Оцелялата след нападение от стръвница Галина Димитрова: Нито мечки, нито вируси ме плашат

Уча децата и внуците да не се страхуват, казва 75-годишната родопчанка

„Мечка ме нападна и ме скалпира! Борих се с нея и бях цялата в кръв преди 10 години, но оцелях и се възстанових. Та от един вирус ли ще се плаша! Няма страшно!“

Това сподели пред „България Днес“ Галина Димитрова. 75-годишната родопчанка още пази белезите от нападението на стръвница над родното си село Малка Арда, попадащо в пределите на община Баните. Жената излиза да бере гъби, за да помогне на себе си и внуците си, но попада на мечка. Животното буквално сваля скалпа на жената и разкъсва цялото й тяло. След около 10-минутна схватка с ръце и крака жената припада. В най-критичния момент й помага сестра й, която също излязла за гъби.
„Ритах мечката с крака, отбранявах се с ръце. Влачех се по земята назад, а мечката ме подхвърляше като футболна топка и искаше да ме убие. Кръв ми течеше отвсякъде, рани се бяха отворили, а скалпът ми висеше върху рамото и гърба и едва се крепеше. Изживях невъобразим ужас, но оцелях и сега съм много добре. Така че хора, не се притеснявайте от този коронавирус, който блокира държавата. И това ще отмине. Не се паникьосвайте и презапасявайте. Хората премиват, преперат и дезинфекцират по 10 пъти. А то каквото е писано, това ще дойде“, зове борбената родопчанка, която повече от 33 години работи като пощальонка в пощенската станция в Смолян.

Въпреки че попада в рисковата група на най-застрашените от заразата, самата Галя дава съвети на семейството си да не се вманиачават в дезинфекциране по десетки пъти на едни и същи повърхности. Сега живее при дъщерите си в Смолян, но копнее за мига, когато гъбите ще поникнат и ще дойде време отново да излезе в гората.
„Там коронавирус няма. Е, има още мечки, но мен не ме е страх. С нетърпение чакам май месец, когато започват манатарките, а после и пачият крак. Пенсията ми е 280 лв. и не стига доникъде. Мечка ме скалпира и оцелях, и със заразата ще се справим“, оптимистично гледа напред Галина и споделя, че най-хубаво си е на село в къщата, двора и градинката отпред. Да е жива и здрава!