е само сега. И друг път съм изживявала какво ли не. По времето на социализма не ми даваха да влизам в църква, но пак го правех и със страх, и без страх, все тая беше. Сега си мисля, трябваше през април да съм в Германия, преди това във Виена, но това няма да се случи. А мен хората ме зареждат, крепят ме. И не се страхувам от старостта. Двамата ми любими внуци са постоянно до мен и ми помагат – Сава и Матео", похвали ни се Лолова.
След като през миналата година тя се прости с любимия Славчо, актрисата не се затвори вкъщи, а предпочете да излиза сред хората, отново да ги усмихва и забавлява.
„Нищо друго не ни спасява, само това – да се раздаваме на публиката“, категорична е Таня.
86-годишната актриса планираше да се върне на сцена – в „Хепи Сатира“ по идея на директора Калин Сърменов, за да разказва спомени от автобиографичната си книга, но с днешна дата и този й план е осуетен.
„Така е, но за него винаги има време. Само да сме живи и здрави“, сподели комичката.
В момента освен самотата и друго разплаква Лолова – сплотеността на хората.
„Постоянно разбирам за подобни примери – за доброволци, за лекарите, които спасяват живота ни, за млади и стари, които помагат на възрастните като нас. Това ме разплаква“, споделя още актрисата. „Има едни, дето им дай да страдат постоянно. И като го разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от това“, споделя още комичката.

Един от любимите й колеги – Вълчо Камарашев, също се чувства „като в затвор“.
„По цял ден съм само от кухнята до хладилника. Жена ми Виолета пазарува, както са казали от щаба – само сутрин до 10,30 часа. И после и двамата си готвим. Разнообразието ни е да обикаляме масата, от време на време и стола, решаваме и кръстословици“, смее се Вълчо.
За съжаление за него няма как да се погрижат внуците, които са в Щатите, но често си говорят по телефона и се виждат по скайп.
„Децата ми се радват, всеки ден гледаме да поддържаме връзка, но е трудно, и на тях им е трудно. И там са под карантина“, обяснява 82-годишният актьор.
От време на време той обича да говори с младите колеги, които му се обаждат да го питат има ли нужда от нещо.
„Засега нямам, но ако се наложи, ще се обадя я на Любо Нейков, я на друг колега, само да ми го донесе“, сподели с усмивка Камарашев.
Друг любимец на поколението над 60-те – Георги Чапкънов, също не се отчайва от карантината и чака по-добри дни.

„Не спирам с работата по паметника на Васил Левски. Ето тези дни трябва да го снимаме и да го изпратим на троянчани, за да го одобрят. Само като действам в ателието си, се чувствам полезен и по-бързо ми минава денят. Иначе по цял ден затворен у нас, няма да издържа. Но пък като ме подхване работата, съм щастлив“, споделя Чапкънов.
Самият той рядко излиза в центъра, за хранителните покупки се грижи голямата му фамилия. „Пазим се взаимно, но пък каквото на човек му е писано от Господ, на камък няма да се случи“, смята големият ни скулптор.