Спиртът убива най-добре COVID 19

Български компании са готови да започнат производство до седмици

Кой препарат убива най-добре зловещия COVID-19? Това са дезинфектантите на спиртна основа, категорични са експертите на Световната здравна организация и българския Център за оценка на риска по хранителната верига.

Според учените, най-ефективна срещу коронавирусите е дезинфекция с 60–71% етанол (етилов алкохол). Други биоцидни агенти като 0,05–0,2% бензалкониев хлорид (Benzalconium chloride) или 0,02% хлорхексидин диглюконат (Chlorhexidine Diglocunate) са по-малко ефективни, заключават още експертите.

С такъв препарат могат да се обработват както повърхностите, които са били в контакт със зараза, така и ръцете, например, след сваляне на ръкавици.

Друго предимство на препаратите на спиртна основа е, че в България има достатъчно суровина, за да бъдат задоволени нуждите на пазара и да бъде преборена спекулата.

В последните дни шише дезинфектант, което дори не е на спиртна основа, подгони 20 лв. в някои аптеки. Прокуратурата и МВР дори се сезираха за спекулативни цени, а измамници веднага се опитаха да наводнят пазара с фалшиви продукти.и някой се опитва да прави пари за сметка на здравето на българските граждани.

Парадоксът е, че в България има достатъчно производители на хранителен спирт . Петте български компании имат общ капацитет да произвеждат около 360 тона чист спирт (над 95 об. % алк.) на денонощие. За седмица тези 5 завода могат да произведат над 2000 тона (над 2 000 000 литра) спирт, достатъчен за производството на близо 3 000 000 литра дезинфектанти, които да покрият нуждите на пазара от подобни продукти за следващите 2-3 месеца напред.

Пред български спиртоварни се извиват опашки от камиони през последните две седмици. Те не са спирали да работят и сами заявиха публично, че са ограничили износа, за да покрият вътрешното търсене на етилов алкохол.

Защо тогава в аптеките няма достатъчно дезинфектанти?

Проблемът, както винаги, е в посредниците или производителите на дезинфектанти.

За да върши работа като почистващо средство за ръцете, един дезинфектант трябва да има следните базови съставки 65% денатуриран спирт, 34 % чиста вода, 1% глицерин. В други държаи го наричат водно-алкохолен разтвор. Легално у нас се продават три вида и всички те са на основата на български спирт. Това са медицински спирт, биоцид и козметични продукти (гелове и течности за почистване на ръцете на основата на спирт). Компаниите, които имат разрешение да ги произвеждат, са около 30. 4 от тях произвеждат медицински спирт, 7 имат разрешение за производство на биоцид и около 20 – на козметични средства.

До обявяването на извънредното положение в България по повод на пандемията от COVID-19, всички те са купували от българските спиртоварни около 10 000 литра спирт на месец за производство на дезинфектанти. След кризата нуждата от спирт за дезинфектантни набъбва до 1 000 000 литра на месец.

Разликата между наличния и необходимия капацитет за производство на дезинфектанти за ръце е очевидна (тя е стократна).

Очевидно тези фирми, които са посредници между производителите на спирт и крайния продукт – дезинфектант на рафтовете в аптеки, дрогерии и магазини нямат достатъчно капацитет, за да произведат нужните количества.

Огромният недостиг е предпоставка и за огромната спекула. Политиците говорят за борба срещу спекулата чрез регламентиране на тавани на цените. Забранява се износ. Прокуратурата и МВР предупреждават за арести на фармацевти.

В същото време тези, които имат капацитет да произведат милиони литри, стоят на „ръчна спирачка“. Законите в България и Европа не позволяват на спиртоварните да бутилират и да пласират продукта си директно като дезинфектант. Те са данъчни складове и законът им позволява да търгуват със спирта само наливно или като продукт за консумация, след платен акциз и залепен бандерол.

Приетият от Народното събрание Закон за извънредното положение не променя това положение, въпреки епидемиологичната криза и въпреки дефицита на дезинфекциращи средства.

Излиза, че за да се продаде като дезинфектант, спиртът трябва първо да се денатурира, а след да се продаде на друга фирма, която да направи от този алкохол дезинфектант, да го бутилира и след това продаде и дистрибутира на аптеки, дрогерии и магазини.

Резонно, всеки от тези посредници товари цената със своята надценка. Отделно няма и капацитет за производство.

Досега държавата е показала, че може да действа бързо и разумно в условията на криза, особено по отношение на българския бизнес, например бързата изработка на маски и защитни облекла. Сега подобна мярка може да бъде приложена и към препаратите за дезинфекция.

Лобисти бранят високите цени и задълбочават недостига

Докато хората се чудят откъде да намерят дезинфектанти за ръце на основата на спирт за масова употреба, през изминалата седмица в няколко национални медии се прокара тезата, че само няколко компании могат да произвеждат или внасят такива продукти под формата на биоциди, а внос по обясними прични няма. Очевидно става въпрос за лобистки интереси, които имат за цел да защитят извънредните печалби на шепа фирми, които в трудния за всички момент спекулират с цената на продукта. Същевременно става въпрос за един относително прост продукт, съдържащ алкохол, вода и глицерин, който може да бъде произвеждан при по-облекчени условия, но под стриктния контрол на здравните и санитарни служби, за да се гарантира сигурността на потребителите, стига държавата да предприеме съответните мерки за това.